Ще доведе ли правителството на Кирил Петков до двоен правосъден мониторинг върху България?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Реформата в правосъдната система е тема, която е съпътствала българския политически живот през целия му път на евроинтеграцията – от началото на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз до настоящия момент, когато държавата е част от общоевропейския механизъм за върховенство на закона. Предприсъединителният етап преминава няколко промени в Конституцията (през 2003 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г.), а през 2006 г. се взема решение България и Румъния да преминат под т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), в рамките на който да се проследяват усилията на двете държави в правосъдната реформа, борбата с корупцията, борбата с организираната престъпност.

Последователната политика на правителството „Борисов“- 3 по отношение на Механизма за сътрудничество за проверка доведе до изключително положителен доклад по него през 2018 г., чрез който една част от показателите за България бяха временно затворени, тъй като Европейската комисия посочи, че напредъкът по тях е достатъчен, за да се направи заключение, че те са изпълнени. През следващия годишен доклад по механизма, излязъл през есента на 2019 г., всички показатели бяха обявени за изпълнени от страна на Европейската комисия. И докато наблюдението върху Румъния продължаваше заради ексалиращите политически конфликти между властите, отделящи румънската държава от постиженията ѝ периода 2013-2015 г., то пред България остана единствено произнасяне на Съвета на Европейския съюз и съответно решение на Европейската комисия за закриване на механизма. Незаобиколима част от усилията на страната ни в онзи период, довел до изпълнението на показателите по МСП, се превърнаха приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез който се консолидираха разпокъсаните антикорупционни структури в единен орган (високо оценено от страна на Европейската комисия като всеобхватна реформа), прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към специализираната прокуратура и специализирания наказателен съд, както и обезпечаването им с необходимите материални, кадрови и финансови ресурси, засилването на съдийското самоуправление, и успехите в борбата с организираната престъпност (този показател беше затворен още през 2018 г.).

В същото време Европейската комисия разработи и прие създаването на друг механизъм, който обаче разпростря своето действие върху всички европейски държави – т.нар. общоевропейски механизъм за върховенство на закона – който обхвана няколко вида показатели, сред които правосъдна система, уредба на борбата с корупцията, медиен плурализъм и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. В показателя за правосъдна система попаднаха критериите на независимост, качество и ефикасност на правосъдната система. Първият годишен доклад беше публикуван през 2020 г., а вторият дойде през 2021 г. Към настоящия момент се очаква трети такъв, който трябва да излезе през лятото на 2022 г., и да обхване периода на служебните кабинети на Румен Радев и правителството на Кирил Петков. Важно е да се отбележи отново, че за разлика от Механизма за сътрудничество и проверка, специално създаден за България и Румъния към момента им на присъединяването към Европейския съюз, общоевропейският механизъм за върховенство на закона обхваща всички европейски държави – под наблюдение са както Германия, така и Малта.

Тук е редно да се отбележи, че най-значителната част от програмата на правителството на Кирил Петков и парламентарното мнозинство зад него, обхваща изменения по решения, взети от България с одобрението на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и оценени също в рамките на общоевропейския механизъм – създаването на КПКОНПИ, специализацията на наказателното правосъдие и т.н. Тепърва предстои да се разбере каква би била оценката на Европейската комисия върху планираните промени, особено ако те бъдат приети и например ситуацията с единния антикорупционен орган се върне в положението си от преди влизането на ЗПКОНПИ в сила – тоест отново разделянето на единната комисия на два или няколко органа, разделянето на нейните правомощия. Със сигурност няма да бъдат изобщо оценени положително действията на управляващото мнозинство по намаляването на бюджета на прокуратурата и този на БНТ, тъй като с тях се нарушават принципите на независимостта на съдебната власт чрез упражняване на политически натиск и се нарушава принципа на медийния плурализъм чрез орязването на бюджета на националната телевизия. Подобна стъпка като тази с БНТ винаги е била обект на критика в други европейски държави от страна на Европейската комисия по показателя „медиен плурализъм“ в рамките на общоевропейския механизъм за върховенство на закона.

Същото би могло да бъде казано и за закриването на специализираното наказателно правосъдие и разпръскването на дела и съдебни състави по неясни критерии из страната – докато полезността на тази стъпка остава дълбоко неясна поради липса на значим обществен дебат, то нейните политически цели и мотиви, въплътени в една конкретна политическа воля са ясни. Рискът от политизация на правосъдните въпроси може да стигне далеч отвъд промяната в съдебния закон и в процесуалните закони. Промените в Конституцията до този момент не са нищо повече от политическа дъвка за задоволяване на избирателни потребности. Не е ясна нито тяхната цел, нито техния смисъл или значение, а разстоянието от някакъв конкретен законопроект е наистина огромно. Още по-голямо е разстоянието от приемането му в пленарна зала по две причини – нежеланието на управляващите да разговарят с ГЕРБ, чийто гласове са необходими за 2/3 парламентарно  мнозинство, и различията в собствените им виждания за конституционна реформа. Тук например прекият избор на главен прокурор, изключително налудничава идея, която се лансира от „Има такъв народ“, дълбоко контрастира с изключително предпазливата позиция на БСП за изобщо необходимостта от конституционни промени.

Съществува обаче и съвсем реалната възможност в един момент и предвид „усилията“ на кабинета „Петков“ да новаторства в областта на правосъдието България да се окаже едновременно под два механизма за наблюдение – общоевропейският механизъм за върховенство на закона и… Механизма за сътрудничество и проверка. Независимо че показателите по него са отчетени като изпълнени към един момент от Европейската комисия и тя е препоръчала неговото закриване за България, тези показатели не са статични -  те зависят от конкретните развития в определената държава. А формално решение за закриване на механизма няма заради опозицията в Съвета на Европейския съюз на определени държави, сред които Холандия и Дания. В този смисъл, и както холандската страната е заявявала по този повод, няма формална пречка в един момент да излезе следващ доклад при същите показатели, ако България се върне назад в тяхното изпълнение и преобърне натрупаните достижения. Което е напълно възможно на фона на хаотичните и политизирани заявки на управляващата коалиция за реформи в правосъдната система. Което автоматично ще значи едно – двойно наблюдение върху България, връщане назад по вече изпълнени реформи и още дълги години сложни процеси по изпълнение на показатели и тяхното отчитане на задоволително ниво пред европейските институции.

Опасността от подобно развитие на нещата е съвсем реална. Правителството на Кирил Петков дава недвусмислени заявки, че няма нищо против политически контрол върху съдебната власт. Кирил Петков продължава тъжната „градация“ на своите виждания за правосъдна система – от „да сложиме едни хора в прокуратурата“, той вече откровено говори за някакво размятане на автобиографии и избор от страна на изпълнителната власт на висшето ръководство на прокуратурата. А процедурата по избор на главен прокурор има своите безспорни конституционни основания и параметри. Наистина, до този момент следва да сме разбрали, че министър-председателят не е чел българската конституция и явно няма намерение да я прочете, но в един момент неговото повърхностно мислене и неосведоменост получават такава институционализация, че те стават опасни за българската държава. И вижданията му за правосъдна реформа са само един момент от тази тъжна реалност.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.