Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. След „Gemcorp“ – правителството готви втори подарък за Путин

Мнения

След „Gemcorp“ – правителството готви втори подарък за Путин

След Gemcorp – правителството готви втори подарък за Путин - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

След руското нападение срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. правителството на Кирил Петков за много кратко време успя да се въвлече в серия от политически и икономически скандали, свързани с Русия, които поставят под съмнение неговата почтеност, прозрачност, както и компетентност да управлява адекватно процесите във вътрешната и външната политика.

Хаосът започна с  изказването на бившия вече министър на отбраната Стефан Янев, който по путинските опорки определи руското нашествие като „военна операция, продължи през шизофренната позиция на БСП да съкрати войната чрез по-бърза победа на агресора и стигна до подписания меморандум с фонда “Gemcorp”, свързан с кремълските пари и възможна схема за пране на средства. Така кабинетът „Петков“ продължава и към днешна дата да се лута между формални „ястребски“ изявления и откровени проруски действия.

В един момент човек започва да се пита на какво се дължи това поведение – некомпетентност, незнание или дори действие на принципа “ quid pro quo” (нещо за нещо), използвано като елегантен евфемизъм за комисионни и корупционни практики. Серията от събития в тази посока явно продължава, тъй като през изминалата седмица се оказа, че Министерството на енергетиката и Министерството на финансите готвят най-големия възможен подарък за Владимир Путин, който правителството на Кирил Петков може да направи след подписването на финансовия меморандум с “Gemcorp”. Става въпрос за проект на наредба, изготвен съвместно от двете министерства, който е насочен срещу една от най-важните икономически области през следващите години – добивът на полезни изкопаеми и ресурсното обезпечаване на българската индустрия по време на война.

Тук е редно да се отбележи, че руската агресия срещу Украйна преобърна глобалната икономика по отношение веригите на доставки, функционирането на енергетика и снабдяването със суровини. Възможността за своеобразен енергиен и ресурсен „рекет“, който се осъществява от Кремъл, обърна силно зависимата от руските енергийни източници Европа към търсене на подходящи алтернативи. Но това не е цяла картина, дори част от нея. Необходими са няколко примера да илюстрират ситуацията, която войната породи в тази област. Например,  че нападната от режима на Путин Украйна произвежда почти половината от световния полупроводников неон, нужен за лазерите, използвани за производство на чипове (чрез своите компании „Ингас“ и „Криоин“). Което практически означава надвиснал световен недостиг на микрочипове за високотехнологичните отрасли. Най-големият снабдител на компанията “Boeing” на титан за производство на самолети е именно Русия. Една пета от урана, необходим за американските ядрени централи, идва отново от Русия, а хиляди тонове отработено ядрено гориво от френските се съхраняват в хранилища в Сибир.

Ключовите моменти са два – търсенето на алтернативи на ресурси, които позволяват да се обезпечи световната индустрия при частично блокиран или рисков руски износ и възможното освобождаване на западните демокрации от политическите зависимости, създавани от монополният внос на суровини. Точката на сцепление между тези два момента и пътят към тях минава именно през развиването на собствен добив на ресурси – чрез създаване на подходяща регулативна рамка, чрез премахване на излишния административен товар, чрез създаването на добри условия за инвеститорски интерес, чрез технологично развитие. И най-вече, тъй като всеки ден е от значение, чрез стимулиране на съществуващите инвеститори да разширят максимално бързо добивът от съществуващите и вече проучени находища – т.к. всяко ново проучване и разработване отнема години (а в България – десетилетия).  

Какво предлага на фона на това правителството на Кирил Петков?

Предпразнично и „по терлици“, без прессъобщение и изявление на министъра, на 28 април 2022 г. в Портала за обществени консултации е публикуван проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства. Проектът най-добрият подарък, който може българско правителство да направи на Владимир Путин за „День Победы“ – сразяване на възможностите България да развие ресурсна независимост от Русия:

  1. Концесионните такси за нефт и природен газ се увеличават двойно – не стига, че проучванията за конвенционален газ „не вървят“, проучването на шистов газ е забранено с мораториум, а междувременно всички около нас откриват и добиват – Румъния, Турция и Израел.
  2. Концесионните такси за метални полезни изкопаеми се увеличават тройно до вероятно най-високите нива в целия свят (на фона на това, че за 35 години България е отворила само един нов рудник за цветни метали). Горната граница до този момент на концесионната такса, залегнала в нормативната уредба, е до 4% „от оборота“ - за сравнение в Турция е до 5%, в Швеция до 2%, в Канада до 2%, и т.н. Планът за вдигане на тавана до 12% „от оборота“ вероятно ще доведе до „мека немска забрана“ – т.е. толкова висок данък, който де факто спира индустрията без тя де юре да има законова забрана.
  3. Концесионните такси за твърди горива се увеличават двойно – тук влизат въглищата, чието допълнително облагане директно ще доведе до повишаване на цената на електроенергията, която от своя страна е вече на рекордно високи нива.

Предлаганата от правителството на Кирил Петков политика спрямо концесиите чрез рязко увеличение на концесионните плащания няма да доведе до желания ръст на приходите в тази област, а дори напротив – това ще бъде още един пирон в ковчега на добивната индустрия в България, която и без това към този момент страда от изключително много бюрократични пречки, неясни и дублиращи се административни режими, контролът върху които е разпръснат между различни институции. На фона на руските „специални ресурсни операции“, буксуващите проучвания за енергийни ресурси у нас и изключително бавното развитие на нови рудници, решението на кабинета „Петков“ в тази област повдига много въпроси.

Първият от тях е дали наистина съществува политическа воля за гарантиране независимост на България по отношения линията на доставки на суровини за производство и енергия, след като правителството предприема точно обратния подход в тази област. Министърът на енергетиката тайно и без експертен дебат увеличава данъчното облагане на добивната индустрия до нива, които със сигурност спират инвеститорския интерес – същите ставки от около 10% за метални суровини са изпробвани в Германия и Еквадор, ефективно занулявайки разработването на нови ресурсни находища. Що се отнася до добива на нефт, газ и въглища, то при спрян природен газ и почти нулев собствен добив, повишаването на ставката върху добива изглежда като откровен саботаж на националния интерес на България за сметка на чужди такива.

И има ли желание българското правителство, особено на фона на всички предприети от него предишни действия, да намали доколкото може ресурсната зависимост на България от Руската федерация и режима на Путин? Отказът от развитието на собствения добив на полезни изкопаеми говори точно обраното за съжаление – че по-скоро се пази някакво установено статукво, обслужващо вноса на суровини от държави като Русия, а не се търси дългосрочна стратегия, която да гарантира една степен на независимост. Всичко това се случва на фона на отровна комбинация от ескалираща енергийна криза, спрени доставки от руския гигант „Газпром“ и бързо поскъпващ американски долар, следствие на вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв.

Въпросът е би ли била България в такава ситуация, ако развиваше собствени газови находища или предприемеше бързи стъпки за тяхното развитие? Със сигурност НЕ. Но правителството явно няма намерение да следва тази линия, тъй като търсената от него политика по отношение на добивната индустрия показва точно обратно – запазване на зависимостта от режима на Путин.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.   


Топ новини

виж още