Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Случаят “Nexo” – трябва ли да се отвори отново дебата за финансирането на партиите и регулацията на лобизма?

Мнения

Случаят “Nexo” – трябва ли да се отвори отново дебата за финансирането на партиите и регулацията на лобизма?

Случаят Nexo – трябва ли да се отвори отново дебата за финансирането на партиите и регулацията на лобизма? - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Случаят „Nexo” – такова заглавие получи целият казус около платформата за криптовалути, който през последните дни взриви общественото пространство в България, разкривайки различни по вид политически връзки и бизнес обвързаности. Представители на компанията са дарявали никак не малки суми пари на политически субекти (сто хиляди лева на „Демократична България“, а съществуването на даренията беше потвърдено от Христо Иванов в „Панорама“), което беше потвърдено в изявление и на самата фирма – ”членове на екипа на Nexo са дарявали парични средства на политически партии“. В брифинга на прокуратурата беше спомената среща между властимащи и заинтересовани страни. Беше намесена дори възможността за сформиране на правителство след излезлите разкрития на фона на предстоящото връчване на третия проучвателен мандат от страна на президента Радев. Казано по друг начин, случаят “Nexo” се превърна в един голям скандал, който разтърси държавата и разкри различни обвързаности, за които в бъдеще трябва да се помисли съвсем сериозно на фона на необходими законодателни изменения с цел повече прозрачност и отчетност на отношенията между политици и частен сектор.

Между 2009 г. и 2019 г. законодателната рамка предвиждаше един много стриктно установен модел на финансиране на политическите партии, който от една страна забраняваше даренията от юридически лица и еднолични търговци, а от друга ограничаваше даренията от физическо лице в рамките на 10 хиляди лева за една календарна година. Като основен източник на финансиране законодателството даваше примата на партийната субсидия, която към онзи момент беше фиксирана на 12 лева на глас. Разкритията на Слави Трифонов за така наречената „надвзета субсидия“ от страна на определени партии доведе до връщане на средства и до бързи законодателни промени, които от една страна намалиха субсидията до 1 лев на глас, а от друга разрешиха даренията от страна на юридически лица и еднолични търговци и премахнаха ограниченията върху даренията на физическите лице.

По този начин България се оказа единствената държава в Европейския съюз, която разрешаваше неограничено корпоративно финансиране на политическата си система – нещо, което представлява особено значима корупционна предпоставка. Това се съпътстваше с ниски изисквания за отчетност, прозрачност и проследяване на даренията. През 2021 г. с едно свое решение Конституционният съд обяви за противоконституционни част от изменените през 2019 г. разпоредби като посочи, че неограниченото частно финансиране на партиите поставя политическия плурализъм под заплаха и подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля. С това даренията от юридически лица и еднолични търговци за партиите отпаднаха от законодателството, но неограничените дарения от физическите лица останаха. В същото време субсидията за партиите беше увеличена до 8 лева на глас, но други промени не бяха предприети.

Въпросът за траен и ясен модел на партийно финансиране в България, който да съдържа високи изисквания за отчетност и прозрачност остана открит, а належащите и трупащи се въпроси от страна на политическата и икономическа криза го оставиха на заден план. Случаят “Nexo” обаче отново създаван необходимостта от този дебат да се проведе, а именно да се постигне трайно и ясно решение как точно и при какви изисквания ще се финансират политическите субекти в България, техният партиен живот, предизборни кампании и т.н. Финансирането на политическите партии е значим въпрос за цялостното функциониране на представителната демокрация у нас. Възможността чрез него да се породят корупционни предпоставки, които да заменят волята на избирателите с прокарването на частни и лобистки интереси, и законодателството да бъде превръщането в инструмент на определени влияния е изключително значима. И мерките тук не трябва да обхващат само финансирането на партиите, а целия законодателен процес – например чрез надграждане на „законодателното досие“ към законопроектите, за да се вижда кой реално е писал един законопроект след какви срещи със заинтересовани страни, след консултации с които експерти или „групи за натиск“. Всичко това ще направи процеса по вземане на решения по прозрачен от една страна, а от друга ще направи демократичната ни система по-устойчива.

Вторият много важен въпрос, който се повдига от случая „Nexo” в контекста на политическата система, е за отношенията между политиците и представителите на частния сектор. Темата за лобизма е била многократно повдигана още от началото на демократичния преход, включително чрез внасянето на законопроекти в Народното събрание – такива в историята ни са били внесения Закон за лобизма, изготвен под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев, законопроекта на Борислав Цеков и други. Най-общо в парламента са били внасяни около десет различни законопроекта през години, но нито един от тях не е стигал до разглеждане или гласуване в пленарна зала и в комисия. А въпросът е изключително съществен. В брифинга на прокуратурата по случая „Nexo” се посочи, че е била организирана среща от бивш министър на финансите с представители на криптовалутите. Целта на срещата е била да се обсъди как в системата за разплащане Борика да бъде интегрирана и криптовалута и как криптовалутата да бъде обменена в пари. В концепцията на Андрей Гюров като кандидат за шеф на БНБ се посочваше като приоритет необходимостта компании като “Nexo” да имат достъп до пазара на финансови услуги. Откъде тръгват тези идеи? Какви срещи са били осъществявани с представители на заинтересованите страни? Каква отчетност носят властимащите за такива контакти? И по-общо – как представителството на частните интереси спрямо властимащите се осъществява по прозрачен начин с необходимата отчетност, а не зад закрити врати и с тайни разговори?

Водещата страна по отношение регулацията на лобизма Съединените щати в течение на дългогодишната си демократична практика е регламентирала множество правила по какъв начин и в каква форма могат да се осъществяват такива контакти, как се отчитат те, кой присъства на такива срещи и какви са изискванията за прозрачност. При наличието на доста сериозни санкции за нарушителите. Като цяло американската система е изключително строга както по отношение на регулацията на лобизма, така и по отношение на партийното финансиране – нарушения на разпоредбите за финансиране на партиите в много случаи носи след себе си ефективни присъди с наказание лишаване от свобода.

Всички въпроси, които имат отношение към финансирането на политическите партии и към осъществяването на контактите между властимащи и представители на частния сектор са част от един много по-голям въпрос, който касае цялостното функциониране на представителната демокрация у нас. Силните демокрации, освен със силата на своите институции, се отличават с наличието на ясни правила, които носят със себе си изисквания за прозрачност и отчетност на политическите субекти и политическите представители. По този начин се гарантира, че една система ще функционира в интерес на своите граждани, а няма да се превръща в инструмент на частни интереси на отделни лица или групи. Редно е да се отбележи, че няма „вълшебно хапче“ или „магическа пръчка“, които да направят една демократична система съвършена. Но има онези механизми, които влизайки в сила в рамките на една система, ще я направят много по-ефективна и много по-добре функционираща. Отчетността в партийното финансиране, прозрачността в процеса по вземане на решения и регулацията на лобизма за част от тях.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Дарявали ли сте лични средства за политическа партия?
Покажи резултати Скрий резултати