Служебното правителство – какво може и не може?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Отстраняването на правителството на Кирил Петков чрез вот на недоверие и невъзможността да се постигне сформиране на нова коалиция, която да издигне кабинет, доведе до това, че президентът Румен Радев назначи четвъртото (засега) в рамките на своите два мандата служебно правителство. След кабинета „Герджиков“ от 2017 г. и двата кабинета „Янев“ от 2021 г., през 2022 г. кормилото на държавата беше поето от служебно правителство, начело с Гълъб Донев. Дотук безпрецедентните случаи в най-новата ни история, тоест както е приета действащата Конституция, станаха два – за първи път имаме редовно правителство, което беше отстранено чрез вот на недоверие от Народното събрание, както и за първи път имаме президент, комуто се е наложило да назначи толкова много на брой служебни кабинети.

И докато октомврийските избори съдържат някаква частична надежда, че могат да се превърнат в основа за разрешаване на политическата криза и за намирането на по-стабилна конструкция на ръководене на държавата, бившите управляващи от коалицията на „промяната“ („Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП конкретно) започнаха същинска канонада от обвинения срещу назначеното от техния политически кръстник Румен Радев служебно правителство. Социалистите на Корнелия Нинова съзряха ревизионизъм, от „Демократична България“ се хванаха за сламката „Газпром“, за да намерят начин да бъдат релевантни към текущата ситуация, а „Продължаваме промяната“ и техните симпатизанти видяха разрушаване на тяхното дело от последните седем месеца и прекрачване на границите на правомощията от страна на кабинета „Донев“ – конкретно по отношение на изказванията на премиера и служебните министри във връзка с газовата криза, както и кадровите промени, които предприеха (смяната на областните управители, смяната на шефа на НАП и т.н.).

Това по много интересен начин отвори отново темата за правомощията на служебното правителство. Един от най-често споменаваните аргументи от привържениците на Кирил Петков и Асен Василев, насочен срещу кабинета „Донев“, е свързан с това, че според тях служебното правителство трябвало да се занимава само с организацията на избори, „да не създава паника с енергийната ситуация“, въобще да не прави нищо, което по някакъв начин може да навреди на предизборния имидж на „Продължаваме промяната“. Подобно поведение много ярко контрастира със ситуацията от точно преди една година, когато същите  тези „променаджии“ няма нищо против административните чистки на кабинета на Стефан Янев, мракобесието на Бойко Рашков, непрекъснатите опити за политически ПР от страна на Кирил Петков и Асен Василев (включително снимането насред пусто корито на язовир с празна стъклена бутилка). Нямаха нищо против и това, че предишните служебни кабинети функционираха като предизборни щабове ту на „Продължаваме промяната“, ту на Румен Радев. Тогава темата за правомощията изобщо не ги вълнуваше.

Факт е, че служебното правителство е особен вид правителство. То се назначава от президента, а не се избира от Народното събрание, когато конституционната процедура по чл. 99 от основния закон се изчерпа. То е крайно средство и към него се прибягва, когато всички останали възможности за съставянето на редовно правителство са се изчерпали. То представлява изключение от установения ред и, разбира се, неговата главна и основна задача се състои в подготовката и провеждането на предсрочните парламентарни избори. Но по правило то осъществява и правомощията, които са предвидени за редовно правителство, въз основа на правния принцип на непрекъсваемостта на изпълнителната власт – една държава не може да остане без правителство. Но Конституцията не е само буква, тя също така е и дух. И тя прогласява България за република с парламентарно управление. Въз основа на това тълкуване се приема, че правомощията на служебното правителство са ограничени и че то осъществява само „текущи дела“ на обикновено управление, занимавайки се с решаването на ежедневни въпроси с цел осигуряването на стабилното функциониране на държавата.

Но политическата, социалната и икономическата ситуация в държавата може да сблъска едно служебно правителство с непредвидими обстоятелства и с необходимостта да се вземат тежки решения. Така например служебното правителство на Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов, управлява страната на фона на безпрецедентна икономическа разруха и, освен че изготвя редица законопроекти, които са внесени в новоизбраното Народно събрание като този за валутния борд, предприема серия от решения за стабилизиране на ситуацията в държавата, особено по линия на бушуващата хиперинфлация. Над 250 са нормативните актове, които приема и служебното правителство на Ренета Инджова в други много тежка за страната ситуация, свързана с икономически тежести, висока престъпност, растяща бедност. В сравнение служебните правителства на Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков управляваха в много по-спокойно време и не се е налагало да прибягват до определящи посоката на развитие на държавата действия.

Което води до следното заключение – при изключителни обществени обстоятелства, служебното правителство има за задача, извън организацията и провеждането на предсрочните парламентарни избори, да предприеме стъпки по онези важни и непосредствени действия за стабилизация на обстановката в държавата. Енергийната криза, свързана с липсата на газ и високите цени на електроенергията и горивата, наследена от правителството на Кирил Петков, е предпоставка за действие в тази посока – информиране на обществеността за състоянието на нещата, предприемане на мерки, вземане на решения, за да се гарантира стабилността на икономиката и енергийната система. Колкото до кадровите промени – всяко едно правителство до този момент, независимо редовно или служебно, е предприемало смяна на областните управители и заместник-министрите в администрацията на държавата. И в тази стъпка няма нищо удивително. Тя е правомощията както на един редовен, така и на един служебен кабинет.

В този смисъл ролята на служебния кабинет може да се простре отвъд организирането и провеждането на предсрочните парламентарни избори, но тя е ограничена не толкова от писаната норма, колкото и духа на самата Конституция и вложения смисъл във функционирането на служебното правителство. Критерият, по който следва да се определи хоризонта на действие, са съпътстващите държавата обстоятелства и особено кризисните такива.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.