Стоян Панчев пред Tribune: Пътят към спирането на ръста на цените минава през по-високи лихви и икономическа криза

За инфлацията, ръста на цените и антикризисните мерки на правителството, Tribune.bg разговаря с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика.

Инфлацията нараства у нас и в ЕС, как това ще се отрази на икономическото развитие на страната? Предвижданият ръст от Министерството на финансите вече е 2.2%?

В условия на стагфлация сме – все по-ниски прогнози за ръст, т.е. стагнация и все по-висока инфлация. Проблемът не е само български. Значителна част от тази инфлация е вносна. Пътят към спирането на ръста на цените минава през по-високи лихви. Дали пазарът ще ги вдигне, дали ще има действия от страна на централните банки за вдигане на основния лихвен процент, според мен и двете ще станат, т.е. ще се върви към някаква форма на спиране на тази инфлация. Даже на определени места това се случва –в САЩ Федералният резерв вдигна, макар и с 25 базисни точки лихвата, а в страни от Централна Европа – Чехия, Словакия, Полша, също видяхме вдигане на лихвите с идеята да се спре тамошната инфлация, която е горе долу колкото нашата тук в България. Така че рано или късно Европейската централна банка/ЕЦБ/, към която ние сме закачени заради валутния борд, ще трябва да вдигне лихвите, за да укроти инфлацията. Когато това се случи, ефектът ще е още по-голямо забавяне на икономическия растеж и дори рецесия. Всички централни банки по света са изправени пред избора или висока инфлация или нова икономическа криза. Излезе едно проучване на Дойче банк в САЩ, където се вдигнаха лихвите и сега се очаква друго вдигане на лихвите, че 2023г. в САЩ ще има рецесия. Има един период от година, година и половина от вдигането на лихвите до настъпването евентуално на рецесия. Със сигурност вървим в подобна посока. Въпросът е кога рецесията ще стигне до България. Ако в САЩ тя дойде другата година, евентуално по-догодина ще дойде и в България. Това е сложно да се предвиди, но със сигурност посоката е по-висока инфлация и евентуално рецесия. Ние вече сме в ситуация, имам предвид западната икономика, че за да се спре инфлацията, трябва да има някаква болка и тази болка ще бъде икономическа криза.

Правителството в момента работи по антикризисни мерки?!

Начинът да се спре инфлацията е да се вдигнат лихвите. Тъй като нашите лихви зависят от тези на ЕЦБ, значи трябва да изчакаме да има действия оттам.

Това поиска и финансовият министър Асен Василев?!

Това е основната мярка, която може да спре инфлацията. Друг въпрос е, че спирането ръста на инфлацията ще предизвика икономическа криза. Така работят тези неща. В Европа се предприемат действия, тук се бавят нашите политици. Приеха се редица реформи за облекчаване на крайния потребител - премахна се ДДС за определени стоки или се намали ДДС, например от октомври миналата година Чехия премахна ДДС за продажбите на ток и газ. На други места намаляват акциз за горивата. Истината е, че с тези мерки не крайният клиент, а производителите и евентуално търговците ще получат облекчение. В България инфлацията при производителя е 42%, т.е. много по-висока от тази при крайния потребител, защото производителите не могат да прехвърлят на клиентите си скока при суровините, които използват. Ефектът от това много често е да се затваря част от производството, да спират да работят. Според мен, ако има намаляване на ДДС, може би това няма да се усети в крайната цена, но ще подпомогне част от производителите, които са притиснати в момента от цените на собствените си суровини. Другото, което се прави и се случва полулегално и в България, е да се ограничава износа на определени суровини. В България имаше драма около пшеницата и попълването на Държавния резерв. Това са по-груби мерки, но очевидно те се случват и по-скоро нашето правителство тръгна в тази посока, и все още не е намалило ДДС. Третият способ са социалните мерки, насочени към определени групи – енергийно бедните или пенсионерите, при които потребителската кошница в по-голяма степен е съставена от храни и от енергия.

Какво да очакваме от актуализацията на бюджета – увеличени разходи в определени сектори?

Със сигурност ще има увеличени разходи или ще има някакво преразпределение на разходите. В последния бюджет имаше 8.2 млрд. лв. за капиталова програма. Може, например, част от нея да бъде използвана за нещо друго. Това е малко спекулативно и не сме сигурни дали така ще стане. По принцип Министерството на финансите винаги е било много скептично към всякакви форми на данъчни облекчения, що се отнася до ДДС, т.е. ако там има промяна, ще съм изненадан. Може и политическото ръководство да бутне министерството в тази посока, с което да видим облекчения с махане или намаляване на ДДС за храните, например. Тук ще е интересен този сблъсък.

Дано тези мерки да имат ефект, защото според последни прогнози инфлацията у нас ще достигне 18%?

В някои от месеците може и да има такава инфлация, зависи от войната в Украйна. Очакваме и данните за месец март, защото инфлацията ще е по-висока със сигурност. Аз застъпвах по-консервативна прогноза, а именно че средногодишно инфлацията у нас ще е някъде около 12%. Предварителните прогнози, в които не влизаше войната, смятаха, че сега ще има пик на инфлацията и после тя ще тръгне надолу. При новите обстоятелства и тези санкции, които допълнително затрудняват достъпа до енергийни ресурси и храни, може инфлацията да стане и по-голяма.