Светът чука на вратата

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Учените от въпросния университет в Пенсилвания предлагат следното. С помощта на такава сериозна наука като геометрията и под вещото ръководство на Лининг Яо от Morphing Matter Lab, да се разчертаят на компютър различни форми на паста при прилагането на формули, показващи къде Гаусовата крива има най-ниски стойности и къде – най-високи, след което да се пристъпи към компютърна симулация и да се сравнят геометричните стойности на различните форми паста. Така ще се установи кои форми са най-щадящи към количеството опаковъчен материал, нужен за целта. Според Лининг Яо, цитирана от сп. Inverse, пастата, която се поддава на плоско опаковане, може да намали загубеното пространство в опаковката с 60%.

И в този момент очите ми се отвориха! Разбрах откъде произлизат захарните бонбонки тип „виолетка“ и „лукче“ – от формално оптимизиран с помощта на компютърна симулация захарен памук. Всичко е въпрос на обем. Любовта към майката планета преминава през редуциране на обемите.

Помня една сурова случка, която са ми разказвали моите родители. Те пък са чули за нея в Родопите, където в началото на кариерите си са работили като млади геолози. Веднъж, ще да е било 42-а или 43-та, германците намерили в планините огромен кварцов монокристал. При кварца монокристалите са редки, този минерал се среща повече на друзи. Кварцовите монокристали по онова време (а може би и сега, знае ли човек?) са били много ценни за радиотехниката, особено за онази с военно приложение, защото нарязани по определен начин, генерират строго определена честота, когато пуснеш ток през тях. Тези кварцови генератори на честота бяха сърцето на една военна радиостанция поне до времето, в което аз съм се занимавал с такива неща в редовете на Трета армия от Варшавския договор.

Офицерите от Вермахта били много радостни, много възбудени от находката. Такъв огромен кварцов монокристал, с почти човешки бой, щял да задоволи потребностите на стотици и хиляди радиостанции за фронта. Обаче за зла участ, до мястото, където го открили, не отивал никакъв път и нямало как да го докарат. Затова лукавите нацисти хванали някакъв местен селянин (вероятно помак) да го донесе, както той знае.

Извел помакът магарето, турил му дисагите и се заизкачвал нагоре в планината към нейните дивни природни богатства. Когато стигнал до кристала, потръпнал от размерите му. От размерите и от изчанчената форма, рядко срещана в ежедневни бит. Изтръпнал и от предизвикателството да прибере едно голямо нещо (кристала) в две по-малки неща (дисагите). И тогава проявил творческа мисъл, стигнал до инженерно решение, което при други обстоятелства би възхитило дори киселите нацистки инженери.

Вероятно сатаната, защото няма кой друг, бил скрил голям чук в дисагите на магарето. Грабнал го помакът и – пата-кюта, пата-кюта – натрошил кристала на парчета, не по-големи от паве. И пак онзи, рогатият, бащата на лъжата, се оказало, че в другата дисага е сложил и лопата с къса дръжка, та помакът лесно нахвърлял с нея натрошени кристал, разпределяйки го равномерно в двете дисаги, както би постъпил всеки разумен превозвач на кристали с магаре.

Разбира се, в тази си форма кварцът вече не можел да има никакво приложение във военната радиотехника. Като осъзнали това, нацистите мълчаливо разстреляли помака със своите шмайзери и с хладен укор в очите. Така свършва историята на младите геолози, превърнали се впоследствие в мои родители.

Защо ви наговорих всичко това за формата на макароните и за гигантския кварцов монокристал? Заради целесъобразността. Помакът изобщо не е допускал някаква връзка между странния камък и германските радиостанции. Неговата цел е била да транспортира по най-разумен начин товара по кривите и тесни родопски пътеки. Целта на свързочните войски в състава на Вермахта е била съвсем друга. Трагедия, породена от драматично разминаване на разбиранията.

Целта на лудите учени в оня пенсилвански университет е да спасят планетата от пагубното въздействие на човека. И толкова ревностно преследват тази цел, че забравят коя е истинската цел за съществуването на различните форми на пастата – а именно, да привлече по най-добрия начин и в оптималното количество съответния сос, един от десетките познати сосове за паста – алио е олио за спагети, сицилиана за папарделе, корбонара за фузили, арабята за пенне ригате и т.н. И тук има трагично разминаване в разбиранията за целта. От една страна имаме гастрономическа амбиция, простираща се върху физическите измерения и форми на храната, а от друга – грижа за оптимизацията на транспортирането на същата тази храна в името на майчицата планета. И това не е от вчера. В първите векове след Вилхелм Завоевателя много вещи на британските острови са имали по две имена – саксонско и норманско. Така например говедото, докато трябва да се гледа, на се пасе, да му се чисти, е „окс“ (саксонски); когато обаче дойде време да се готви и да се яде, става „бийф“ (нормански). Това също е разминаване в разбирането за целесъобразността, при което всеки е прав за себе си.

У нас ще правят правителство на ротационен принцип. Мнозина са потресени, мнозина са възмутени, но също така мнозина казват, че това е един съвсем разумен политически ход. Защо едните са така, пък другите – иначе? Отново заради онова пусто разминаване в разбиранията за целесъобразност. Що е целесъобразност? Очевидно, както сочи името, това е съобразяване на определени действия с определена цел. Каква е националната цел в този парламент? Да се спаси България (от каквото и да е там)? Да се приеме бюджет? Да се покаже среден пръст на Радев? Да се осъществи съдебна реформа, да се ремонтира Конституцията? Да се раздели плячката между разбойниците? Кое? Кое е целта?

Когато знаем каква е целта, лесно ще кажем кое действие е целесъобразно и кое не е. А така, като не я знаем… Вероятно ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И с песни ще хвръкнат те в небесата. А ние ще ротираме, дорде се съмне, и ще търсим духа на Караджата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.