Темата „Правосъдие“ в коалиционното споразумение – едно голямо нищо

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В рамките на три последователни предизборни кампании за Народно събрание, обявилите се за „партии на протеста“ (след последните парламентарни избори вече „партии на промяната“) усилено защитаваха тезата за необходимостта от правосъдна реформа, която трябва да обхване почти всички стълбове на съдебната власт – Висш съдебен съвет, прокуратура, съд, следствие, електронно правосъдие и т.н. Преди ноемврийските избори за Народно събрание към тях се присъедини и гласът на новата форма на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“. Реформата в сектор „Правосъдие“ се очерта като ключов приоритет за едно бъдещо парламентарно мнозинство между тези политически формации. С любезната подкрепа на БСП.

Темата за правосъдието безспорно беше една от засегнатите по време на публично провелите се преговори по управленската програма на мнозинството и правителството, което то би следвало да излъчи. Проведе се дискусия. Обсъдиха се предложения. Накрая, докато коалицията се скрепяваше чрез разпределение на държавни постове, коалиционното споразумение излезе и на хартия, а под него се подписаха всички участващи политически формации – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и Българската социалистическа партия.

Дори един първоначален бърз поглед върху структурата на коалиционното споразумение, неговото оформление и начина на представянето му показва, че за съжаление то явно е писано „на коляно“. Липсва последователност на предложенията, те не са синтезирани в единен стил, личи си, че на принципа „копи-пейст“ са сглобявани и някакви отделни части, без да се подложат на някаква критична мисъл, да не говорим за стилистична редакция. Което само по себе си е неуважение преди всичко спрямо българските граждани. Ако заявката ти е не само да управляваш държавата, но и да провеждаш кардинални промени, то би следвало да спазиш някакъв елементарен стандарт на представителност.

Но нека обърнем внимание на същността на предложенията, които са направени в раздел „Правосъдие“ от коалиционното споразумение. Първо следва да се отбележи, че една голяма част от тях са общо формулирани, не съдържат конкретика, звучат като пожелания с неизвестна цел и неясно изпълнение в бъдеще. Могат да бъдат посочени следните примери: „Възприемане на политика за концентрация на усилията върху лицата, при които има по-висок корупционен риск“, „Утвърждаване на съдийското самоуправление чрез законодателни промени“, „Реформа в дейността на ЧСИ с цел осигуряване на справедливост за гражданите“, „Премахване на политическото кадруване при избор на председатели на ВКС и ВАС“. Нито едно от тези предложения не съдържа в себе си някаква конкретика, последователен подход, обосновани мерки, срок или метод, по който трябва да бъде изпълнено. Казано по друг начин това са някакви общи пожелания, които ще се случат евентуално и под някаква форма.

Преди известно време и във връзка със серията от изборни загуби на Българската социалистическа партия, се беше появил един афоризъм, че БСП ще правят „задълбочен анализ“ на своите резултати от изборите и след това ще излязат с някакво становище за политическото си бъдеще. Явно, ако има нещо, което БСП са привнесли в областта на правосъдието в програмата на коалицията, това е именно задълбоченият анализ. В цялото коалиционно споразумение думата „анализ“ се споменава 228 пъти. Двадесет пъти в частта за правосъдие. Ще се анализират – предложения за включване на други органи в процедурата по избор на състава на антикорупционната комисия; предложението за противодействие на прането на пари чрез по-ефективна дейност на ДАНС; създаване на нови специализирани звена в системата на прокуратурата или съдилищата след закриването на специализирания наказателен съд; законодателна промяна на мнозинствата при вземане на решения от пленума на ВСС; натовареността на магистратите с цел прекрояване на съдебната карта и извършване на законодателни промени; възможността за въвеждане на електронно правосъдие; функциите на КЗК, КФН, КЕВР, КРС с цел тяхната реформа; „задълбочен анализ“ на Закон за фалит на физическите лица; мълчаливото съгласие; ЦИК; извеждане на прокуратурата от съдебната власт; индивидуалната конституционна жалба.

И това не са конкретни предложения за стъпки и промени, които ще се извършват. Това са предложения за анализ на определени въпроси и дали изобщо трябва да се предприемат такива стъпки. Те не съдържат мерки. При тях няма политическа воля. Ще се анализира. И накрая „всеки сам си преценя“, както стана модерно да се казва в последно време. И тук следва да си зададем въпроса, четейки предложенията в сектор „Правосъдие“ – какво мнозинство ще е това? Мнозинство на промяната, както обича да се хвали Кирил Петков, или мнозинство на задълбочения анализ, което няма волята да предприеме каквато и да е била стъпка в посока правосъдна реформа? Макар че тя беше толкова шумно анонсирана.

Ако има нещо, с което ще започне правосъдната реформа на новото парламентарно мнозинство, а вероятно и ще приключи с него, съдейки по съдържанието нa коалиционното споразумение, това ще бъде закриването на специализирания наказателен съд. Нещо, за което се направи опит в предишните две Народно събрания, но финишира злополучно като разгледан на първо четене законопроект. Отговорността на главния прокурор, която започна от призива „Гешев вън“ на протестните партии, при новата коалиция финишира до две мерки – „фокус върху провеждането на диалог и обединяването около необходимостта от изработването на проект за конституционни промени, насочени към създаване на отчетна и ефективна прокуратура“ и „политическа декларация от коалиционните партньори с искане на оставката на главния прокурор“. Заложените параметри на раздел „Реформа в прокуратурата“ също са неясни и до голяма степен пожелателни. Казва се, че ще „ограничават правомощията на главния прокурор при надзора за законност чрез промени в Закона за съдебната власт“. Отново – липсва каквато и да е била конкретика в тази посока.

Може би един  от най-странните моменти в цялото коалиционно споразумение е по повод на Конституционния съд. Във връзка с проекта за изменения в Конституцията, който мнозинството си е поставило за цел, се посочва, че при необходимост ще бъде сезиран Конституционния съд с искане за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията, свързан с понятието „форма на държавно управление“ в контекста на дълбочината на правосъдните промени. И не само сезиран, а поставена де факто конкретна „задача‘ от управляващото мнозинство – „преразглеждане на Решение № 3 от 2003 г.“. РКС № 3 от 2003 г. на Конституционния съд де факто определя значимите конституционни промени, преначертаващи границите и структурата на съдебната власт, като такива от компетентността на Великото Народно събрание. И тук въпросът е – могат ли политици да изискват от Конституционния съд да преразгледа свое решение, да постанови друго решение или изобщо да оказват натиск по някакъв начин върху независима конституционна юрисдикция, която е създадена да определя конституционносъобразността на границите на тяхната, а не те да диктуват решенията, които тя трябва да взема?

Този анализ няма претенция да бъде изчерпателен и да покрива всички параметри. Но чрез него се отчитат няколко основни симптома на проблема. Трябва да се каже също така, че съществува и една пропаст. Една доста голяма пропаст. Тя е между дадена заявка за промени по време на предизборната кампания и реално заложени и изпълними приоритети и мерки в коалиционното споразумение. Отвъд пожеланията за реформи, извършването на задълбочени анализи и предложения, които съществено нарушават разделението на властите и взаимния контрол между тях, или политизират упражняването на конституционна власт, управленската програма в сферата на правосъдието се оказва едно голямо нищо. При нея може да се очертае и друга огромна пропаст – тази между непрекъснатото говорене за експертност, знания и компетентност на новите управляващи и плашещата посредственост, с която се сътворена собствената им програма.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.