The Guardian: Лошата България и добрата Англия – нещата не са толкова прости

Етническите малцинства са изправени пред значително повишаване на нивата на злоупотреба и дискриминация след референдума за Брекзит, споделя авторката

Не беше толкова отдавна, когато Рахим Стърлинг бе хулен от британските медии, а лицемерието се разрази след разгрома в София.  Почти не е имало такъв обрат, какъвто е подкрепата, показвана сега от някои секции в медиите на Нейно Величество към Рахим Стърлинг. Определени медии, които бодро тормозеха Стърлинг дълго време, напоследък изглежда, че са станали смътно чувствителни за съществуването на расизма. Това пише за The Guardianв своя статия Марина Хайд, озаглавена: „България - лоша, Англия - добра? Не всичко е черно-бяло, както изглежда“. Статията е провокирана от расисткия скандал след мача между България и Англия в София.

Авторката посочва и че във Великобритания „расизмът не е изкоренен и все още не е далечен спомен“.

„Все пак другите страни са по-лоши, така че какво значение има? Има значение, разбира се, за хората, които търпят расизма тук. Футболът отразява обществото, а не обратното. След отблъскващото поведение на някои български фенове в София, Гарет Саутгейт съобщи за разговорите си с тъмнокожите футболисти на Англия: „За съжаление, поради опита си в нашата собствена страна, те са закоравели към расизма. Не знам какво говори това за нашето общество, но това е реалността“… Така че, да, Саутгейт не е избирателно сляп, но много други изглежда възприемат екстремните събития в София като основа за пълно самодоволство. Това изглежда донякъде прибързано за страна, в която премиерът е обвиняван многократно в използването на расистки език, където скандалът с Уиндръш* не е променил абсолютно нищо и където етническите малцинства са изправени пред значително повишаване на нивата на злоупотреба и дискриминация след референдума за Брекзит“, пише в статията.

* Поколението „Уиндръш“ – така са наричани потомците на имигрантите от Карибския басейн след Втората световна война, помогнали за възстановяването на страната. Десетилетия наред те живеят във Великобритания, но бяха обявени за незаконно пребиваващи в страната и заплашени с депортиране.

Авторката не пропуска да спомене и страстта на английските фенове да вмъкват „No Surrender” в официалния химн на страната, въпреки че са минали 21 години от мирното споразумение със Северна Ирландия. „No Surrender”  се смята за обидна и дори ФИФА взе отношение по темата.

„Баровете в градовете домакини неофициално са колонизирани от част от феновете на Англия, които разглеждат международните мачове като своеобразен миниудар с военни ефекти“, пише още Хайд.

„Но малките малцинства могат да окажат влияние и решението на малкото малцинство на Англия да пристигне в градове и буквално да „посади“ знамената си, докато пее ксенофобски и сектантски песни, не е затворено във вакуум. То има ефект върху други малки, но влиятелни малцинства“, смята авторката.  Припомня се и пиянската агресия в Прага, когато се хвърляха бутилки по полицаите и имаше арести.

„Винаги агресивната атмосфера на пътуваща ксенофобия е създадена от малък, но за съжаление значима раздел от фенбазата на Англия. Репутацията им ги предшества“, казва Хайд.

И припомня, че „Милуол“ е глобен с 10 хил. лири за расистки скандирания на феновете на отбора през август.

„Ние сме на върха в лигата на антирасизма. Две световни войни и само един банан, хвърлен през миналия сезон - отпечатайте това на знаме“, предлага авторката.