Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Томислав Дончев пред Tribune: Край на това управление може да даде само масирано обществено недоволство или инстинкта за самосъхранение на някоя от партиите в коалицията

Мнения

Томислав Дончев пред Tribune: Край на това управление може да даде само масирано обществено недоволство или инстинкта за самосъхранение на някоя от партиите в коалицията

Томислав Дончев пред Tribune: Край на това управление може да даде само масирано обществено недоволство или инстинкта за самосъхранение на някоя от партиите в коалицията - Tribune.bg
Снимка:

В българската политическа история последните 30 години такова чудо не съм виждал, коментира бившият вицепремиер поведението на Кирил Петков

Четворната коалиция се раздира от скандали, министър протестира срещу правителството в което участва, БСП плаши с напускане на властта, ако се даде въоръжаване на Украйна и това са само малка част от трусовете в кабинета. На фона на всичко това кризите в страната се увеличават, инфлацията продължава да расте, а хората обедняват. За всичко това и ще има ли предсрочни избори Tribune.bg потърсихме за коментар заместник-председателя на ГЕРБ Томислав Дончев. 

Г-н Дончев, след толкова месеци на очакване най-накрая имаме одобрен Национален план за възстановяване и устойчивост от ЕК. Той беше определен като „най-зелен“ и „най-амбициозен“ от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Нещата обаче като че ли не изглеждат толкова розови, колкото се представят. ГЕРБ-СДС изрази притесненията си от поетите ангажименти на правителството ни към ЕК, за да одобри Плана ни за възстановяване. Прогонозата Ви е, че в рамките на тази година България няма да получи пари. Кои всъщност са основните пробойни в този план и до какво могат да доведат?

Планът не е „розов“, а е „зелен“, както казахте. В този смисъл нещата не са розови, а са зелени. Фактът, че има одобрение на Европейската комисия е нещо позитивно, но това все още не е финалът на процеса на одобрение, защото планът трябва да бъде одобрен и от Съвета, което се надявам да се случи в близките седмици. Аз също се радвам, че след една година закъснение България има одобрен план. Какво следва оттук-нататък обаче? Първо поради закъснението България загуби възможността да ползва аванс по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,5 млрд. лева в края на миналата година, което от гледна точка на бюджетна технология означава страната да авансира изпълнението на проектите и след извършването на този разход, да го представи за одобрение и евентуално за възстановяване от Европейската комисия. Познавайки цикъла на тези процеси, аз дълбоко се съмнявам да имаме възстановени средства, тоест реални плащания от страна на Европейската комисия към България в рамките на тази година. Това, което е още по-обезпокояващо, аз мисля, че до ниво „end user“ или краен ползвател, без значение дали говорим за бизнес или местни власти, също няма да има раздвижване на пари, защото след организацията на една процедура за безвъзмездна финансова помощ минават средно между шест-седем месеца, докато се стигне до придвижване на парите от органа, който ги плаща до този, който ги получава, което означава, че прогнозата за нулева 2022, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост, ще се окаже вярна. Проблемите не свършват дотук. Според приложимия регламент ние имаме конкретни цели, свързани с договарянето на средствата, като 70% от тях трябва да са договорени в рамките на тази година, останалите 30% в рамките на 2023 година, тоест до края на тази година трябва да бъдат договорени 8,5 млрд. лева, а 3,672 млрд. лева в рамките на следващата година, което е твърде съмнително да се случи, защото това фактически означава темп на договаряне от над 1 млрд. на месец, без проектите, които са в бюджета и без това, което евентуално може да се задвижи по новия програмен период от оперативни програми и това, което има да се довършва по стария. Според мен този темп е доста над възможностите на публичния сектор и публичните администрации. Това от своя страна означава, че има огромна вероятност да се стигне до така нареченото автоматично освобождаване на средства, казано с други думи, да загубим средства поради невъзможността да ги платим навреме, което също се дължи на закъснението. Става въпрос за отношенията „пари-време“, а когато говорим за европейски пари, това е от съществено значение. Съвсем друг въпрос е съдържанието на документа ( бел.ред. Националния план за възстановяване и устойчивост). Не очаквайте от мен радикално критична позиция, защото този план на 85% си остава планът „Дончев“, чиято финална версия беше публикувана преди една година. От тази гледна точка няма как да бъда безкрайно критичен. И ако планът заслужава добри думи, това е заради усилията, които са положени от всички български министерства, от администрациите в периода от есента на 2020 до април месец 2021 година. Разбира се, той има допълнения, на които ще обърна специално внимание. Те структурно не променят особено документа, но пък финансово тежат доста. Заради тях аз бих нарекъл ревизията на плана – най-скъпата бюджетна авантюра, която, може би, е единствено в конкуренция с „Бюджет 2022“. Няма как да пропусна проекта, свързан с изграждането на мощности от батерии, комбиниран с нови мощности от фотоволтаици. Комплексният анализ към момента показва няколко неща. На първо място това е най-голямата инвестиция от плана, 12-13% са батериите от цялата стойност на документа. Това фактически ще бъде най-голямата мощност на батерии в света, над 6 хиляди мегаватчаса, което не съм сигурен, че е повод за гордост. Докато другите страни експериментират, опитват се да натрупат опит в тази област, ние купуваме по време на пик на цените една технология, която още не се е доказала и не е сигурно, че тя е бъдещето на енергетиката. Има много въпроси, на които не съм убеден, че лесно могат да бъдат намерени отговори. Един от тях е – колко ще ни струва съхраняването на енергия в тези батерии, и тук нямам предвид само капацитета на енергията, която могат да съхранят батериите, отнесена към стойността им. Ще обърна внимание на два важни детайла. Първо, при пренасянето на енергия за зареждането на батериите и при разреждането на батериите, захранвайки енергийната система, моите изчисления показват, че сумарната загуба на мощност ще бъде около 35%. Вторият отворен въпрос е колко ще бъде животът на тези батерии, защото  технологията принципно не е много по-различна от тази на батерията в телефоните, от порядъка на 1000 цикъла зареждане и разреждане, което при всекидневно зареждане и разреждане означава, че те ще имат върхов капацитет не повече от 3-4 години, колкото е използваемият цикъл и на батерията на Вашия телефон. След това капацитетът им ще започне да спада. Тази авантюра - огромни мощности с фотоволтаици плюс батерии, звучи модерно, звучи зелено, звучи много секси, но в прав текст означава тенденция за покачване на цената на електроенергията много, много по-високо от средноевропейската, което силно се съмнявам да направи бизнеса и хората по-щастливи. Висока цена на електроенергията означава по-ниска конкурентоспособност на икономиката, по-висока цена на всички стоки и услуги. Това не е единствената авантюра. Тук мога да спомена - подвижен състав за железниците без да са изградени ж.п. линии. Имам предвид концепцията за околоградски железници, която одобрявам. Самите ние сме работили по подобна концепция, но масираното закупуване на подвижен състав без изградена инфраструктура не е добро решение. Що се отнася до идеята за така нар. държавен телеком, бих казал, че е меко казано спорна. Според мен държавата няма нужда от държавен телеком, има нужда, може би, от споделена инвестиция с операторите по отношение на 5G свързаност, и това е само бегъл коментар.

Свидетели сме на едни изключително нездравословни отношения между партньорите в управляващата коалиция. В ябълка на раздора се превърна изборът на нов управител на БНБ. Заваляха взаимни обвинения и нападки между ПП и ИТН, с което разделителните линии в коалицията все повече се задълбочават, а борбата за надмощение става все по-ожесточена. Същевременно днес в декларация „Продължаваме промяната заявиха“, че вие като бивши управляващи сте виновни за всичко. На какво ви прилича това, което се разиграва пред обществото на фона на всички кризи, които остават нерешени?

На крива коалиция, опозицията и пречи. То е ясно, че сме им виновни. Ние сме виновни, за всичко, което се е случвало, виновни сме за всичко, което се случва и вероятно в ролята си на универсално оправдание ще бъдем виновни за всичко, което има да се случва в следващите 10 години. Това в кръга на шегата, разбира се. Вижте, аз съм участвал в коалиционни управления, бидейки част от два кабинета повече от шест години. Да се работи в коалиция не е лесно. Тук има много предизвикателства – различни интереси на партиите, различни послания към хората, различни обещания, различни цели, различен личен състав. В този ред на мисли е нормално да има поскърцвания. Само че, това, което виждаме, затвърждава една от оценките, които бях дал още в началото, че коалиция без ясна цел, без ясна мисия, без ясна посока, споена само и единствено от това, че не харесва някой друг, не може да докара доникъде, не може да свърши нищо. Всичко това, което се случва, е очевиден симптом, че коалицията представлява някакъв кръжок от хора, не знам дали трябва да казвам от партии, защото това е коалиция от коалиции и от едно нещо, което не е партия, симптом е за фактически липсващо лидерство. Подобни противоречия между партньорите се преодоляват, когато има авторитет, когато има някой, който да е в състояние да създаде посока, да създаде смисъл от съществуването на подобна управленска конструкция. Всичко това показва, че коалицията съществува само заради това, че съществува, не заради нещо друго.

ПП оттеглиха своя кандидат за гуверньор на БНБ – Андрей Гюров, но „Има такъв народ“ не отстъпват и няма да оттеглят кандидатурата на Любомир Каримански, въпреки че останалите коалиционни партньори заявяват, че няма да подкрепят г-н Каримански. Как ще гласува ГЕРБ-СДС в петък, когато парламентът трябва да реши. Бихте ли подкрепили кандидата на ИТН?

Има време до петък. За мен самата технология, при която се предлагат за гуверньори на Българската народна банка хора от депутатската скамейка, отявлени политически личности, е грешка. БНБ по дефиниция е неполитическа институция. Там трябва личност с огромен международен авторитет, балансирана, спокойна, която да излъчва доверие. Политизирането на самата надпревара прави така, че който и да бъде избран при тази ситуация, ще е лошо за Българската народна банка и не само за нея. Тя винаги е била ключова институция, но имайки предвид пътя, който сега сме поели към Еврозоната, става още по-ключова.

Република Северна Македония е една от най-чувствителните теми, които са от изключителна важност за България и хората с българско самосъзнание там. Сигналите, които кабинетът Петков изпраща по отношение на РСМ са противоречиви, както виждаме. От думите на външния министър на Германия вчера стана ясно, че едва ли не сме дали зелена светлина за започване на преговори на РСМ с ЕС, което после беше отречено от МВнР. Днес ГЕРБ-СДС поискаха изслушване на външния министър Теодора Генчовска в петък по този повод. Преди дни дори лидерът на ИТН Слави Трифонов обвини премиера в това че той през цялото време се опитва да заобиколи коалиционното споразумение и иска да отхвърли ветото на България за преговорите на РСМ за членство в Европейския съюз без никакви условия. Как бихте коментирали?

Ние непрекъснато научаваме някакви неща не от г-н премиера, а от европейски външни министри и от коалиционните му партньори. И понеже тази коалиция дойде със заявката за пълна прозрачност, в изпълнение на пълната прозрачност трябва да чуем външния министър, който да осведоми събранието, а оттам и цялата общественост – какво всъщност се случва. Подходът – бързо приемане на РСМ в ЕС, не е здравословен нито за българското общество, нито за македонското, защото ще създаде усещането, че някой е надвил над другия, някой е извил ръцете на другия. Българите знаят, че пътят към членство в Европейския съюз предполага полагане на усилия, понякога и жертви, но със сигурност усилия. За да може Република Северна Македония да получи прав път към преговори и към членство, е редно да има една критична доза национална мобилизация, да бъде извървян един път. Ако този път е извървян само на база на политически хватки, този процес не може да се случи. Ще разберем, надявам се, какво се случва, когато имаме възможност да изслушаме г-жа Генчовска. Всичко останало са рециркулирания и смущения в медиите, които пораждат само повече смут.

В петък по време на блиц контрола премиерът Кирил Петков обяви от парламентарната трибуна, че се извършва операция по спасяването на българските моряци от кораба „Царевна“, който е блокиран на пристанището в Мариупол. Вашата парламентарна група поиска свикване на КСНС поради тази причина. Според ГЕРБ-СДС това е грубо посегателство върху сигурността на военнослужещите, които са изпратени там и на самите моряци, и срещу националната сигурност на Република България. Как бихте определили поведението на премиера в тази ситуация, защото тук вече става въпрос за човешки животи на български граждани?

Аз съм служил само година и половина в армията. Имам няколко години опит в работа със службите, но за първи път чувам операция на военното разузнаване да се обявява по телевизията. Поне от това, което съм учил и правил, знам, че такива неща са недопустими. И ако това Ви звучи, с лек елемент на шега, всъщност в цялата работа няма нищо весело. Защото поради неадекватност реално министър-председателят излага на риск живота на екипа, който е там и има за цел да спаси българските моряци. Впрочем в българската политическа история последните 30 години такова чудо не съм виждал. Ние сме имали и опитни, и неопитни политици, по-силни, по-слаби, по-учени, не чак толкова учени, но такова чудо не съм виждал.

Назряват ли предсрочни парламентарни избори?

Нито една от партиите от управляващата коалиция няма интерес да ходи на избори поради една проста причина, поради  катастрофалните резултати в управлението, тя няма как да получи повече подкрепа, отколкото е получила на последните избори, като за някои проблемът е по-голям, отколкото за другите. Не коментирам по-дълбоки процеси, защото всички тези партии година и половина, две назад обясняваха колко ужасно е положението в България и как те са дотолкова виртуозни, почтени и страхотни, че само за няколко месеца то ще се подобри. Аз не знам нещо да се е подобрило – нито в социалната сфера, нито да сме отбелязали стремглаво икономическо развитие, нито да се строи повече, нито образованието, нито науката, нито международният авторитет на България. И кой каквото и да  обяснява от телевизора, това хората го виждат и го усещат. В този смисъл тези хора измамиха всички, измамиха българското общество, измамиха собствените си избиратели, измамиха и президента. Но интерес да се ходи на избори те нямат. Българската политическа история показва, че има само едно правителство, което си е заминало и то не след „вот на недоверие“, а след „вот на доверие“, това на Филип Димитров преди повече от 30 години. Край на това управление може да даде само масирано обществено недоволство, което ние нямаме намерение да организираме и да дирижираме, или инстинкт за самосъхранение на някоя от партиите в коалицията, която евентуално да реши, че за нея по-самосъхранително е да запази част от себе си, отколкото да се погуби окончателно поради участието си в управлението. Мога да залагам кой ще бъде първи, но не е интересно, когато човек по време на интервю казва всичко. Може би следващия път. Аз лично имам предположения кой ще бъде.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати