Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Трънливата пътека на връщането към финансовата стабилност

Мнения

Трънливата пътека на връщането към финансовата стабилност

Трънливата пътека на връщането към финансовата стабилност - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

В продължение на дълги години трите правителства на Бойко Борисов спазваха като един от водещите принципи на своето управление, независимо от промяната във формата си  (правителство на малцинството или коалиционен), един водещ принцип, свързан със запазването на финансовата стабилност на държавата, поддържането на балансиран бюджет, постепенното намаляване на държавния дълг и създаването на финансови буфери. Постоянството в тази политика, както и споменът за бюджетния хаос от 90-те години, фалита на държавата и присъствието на Международния валутен у нас в началото на този век, създадоха своеобразен политически консенсус през последните над десет години, че финансовата стабилност трябва да е водещ приоритет в управлението на страната. И, наистина, докато в различни европейски държави се развиваха т.нар. „суверенни дългови кризи“, а съотношението между брутен вътрешен продукт, дълг и дефицит в Европейския съюз растеше, то България оставаше като остров на финансовата стабилност – с едно от най-ниските съотношения между дълг и дефицит в Европа.

Плюсовете на подобна политика са много, включително стабилен и подобряващ се кредитен рейтинг, доверие от външните кредитори и международните финансови институции, ясното съзнание, че държавата харчи толкова, колкото изкарва и се разпростира спрямо чергата си, че следващите поколения няма да бъдат обречени да плащат лихвите и дълговете на настоящето, жертвайки своя собствен приоритет за предишни политически грешки. Натрупването на бюджетни излишъци, особено в рамките на третия кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ, позволи едновременно увеличаването на фискалния резерв, както и бързата работа по водещи инфраструктурни проекти. През късната пролет на 2021 година обаче нещата взеха съвсем различна посока – идването на Асен Василев, първо като служебен министър на финансите, а след това като министър в редовното правителство с мандат на „Продължаваме промяната“, преобърна наложения в политиката на държавата принцип на финансова стабилност и в контекста на вихрещата се политическа криза превърна бюджетната политика в извор на множество проблеми.

Започвайки с актуализацията на бюджета от лятото на 2021 г., последвана от изборите през октомври 2021 г., продължавайки през редовния бюджет за 2022 г., разработен и внесен от екипа на Асен Василев, през актуализацията от лятото на 2022 г. след успешния вот на доверие срещу кабинета на Кири Петков и „Продължаваме промяната“, финансовата политика на държавата се превърна в предмет на едно особено, едновременно политическо и предизборно ляво инженерство, което от една страна прокарваше увеличени финансови плащания без даде реална оценка за ефекта, който те ще имат върху бюджета, а от друга изцяло предизборно раздаваше „пари на калпак“ с цел определени политически сили след това да запишат „точки“ пред избирателите. Така финансовото инженерство на партиите от коалицията на „промяната“ и продължаващата политическа криза, в която се скача от едни избори към следващи през няколко месеца, доведоха до това, че финансовата стабилност на държавата беше поставена под въпрос – едновременно увеличените бюджетни разходи заедно с редица данъчни преференции и режими на извънредни компенсации, на фина на понижен икономически растеж и неизпълнение на приходната част в бюджета, очертаха растящ бюджетен дефицит в прогнозата за държавните финанси, който, без промяна на съществуващите параметри, може да се финансира единствено чрез поемане на нов дълг. При дефицит между 6-7 процента на година, прогнозата на Министерството на финансите очерта, че в краткосрочен план държавният дълг може да достигне и да надмине 60 процента от БВП. Тук следва да се отбележи и повишаваща се цена на дълговото финансиране, както и невъзможността винаги да бъдат пласирани държавните ценни книжа, което се превръща в допълнителен утежняващ ситуацията въпрос. И така, за по-малко от две години, заложената като водещ принцип финансова стабилност на държавата приключи, „благодарение“ на политическа хаос и финансовото инженерство на коалицията на „промяната“ и нейния водещ финансов гуру Асен Василев.

Въпросът, който излиза на дневен ред – ами сега какво? Първо следва да се отбележи, че пътят по връщането към финансовата стабилност е абсолютно винаги трънлив. На първо място той изисква политически консенсус за необходимостта от определени стъпки и гарантиране на стабилна и предвидима политическа среда с определен хоризонт на управление, в който те да се осъществят – казано по друг начин, трябва да има редовно правителство с парламентарно мнозинство и мандат за управление. Това редовно правителство и парламентарно мнозинство трябва да са готови да вземат непопулярни решения и мерки, които от една страна могат да включват съкращаване на държавните разходи и администрацията (нещо, което ще се превърне във водещ проблем от страна на синдикатите), а от друга премахване на определени данъчни преференции, де факто увеличаване на определени данъчни ставки (което ще се превърне във водещ проблем за бизнеса). Така едно такова правителство ще трябва да се изправи пред това неговите потенциални решения да бъдат подлагани на непрекъснат натиск и критика от една или друга страна и в крайна сметка да търси такъв компромис, който да удовлетворява всички в максимална степен – все пак това е изкуството на политиката. Алтернативата на липсата на вземане на решения просто би била вкарването на страната в дългова спирала. Така връщането на държавата по пътя на финансовата стабилност минава през тежки решения, тежки компромиси и тежки непопулярни мерки, за които, казано по най-циничен начин, се изискват „топки“.

Първият тест, с който ще се сблъска политическото представителство, след изборите на 2 април 2023 г., ще бъде по отношение на възможността за съставяне на редовно правителство и парламентарно мнозинство, което да го подкрепи. Ако той не бъде преминат успешно, Народното събрание трябва да започне да работи върху параметрите на бюджета за 2023 г. и предлаганите промени, които са внесени от страна на служебното правителство на президента Радев – и така, отново в предизборна ситуация, с изкушението за популизъм, чувството на разума трябва да успее да надделее и, дори и да не бъде съставено правителство, партиите да покажат, че са способни да работят в интерес на държавата с цел избягване на финансов катаклизъм за  страната. Бюджет под една или друга форма трябва да има и неговите параметри, независимо дали е продукт на редовно или служебно управление, трябва да преследват водещата цел към връщане на държавата в лоното на финансовата стабилност и слагане на край на възникналия през последните две години финансов хаос. Евентуалната предизборна ситуация не трябва да се превръща в предпоставка за още популизъм, тъй като се видя до какво доведе той през последните няколко пъти. Това ще е първата стъпка в серия от бюджети, които трябва през следващите няколко години да нормализират финансовата ситуация в държавата и средносрочната бюджетна прогноза да изключва параметри като увеличаване на държавния дълг до 60 процента от БВП. Защото, при такъв сценарий, не само еврозоната ще се превърне в мираж, но и България може да се окаже в едно много затруднено финансово положение, което за години напред да я лиши от възможността от стабилно увеличаване на националното благосъстояние – и Международния валутен фонд, който беше споменат в доклада на служебния министър на финансите за бюджетната ситуация в страната, отново да стъпи тук след катастрофата от 90-те години.

За да не звучи цялата картина апокалиптично, трябва да се каже, че решение има. И то може да бъде максимално безболезнено за всички, ако бъде приложено по правилния начин – с разум, постоянство, консенсус и диалог. Така един проблем, който съществува към днешна дата, ще бъде решен в рамките на много кратък период от време, и няма да претърпи еволюция от „проблем“ към „катастрофа“. Но моментът да се действа по него е тук и сега и решението не може да бъде отлагано във времето, защото това само и единствено ще го задълбочи и след няколко месеца ще направи ситуацията още по-трудна за разрешаване. Действията на новото Народно събрание в това направление ще са ключови и то трябва да покаже политически разум в много солидни количества. Защото само така България ще може да се върне по пътя към финансовата стабилност.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. 


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети