Унищожаването на спецорганите от политическата върхушка не остана незабелязано в Европа

Мутренските времена са тук, за което България ще плаща прескъпо, а обществото с горчивина ще разбере, че е било измамено

В България си имаме наяве един особен феномен – винаги да си взимаме от чуждото, за да си го направим нашенско, да си го побългарим.  И може би като наследство от десетилетията социализъм по нашите ширини, ние се стремим все към това да гледаме навън и да мечтаем, че и ние ще сме като „западняците“. За зла участ обаче нито дънките от „Кореком“, нито наличието на банани в магазина са ни дали много по отношение на разбирането, че трябва да ценим какво имаме и не просто да усвояваме, а да надграждаме. Наблюдавайки събитията в днешна България, смело можем да заключим, че и днес, след повече от 30 години демокрация, ние продължаваме да се чудим как да побългарим добрите практики.

Преди малко повече от 12 години в малка България банани вече имаше, за сметка на това държавата ни беше завладяна от организирана престъпност, завзела територии в годините на Прехода. Тогава у нас понятия като „правосъдие“, „върховенство на закона“ и „справедливост“ бяха все още кухи фрази, макар че държавата ни бе приета заедно с Румъния в Европейския съюз още през 2007 година. Още в преговорния процес двете балкански страни бяха нарочени като „лошите деца“ на Съюза, особено в сектор „Правосъдие“, заради което им бе наложен и Механизъм за сътрудничество и проверка. Този инструмент за контрол трябваше да е 3-годишен, но се проточи близо три петилетки, произвеждайки стотици страници критични доклади.

Не веднъж от Европа ни казаха, че нашата съдебна система буквално се е сляла с престъпния свят, а магистрати, адвокати и бандити си пият заедно кафето сутрин пред вратите на съдебните зали или вечер, за да оправдаят оправдателните присъди. Бяхме критикувани и, че сме лоши партньори на държавите от Съюза, защото нашите правоохранителни органи не си говорят на един език с чуждите си колеги за трансграничната престъпност и големите измами. И точно заради това, преди 12 години, у нас бяха създадени специализираните съдилища и прокуратури, които да пресекат местните зависимости и да направят така, че у нас правосъдието да заработи в темповете на „западняците“, при които подобни структури вече отдавна имаше. И заработи – изправи на съд бяха местни величия като Ценко Чоков, Митьо Очите, Мирослав Маринов – Черния и Мартин Григоров – Бенката, още стотици наркопласьори, сутеньори и данъчни измамници.

По-късно обвинени бяха и знакови фигури от криминалния Преход като Арабаджиеви, Баневи, Миньо Стайков, Васил Божков-Черепа, братята Атанас и Пламен Бобокови. Спецправосъдието получи правомощия да разследва и корупцията по „високите етажи на властта“. Съдебните зали се напълниха с представители на местната и изпълнителната власт, бивши и действащи. А заради напредъка по разследвания и постигнатите присъди на множество представители на ъндърграунда, мониторинга на правосъдието в тази му част бе прекратен.

Успехите на спецправосъдието обаче срещнаха невиждания отпор на същата тази организира престъпност и особено на новите „клиенти“ - разследваните политици и техните „тайни“ коалиционни партньори – олигарсите. Изправените пред закона от спецпрокурорите намериха начин да се избавят от риска да бъдат съдени от спецсъдии. Два кратковременни парламента не успяха, но от третия опит, мафията прокара ликвидирането на органите на специализираното правосъдие. От управляващата Четворна коалиция не спират да подчертават този позорен акт като политически успех. Сигурно е така, успех е за спонсорите и кукловодите на политиците, но реално държавата се връща с 12 години назад.

Действията на политическата върхушка у нас не остана незабелязано от специализираните магистрати в Европа. Съзнавайки, че разправата с работещите български спецорганите на правосъдието ще даде своето негативно отражение върху противодействието срещу мафията и корупцията на европейско ниво. В понеделник прокурори от 12 европейски държави, работещи срещу организираната престъпност, корупцията и тероризма, изразиха в своя декларация от името на Постоянната конференция на прокурорите огромното си притеснение от това, че властта в България изглежда предпочита да реши проблемите с организираната престъпност, като я остави да се вихри. И това е точно така, защото представете си как ще реагират магистрати от Италия, Словения, Албания и дори Румъния и още куп европейски страни, когато разберат как чрез политическата класа организираната престъпност у нас отново си е осигурила недосегаемост, ликвидирайки спецправосъдието.

Забележителното в случая е, че критиката срещу действията на Четворната коалиция не идват от България, а от 12 страни от Европа. Дали сега и тези европейски прокурори, дръзнали да защитят „бухалките“, ще бъдат нарочени за част от статуквото, както това се случва с всеки, дръзнал да се противопостави на политическата лудост, обхванала управляващите. Вероятно на магистратите от тези 12 европейски държави дори не им се вярва, че техни колеги са унижавани и притискани да се молят да останат на работа в съдебната система, само защото са разследвали, обвинявали или съдили криминални босове и олигарси. Не, това не е „съдебна реформа“, госпожи и господа управляващи, това е единствено разправа със съдебната власт, за което България ще плаща прескъпо, а обществото с горчивина ще разбере, че е било измамено. Защото резултатът от ликвидирането на спецправосъдието вече е видим. Мутренските времена са тук, доказа ни го и случилото се в понеделник вечер на Околовръстното на София. И така ще бъде, защо, ако премиер, министри и депутати непрестанно атакуват прокурори, мутрите ще си решават споровете с престрелки на улицата.