Успешният вот на недоверие и оставката на Кирил Петков – какво следва оттук насетне?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

На 22 юни 2022 г. за първи в най-новата история на България Народното събрание гласува успешен вот на недоверие на министър-председател и състав на Министерския съвет. Казано по друг начин правителството на Кирил Петков отиде в миналото по начин, който не се беше случвал до този момент. Няма успешен вот на недоверие до този момент. По време на правителството на Любен Беров са внесени общо шест, шестте са неуспешни. Срещу Жан Виденов има три. Кабинетът на Иван Костов устоява на четири вота на недоверие, този на Симеон Сакскобургготски – на шест. Седем вота на недоверие успява да преодолее правителството на Сергей Станишев. Няма нито един успешен вот и за трите кабинета на Бойко Борисов – с последен неуспешен вот на недоверие от лятото на 2020 година, внесен от БСП паралелно с летните протести срещу правителството.

Този срещу правителството на Кирил Петков успя да постигне мнозинство от 123 народни представители. С това беше изпълнено изискването на разпоредбата от чл. 89, ал. 1 от Конституцията, съгласно която предложението да се гласува вот на недоверие на Министерския съвет е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Оттук насетне въпросът е какво точно следва? Първоначално е редно да се уточни, че процедурата по смяната на едно правителство с друго, независимо редовно или служебно, включително последващо евентуално провеждане на предсрочни парламентарни избори, е изрично и подробно регламентирано в основания закон, както и е предмет на практика от страна на Конституционния съд.

Основното решение на Конституционния съд, на което трябва да се обърне внимание в тази ситуация, е Решение № 20 от 23 декември 1992 г., което „разяснява“ как се случва процедурата по чл. 99 от Конституцията, а именно процедурата по съставяне на всяко ново правителство. Според решението на съда този ред се прилага както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, тоест при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратяват правомощията на Министерския съвет в условията на чл. 111, ал. 1 КРБ. – с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя. В текущата ситуация имаме успешен вот на недоверие срещу на Министерския съвет. Предстои министърът-председателят Кирил Петков да изпълни разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КРБ, съгласно която, когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

След подаването на оставката и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 КРБ президентът провежда консултации с парламентарните групи. След консултациите той възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Това ще бъде кандидат, който е посочен от „Продължаваме промяната“, като най-голяма парламентарна група. Възможно е да е Кирил Петков, но е възможно да е някого другиго. Кандидатът за премиер има седемдневен срок да предложи структура и състав на Министерския съвет (чл. 99, ал. 2 КРБ). Ако не успее да направи това, или ако най-голямата парламентарна група върне мандата, президентът възлага формирането на правителство на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Той отново има седемдневен срок да „изпълни мандата“ и да предложи структура и състав на Министерския. В този случай това ще бъде парламентарната група на ГЕРБ-СДС, които заявиха, че ще върнат веднага мандата. Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в същия срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Следващата парламентарна група не зависи от нейната численост и се определя по усмотрение и преценка на държавния глава. Тази правна фигура се нарича „проучвателен мандат“. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 КРБ. Конституционният съд е посочил в решението си от 1992 г., че възлагането на тези правомощия от страна на Конституцията на президента подчертават неговата посредническа и обединителна роля. Следващият същински етап е съставяне на правителството, което се образува по решение на Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 6 КРБ чрез избор на министър-председател и по негово предложение – на останалия състав на правителството. Обвързаността на избора на министър-председател и предлагането от него на състав на Министерския съвет, съгласно практиката на Конституционния съд, представлява и идеята, върху която е изградена и уредбата на прекратяване на правомощията на правителството – оставката на министър-председателя „влече“ след себе си оставка на кабинета.

Поставено при нашите обстоятелства от гледна точка на политическата ситуация, първият проучвателен мандат ще бъде връчен на посочен от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ кандидат за министър-председател. Най-големите очаквания са, че това отново ще бъде Кирил Петков, с възможност и за такъв да бъде предложен например и Асен Василев. Принципното положение е, че министър-председател и състав на Министерския съвет могат да бъдат избрани с мнозинство, което е повече от половината от присъстващите народни представители, тоест то не е обвързано по абсолютен начин с мнозинството от 121 депутата. Но е редно да се отбележи, че наличието на подобно мнозинство, което да застане зад едно правителство гарантира изпълнение на законодателната му програма и го защитава срещу евентуален вот на недоверие – чиято първа успешна история вече беше написана през изминалата седмица. Следователно, ако от „Продължаваме промяната“ не могат да си гарантират мнозинство от 121 народни представители (поне), то силно се ограничава и става практически невъзможността те да съставят и да имат работещо правителство в рамките на това Народно събрание. След заявката на ГЕРБ, че ще върнат връчения им от президента мандат, съществува известна „екзотика“, че би било възможно съставянето на правителство с третия проучвателен мандат, ако той бъде връчен на БСП или „Има такъв народ“. Противоборството и поляризацията в Народното събрание обаче, създала се през последните седмици, правят подобен сценарий да изглежда доста невъзможен. Затова най-вероятно остава разпускането на Народното събрание от президента след трите неуспешни проучвателни мандата, назначаването на служебно правителство и насрочването на нови парламентарни избори в двумесечния срок, който е регламентиран в Конституцията.

Началото на процедурата в края на юни, започната с оставката на премиера Кирил Петков, възможните срокове на нейното осъществяване, политическата целесъобразност и необходимостта от приемането на определено законодателството от страна на Народното събрание, както и обвързването с некатегорични срокове за връчването на мандатите и възможността за провеждане на допълнителни консултации с парламентарните групи от страна на президента, означават, че едни предсрочни парламентарни избори ще се проведат през септември или най-късно през октомври на настоящата година. Те ще бъдат четвърти такива за последните две години, а президентът Радев в рамките на двата си президентски мандата ще постави своеобразен „рекорд“ по назначаване на служебни правителство. Дори само на този етап. Но Конституцията е устойчив организъм, който е предвидил механизми, които да тушират несъвършенствата на политическото поведение и да гарантират непрекъсваемост в държавното управление при осъществяване на най-главните му функции. 

*****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.