Върховенството на закона в представите на „промяната“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

„Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция!“, възкликва бай Ганьо в „Бай Ганьо прави избори“ (автор е Алеко Константинов, изрично подчертавам, за да не го обърка Кирил Петков с Иван Вазов), след като е станал министър в нарушение на Конституцията, обявил се за политически контрол над независими комисии и поискал „да сложиме наши хора в прокуратурата“. Всъщност обаче не става дума за бай Ганьо, а става дума за действащия министър-председател на Република България, който обаче досущ като едноименния персонаж си е смъкнал от плещите агарянския ямурлук, наметнал си една белгийска мантия – и всички рекоха, че е вече цял европеец. С уточнението, че белгийската мантия в случая е знаменитата диплома от Харвард, която Кирил Петков не пропуска да спомене във всяко свое медийно участие.

Разбира се, през изминалата седмица бай Киро Петков, известен като „просто Киро“, както го провъзгласи от трибуната на Народното събрание „продължаващата промяната“ Деница Симеонова, направи една обиколка отново по белгийските земи, за да кацне в Брюксел и да отговаря на въпроси пред Комисията LIBE в Европейския парламент (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи). Където успешно добави най-разнообразни краски към одиозното си иначе разбиране за върховенство на закона, правова държава, конституционализъм и т.н.

В интересен момент се превърна неговата реплика „Не можем да правим арести извън рамките на закона“, изказано с доста съжалителна интонация. Което ме подсети за едни думи на водача на якобинците Максимилиан Робеспиер от времето на Френската революция, а именно че „Въз основа на обществената репутация на един гражданин той бива в обвинен в престъпления, за които не съществуват писмени доказателства, но чието доказателство е в сърцата на всички възмутени граждани.“. Знае ли Кирил Петков, че един човек не може да бъде арестуван само на базата на субективната преценка на други хора за него? Каква форма на правосъдие смята той за адекватна и кое според него трябва да има превес – субективното очакване за нещо или обективната действителност, подкрепена от съответните доказателства? В крайна сметка за престоя си в Харвард поне веднъж трябва да е чувал за делото „Miranda v. Arizona“. Поне веднъж, надявам се. Ако не, би било добре да се запознае с него. Надявам се по-добре от Чехов и Толстой.

Думите на министър-председателя може да се тълкуват като допълнение към дадената преди известно време заявка във връзка с прокуратурата – „да сложиме наши хора в прокуратурата“. Ако си правим изводите обективно, абстрахирайки се от всяко пристрастие или не спрямо действащото правителство и министър-председател, самото съдържание на тези думи би следвало силно да ни притеснява. Така силно анонсираната съдебна реформа изглежда на този етап финишира до два момента – политически контрол върху прокуратурата и още по-политическо извършване на арести на базата на някаква субективна представа на властимащите. За съжаление това не е единичен глас в правителството на Кирил Петков. По време на парламентарен контрол пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред министърът на вътрешните работи Бойко Рашков поиска разследващи функции за Министерството на вътрешните работи без участието на прокуратурата – да се даде възможност на полицията да образува досъдебни производства и да води разследвания без прокуратурата. Нещо, което със сигурност би срещнало одобрението на „Продължаваме промяната“, ако Бойко Рашков реши да предложи законодателни промени в тази посока. И нещо, което явно съответства на възгледите на Кирил Петков.

Би било много добре, ако политическата мъгла около идеите на „промяната“ за промените в съдебната система, върховенството на закона и например измененията в Конституцията добият някаква ясна картина. Общите приказки на Кирил Петков в Брюксел, извън плашещите формулировки за разследванията и арестите, имаха отново изключително слаб характер без каквато и да е била конкретика. Така например той за пореден път повтори, че „мисля, че ги изненадахме на нивото на готовност за това как сме решили да правим промяна в България. Трябва да успеем и да опитаме, защото трябва да е в рамките на закона“, от което разбрахме, че искат някаква промяна и имат някакво ниво на готовност, за което досега сме видели единствено политическа декларация от Народното събрание с искане за оставка на главния прокурор Иван Гешев. И нищо друго по същество.

До този момент заявките на „промяната“ за промяна могат да се опишат като меко казано странни. От една страна действащият министър-председател Кирил Петков сякаш няма идея за какво говори, тъй като развитите от него тези противоречат по абсолютно всеки параграф на основополагащи правни принципи. От друга страна разноликата четворна коалиция до този момент се е обединила само около три неща – закриване на специализираното наказателно правосъдие, промени в КПКОНПИ и оставката на Иван Гешев. А грандиозната заявка за „промяна“ остава някъде сред обещанията от кампанията, защото управленска конструкция, която не може да формулира дори своя дневен ред по належащи кризи, не може да формулира и някаква всеобхватна идея за правосъдна реформа.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика