Възможни ли са избори „2 в 1“?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Отправна точка на разбирането за ситуацията трябва да бъде чл. 98, т. 1 от Конституцията, съгласно който президентът насрочва изборите за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Казано по друг начин, указът на президента е определящият инструмент. Тепърва предстои свикването на 49-то Народно събрание на първо заседание от президента, а оттам и неговото конституиране като функциониращ орган – с избор на председател и заместник-председатели, със съставяне на постоянните комисии и със започването на работа по същество на самия парламент. Следва да бъде извървяна и процедурата за съставяне на правителство, която е уредена в чл. 99 от Конституцията, а именно провеждането на консултациите от държавния глава с представители на всички парламентарни групи, връчването и извървявано на „пътеката“ на трите проучвателни мандата (под условие, че правителство може да има както още с първия, така и с третия мандат). Тази процедура зависи изцяло от преценката на президента – колко време ще продължат консултациите, кога ще бъде връчен първия проучвателен мандат, колко време след него ще бъде връчен втория мандат, ако първият е неуспешен, на кого и кога ще бъде връчен третият, ако и вторият е неуспешен. При неуспех на процедурата по чл. 99 президентът разпуска Народното събрание, насрочва нови парламентарни избори и назначава служебно правителство.

Местните избори през 2023 г. ще се проведат в края на месец октомври като възможни дати за това са 22 и 29 октомври. Избори за Народно събрание се провеждат в двумесечен срок от неговото разпускане, тоест, ако процедурата по чл. 99 от Конституцията завърши неуспешно, парламентът трябва да бъде разпуснат на 22 или 29 август, за да се спази конституционната процедура, и парламентарните избори да отидат на сходни дати с местните. Въпросът, който следва оттук е, какво точно ще прави парламент в продължение на четири месеца, ако бъде свикан във втората половина на април, но няма изобщо перспективата да състави правителство, тоест е обречен на разпускане? Първоначално следва да се отговори на въпроса дали има политическата воля за провеждане на избори „2 в 1“, за да се спестят средства от още едни парламентарни избори, да се спести обществено търпение и да се тушира поне частично напрежението, което ще предизвиква пореден провал за съставяне на кабинет. Оттам насетне, всичко зависи от волята на държавния глава и как той ще проведе процедурата по чл. 99.

Тук вече имаме установен прецедент – за да се избегне провеждането на избори през зимата на 2022-2023 г., при едно политически обречено Народно събрание, избрано в началото на октомври 2022 г., Румен Радев проведе исторически дълги по своята продължителност консултации, последвани от продължителна процедура по връчването на проучвателните мандати и опита за тяхното осъществяване, което от своя страна доведе до това, че Народното събрание беше разпуснато на 2 февруари 2023 г., а изборите се проведоха на 2 април 2023 г. – за сравнение при изборите на 4 април 2021 г. до 12 май 2021 г. имахме Народно събрание, което работи едва няколко седмици, и процедурата по чл. 99 от Конституцията беше извървяна изключително скорострелно. Което показва, че подобно нещо е възможно.

Следва да се отбележи, че когато процедурата по чл. 99 от Конституцията бъде извървяна, президентът трябва да разпусне Народното събрание, но срок за това не е посочен. И тук съществуват две тълкувания, като според едното той трябва да направи това веднага, извеждайки аргумент от гражданското право, че когато не е посочен срок, то изпълнението се дължи веднага. Смятам обаче, че този аргумент е неприложим тук, защото конституционните основи на държавата извън изричните норми са и система от дух и принципи и една норма трябва да бъде тълкувана в целия контекст на републиканското устройство, парламентарната демокрация и институционалната и политическа целесъобразност. Казано по друг начин логичното тълкуване тук би било в „разумен срок“ – президентът трябва да разпусне Народното събрание в един разумен срок предвид обстоятелствата, които съществуват в държавата към онзи момент. Ако те налагат вземането на съществени и важни решения или се преследва обществено и национално оправдана цел, то разпускането на един парламент не е задължително да се случи веднага. Приемането на важни законодателни актове или решения, както и запазването на националната стабилност са такива  съществени моменти. Това би дало картбланш за намиране на конституционен аргумент, който да позволи провеждането на избори „2 в 1“ и „избутването“ на датата на парламентарните избори така, че да съвпадне с тази на местните. Седмица или две е разумен срок при тези обстоятелства и няма да бъде нарушение на Конституцията. Още повече, че подобно решение е налагано от съществени национални интереси – при налична индикация, че политическата криза няма да бъде решена преди провеждането на местните избори.

Трябва обаче да се обърне внимание на един друг аспект от възможните избори „2 в 1“, какъвто е организационно-техническият. С възможността към парламентарните и местните избори да се добави и гласуване за национален референдум на една и съща дата, тъй като тепърва предстои Народното събрание да се произнесе с решение по този въпрос. От организационно-техническа гледна точка избори за парламент, местни избори и национален референдум означава гласуване с бюлетина за народни представители, бюлетина за кмет на община, бюлетина за общински съветници (и преференции), бюлетина за национален референдум. Това е минимумът на бюлетини, с които ще се гласува. Към тях ще се добавят и бюлетини в населени места на територията на една община, които избират пряко своя кмет, извън общинския център, което прави пет бюлетини. А в градовете с районно деление, каквито са София-град, Пловдив и Варна, към петте бюлетини в редица населени места ще има добавена и шеста такава, каквато ще е бюлетината за районен кмет. Да вземем например село Мировяне, район Нови Искър, Столична голяма община – там на избори „2 в 1“ и национален референдум избирателят ще гласува за кмет на Мировяне, кмет на район Нови Искър, кмет на Столична голяма община, общински съветници, народни представители и на национален референдум. Две от тези бюлетини ще съдържат и преференции. И такива населени места в страната има никак не малко. Всичко това може да превърне избори „2 в 1“, дори без национален референдум в един и същи ден, в логистичен кошмар. И, да, няма практически механизъм, по който такива избори да се осъществят с участието на машини и с провеждането на машинно гласуване – на тях може да се гласува само и единствено на хартия. Което ще изисква съответните изменения в Изборния кодекс, които трябва да бъдат направени от идващото Народно събрание.

Провеждането на избори „2 в 1“ е нещо, което е изпълнимо от гледна точка на време и срокове, ако процедурата по чл. 99 не успее и в 49-то Народно събрание не се намери консенсус за съставянето и избирането на редовно правителство. А самото Народно събрание има изключително важни въпроси, които трябва да се разгледат и които ще осмислят неговия, макар и възможно кратък мандат – приемането на бюджет за 2023 г., приемането на закони по Плана за възстановяване и устойчивост, решаване на някои от най-наболелите и отлагани във времето заради политическата криза въпроси, които са от компетентността на парламента. Но самото провеждане от организационна и техническа гледна точка е нещо, което е сложно изпълнимо и изисква добри законодателни решения и още по-добро изпълнение на законодателството на подзаконово ниво от компетентните органи, а след това осъществяване на практика на самите избори. Пред страната стоят тежки въпросителни, които изискват тежки и отговорни решения. Крайно време е да започне тяхното решаване.

**

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.