Винсент Кампос: Гласоподавателите загубиха търпение към политици, които са щедри на обещания, но не успяват да свършат работата

Продължаващото противопоставяне срещу включването на България и Румъния към Шенген е напълно неоправдано, категоричен е бившият дипломат

Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

Предлагаме ви анализа му в няколко части ексклузивно за Tribune.bg.

 

Част първа: Кризата между Израел и Хамас

Част втора: Руската агресия в Украйна и Черно море

Част трета: Политика и енергетика

Какви са притесненията ви относно гражданското общество и резултатите от местните избори в България, които ще се проведат на 29 октомври?

Моите две основни опасения по отношение на гражданското общество са избирателната активност и разумните решения, които поставят нуждите на обществото над собствените  политически амбиции. За да има доверие в изборните резултати е важно изборният процес винаги да бъде основен приоритет. Това включва пълно и прозрачно отстраняване на всички докладвани нарушения, измами и злоупотреби. Накрая гражданското общество трябва да е в състояние да приеме резултата, независимо от представянето на предпочитаните от тях кандидати.

Българските избиратели очакват от избраните от тях лидери да вземат решения и да предприемат действия, които могат да подобрят качеството им на живот. Гласоподавателите загубиха търпение към политици, които са щедри на обещания, но не успяват да свършат работата. Гласоподавателите заслужават по-добро лидерство и резултати от техните избраници.

България и Румъния имат надежди да се присъединят към Шенгенското пространство в кратки срокове, но Нидерландия и Австрия имат своите възражения. Виждате ли шанс за положителен изход до края на годината?

Времето не е лукс за България и Румъния да влязат в Шенген до края на тази година. И двете държави обаче трябва да положат всички усилия през последните месеци на 2023 г. и да се стремят енергично към членство, ясно да демонстрират, че Шенген ще бъде по-силен с тяхно участие. Няколко регионални събития, като кризата в Украйна и напливът от мигранти, които искат да влязат в Европа, най-често чрез често опасно пресичане на Средиземно море, особено подчертаха способността на Европа да реагира ефективно. Няма съмнение, че Шенген е поставен пред сериозно изпитание.

Изправен пред тези плашещи предизвикателства, Шенген доказа своята жизнеспособност, която се дължи главно на силата на своите членове, които работят заедно в една устойчива и адаптираща се среда. Ако се интегрират правилно, България и Румъния биха могли да станат ценните активи, от което Европа се нуждае, за да има Шенген по-голям капацитет, с който да се изправи пред настоящите и други кризи. В крайна сметка Шенгенската мрежа може да стане още по-силна с отдавна очакваното включване на България и Румъния. Продължаващото противопоставяне срещу включването им е напълно неоправдано.

През тази година вие публично говорихте за важността и неотложността на подобряването на енергийната сигурност в ЕС и конкретно в България. Кои са основните енергийни проблеми, върху които България трябва да се съсредоточи с наближаването на края на настоящата година и преди началото на 2024 г.?

Правителството и парламентът трябва да преразгледат рамката на националната енергийна програма и да поставят най-висок приоритет върху насърчаването и подкрепата на инвестициите в чиста енергия, върху разширяването на проучването и производството на природен газ, като поемат ангажимент не само за рехабилитация на мрежата, но и за подкрепа на възможностите за микро мрежа за по-малки градове и села, с поемането на твърд ангажимент за създаване на разширени връзки към жизненоважния интерконектор Гърция-България и с деклариране на пълна подкрепа за жизнеспособни и навременни решения за капацитета на ядрената енергия на България, включващи малки модулни реактори. В същото време водноелектрическата енергия може също така да осигури специфично облекчение на енергийните нужди в райони със значителни речни системи, които могат да поемат средно големи и по-малки тактически водноелектрически решения.

Накратко, българските лидери трябва да поемат ясен и недвусмислен ангажимент към енергийния дневен ред през тези оставащи месеци от 2023 г., за да осигурят яснота на регионалните и местните власти относно енергийната позиция на България за 2024 г., както и да привлекат инвеститори. Без това инвеститорите биха могли да се изкушат да насочат средствата си другаде, ако визията и ангажиментът на България не са убедителни.

 ***

Vincent Campos: Voters have lost patience for politicians who excel at making promises but fall woefully short in getting the job done

What are your concerns regarding civil society and the results of the local Bulgarian elections that are scheduled to take place on October 29?

My two main concerns regarding civil society are voter turnout and credible choices who put the needs of the community ahead of their own political ambitions. For the actual election results, credibility of the election process should always remain the top priority, and that includes complete and transparent resolution of any reported infractions, violations, fraud, and abuse. Civil society must be able to accept the outcome irrespective of the results by their preferred candidates.

Bulgarian voters expect their elected leaders to make decisions and take actions that could improve their quality of life. Voters have lost patience for politicians who excel at making promises but fall woefully short in getting the job done. Voters deserve better leadership and results from their elected officials.

Bulgaria and Romania have hopes of joining the Schengen area in short terms, but Netherlands and Austria have their obstructions. Do you see a chance for a positive outcome by the end of the year?

Time is not a luxury for Bulgaria and Romania to join Schengen by the end of this year. However, both counties should make every effort during the final months of 2023 to vigorously pursue membership and clearly demonstrate that Schengen would be stronger with their participation. Several regional events such as the crisis in Ukraine and the influx of immigrants seeking to enter Europe, most often by making the often dangerous crossing of the Mediterranean Sea, have notably stressed Europe’s ability to effectively respond. There is no question that Schengen’s response is being severely tested.

Faced with these daunting challenges, Schengen has proven itself as a viable capability mainly due to the strength of its members working together in a resilient and adaptable network. If properly integrated, Bulgaria and Romania could become viable assets that Europe needs for stronger Schengen capabilities in the face of these and related crises. Ultimately, the Schengen network could be even stronger with the long-overdue inclusion of Bulgaria and Romania. The continued opposition against their inclusion is completely unjustified.

Throughout this year, you have spoken publicly on the importance and urgency for improving energy security within the EU and specifically in Bulgaria. What are the top energy issues that Bulgaria should focus as the end of the current year quickly approaches and before the start of 2024?

The government and the parliament should revisit the national energy agenda framework and place the highest priority on promoting and supporting clean energy investments, expanding exploration and production of natural gas, making a commitment to not only rehabilitate the grid but also to support micro grid capabilities for smaller towns and villages, making a firm commitment to create expanded linkages to the vital Interconnector Greece-Bulgaria, and declaring complete support to viable and timely solutions to Bulgaria’s nuclear power capability to include small modular reactors. At the same time, hydroelectricity can also provide specific relief to energy demands in areas with substantial river systems that can accommodate medium sized and smaller tactical hydroelectric solutions.

In short, Bulgarian leaders must make a clear and unmistakable commitment to the energy agenda during these remaining months of 2023 in order to provide clarity to regional and local governments on Bulgaria’s energy posture for 2024 as well as to attract investors who might be tempted to direct their funds elsewhere if Bulgaria’s vision and commitment are not convincing.