Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Война на програми: Конкретни обещания срещу неизпълними мантри

Мнения

Война на програми: Конкретни обещания срещу неизпълними мантри

Снимка:

Какво обещават от БСП и ГЕРБ в програмите си за управление на България?

Има само два варианта за създаването на следващо правителство на България – то да бъде създадено с мандат на ГЕРБ, или с мандат на БСП. Политическите анализатори в страната дават ясна заявка, че е невъзможно създаването на каквото и управление, ако в него не присъства или първата, или втората партия.

Изключително важно е българските граждани да подхождат критично към управленските програми на точно тези две партии, които засега се оказват незаобиколим фактор в управлението на страната.  Важно е избирателите да бъдат информирани за предложенията в програмите на партиите, защото това са конкретните обещания към хората, които след изборите трябва да бъдат изпълнени.

Каква е основната разлика между програмите за управление на ГЕРБ и БСП?

Знаково послание от страна на управляващите е, че основни министри от кабинета „Борисов“ застанаха с лицата си и представиха лично програмата пред медиите. Нещо, което БСП не направиха. Програмата на ГЕРБ има иновативно заглавие „България следващо поколение“, което внушава стремеж към напредък и развитие, на модерност.

Предимство на БСП е, че бяха сред първите партии, публикували документ с предизборни обещания, но за сметка на това качеството на програмата на Корнелия Нинова е спорно.

Леви идеи? Цели пасажи от програмата на БСП назаем от десен институт

Днешният брифинг на ГЕРБ създаде усещане, че този път управляващата партия е сметнала всяка цифра, заложена в предизборната им програма. Програмата заслужава внимание, защото с нея управляващите дават ясен знак, че имат хъс да продължат да работят.  Допълнителният прочит на програмата, качена на партийния сайт, показва същото – заложените политики са по-скоро реалистични. С ясен хоризонт на изпълнение.

Програмата на БСП предизвиква повече въпроси, отколкото отговори:

Най-важният въпрос, който няма ясен отговор е: „Колко ще струват обещанията на Корнелия Нинова?“ На пръв поглед дори  без изчисления става дума за милиарди левове. Документът на левицата няма заглавие, но може да бъде кръстен „Платформа на ретроградността“. Притеснителни са заложените послания с ясен знак за връщане към комунизма – БСП обещава всичко да стане държавно, или поне да бъде финансирано от държавата.

За сметка на увеличаване на данъците на част от българските граждани, които работят в сектори с традиционно високо заплащане, като например ИКТ сектора. Залагането на абсолютно популистки и неизпълними приоритети в програмата на БСП говори, че те не искат да управляват държавата.  Защото съзнателното връщане на страната ни 30 години назад не може да бъде работеща политика в страна-членка на Европейския съюз и НАТО.

Положително е, че в говоренето си и в заложените приоритети ГЕРБ говори за направеното в редица сектори. Не е случаен и изборът на слоган „Работа, работа, работа“. Последователните послания в тази кампания вдъхват на избирателите сигурност за бъдещето на обикновения човек в България.

Какво изпълниха ГЕРБ в този управленски мандат:

•         Минималната заплата вече е 650 лв. Това е с 41% по-висок размер от 2017 г., когато беше 460 лв.

•         Изпълниха ангажимента си за 50% ръст на средната работна заплата. През последното тримесечие на миналата година вече беше 1505 лв., докато през 2017 г. беше 1001 лв.

•         Повишиха средния общ доход на човек от домакинство с 1/3 - от 1355 лева през второто тримесечие на 2017 г. до 1805 лева през четвъртото тримесечие на 2020 г. 

•         И още – увеличиха с 30% възнагражденията на работещите в социалната сфера и с 20% на служителите на социалните услуги. В момента средната заплата на социалните работници е 1282 лв., а на служителите на бюрата по труда - 1260 лв.

•         Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече е 300 лв. В началото на мандата ни беше 161,38 лв.

•         Регламентираха изплащането на вторите пенсии, така че две пенсии да бъдат повече от една. Създадоха гъвкав механизъм за избор на хората за това откъде получават своите пенсии.

•         От август 2020 г. подпомагат всички 2,1 млн. пенсионери с 50 лв. добавка към пенсиите. Такава ще бъде дадена и за април, а хората с пенсии от 300,01 лв. до 369 лв. ще получат еднократно и по 120 лв. за храна.

•         В кризата запазиха над 300 000 работни места чрез мерките 60/40 и 80/20, които ще продължат до юни.

•         Над 41 000 семейства с деца до 14 г., които се обучаваха дистанционно, получиха средно по 900 лв. подкрепа. На над 6000 семейства пък осигуриха детегледачи, за да могат да се върнат на работа.

•         За да бъдат намалени отпадащите ученици между VII и VIII клас, създадоха нова помощ и подпомогнаха с нея 24 000 семейства с осмокласници. 30 000 семейства с деца в I клас също получиха сходна подкрепа. През тази година всяко българско семейство с деца в тези две възрастови групи ще може да се възползва от помощта.

•         Осигуряват топъл обяд на близо 60 000 възрастни, хора с ниски доходи или изпаднали в затруднено положение. На 41 000 хора в невъзможност да се самообслужват или под карантина се предоставя патронажна грижа. В рамките на мандата бяха раздадени 1,5 млн. пакети с храни от първа необходимост. Това са 39 000 тона хранителни продукти.

•         Беше помогнато на 283 680 души и семейства, за да не стоят на студено през зимата. Увеличена е и помощта за отопление на 500 лв. на сезон.

•         Подкрепени бяха медицинските специалисти и здравните медиатори с допълнителни 1000 лв. към заплатите им. От началото на пандемията бяха изплатени над 145 000 такива добавки.

•         Всеки месец над 664 000 хора с увреждания получават финансова подкрепа, а близо 36 000 ползват личен асистент.

През следващите 4 г. ГЕРБ предлага:

•         Минималната заплата в края на мандата да бъде поне 500 евро (1000 лв.), а средната поне 1000 евро (2000 лв.).

•         Ежегодна актуализация на пенсиите на над 2 млн. пенсионери.

•         Здравословното състояние на възрастните в селските и отдалечените райони да може да се проследява чрез услугата „телеасистенция“.

•         Пълна промяна на модела на социално подпомагане, така че изпадналите в трудно положение да получават повече средства и сами да решават кои спешни нужди да покриват.

•         Създаване на Кодекс за социална закрила и качествена промяна на подкрепата за семейства и деца. С това по-фокусирано ще подпомагат средно по 350 000 семейства всеки месец.

•         Подобряване на условията на труд и осигуряване на кариерно развитие на 16 000 социални работници. Ще разработват Стратегия за развитие на човешките ресурси, за да се гарантира, че социален работник ще бъде професия на бъдещето.

•         Продължение на реформата и развитието на социалните услуги и най-вече на интегрираните здравно-социални услуги за възрастни. Ще бъдат изградени 400 услуги за 15 000 възрастни и хора с увреждания.

Ще работят за преобръщане на миграционните процеси, привличане на повече млади хора и утвърждаване на България като добро място за създаване на семейство, отглеждане и образоване на деца. Част от стъпките в тази посока са:

•         Подпомагане на около 25 000 родители да се върнат на работа с разширяване на програмите за детегледачки и за детски кътове на работното място.

•         Регламентиране на достатъчно възможности за гъвкаво работно време и съчетаване на професионалния и личния живот в изцяло нови Кодекс на труда и Закон за насърчаване на заетостта.

•         Създаване на портал с прогнози за работните места на бъдещето и необходимите за тях умения.

•         160 000 души, които нито учат, нито работят да бъдат идентифицирани и привлечени на пазара на труда.

•         В координация с МОН и НАПОО: мащабна промяна в модела на професионалното образование, като се регламентира валидиране на съществуващи умения, придобити и извън училище.

•         Половината работещи в страната – 1,6 млн., да бъдат обучени на дигитални умения, включително в специално създадени 760 дигитални клубове в читалища и библиотеки в страната.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още