Войната на „промяната“ срещу президента – Конституцията и службите за сигурност

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Едва ли е тайна за някого, че Кирил Петков, Асен Василев и „Продължаваме промяната“ дължат най-значимата част от своя възход на политическата сцена на президента Румен Радев и включването им в служебното правителство, което беше оглавявано от Стефан Янев. Няколко месеца след неговото назначаване и след множество показни ПР акции, докато заемаха министерски кресла, Петков и Василев обявиха своя политически проект, който спечели едни от много предсрочни парламентарни избори и стана в основата на коалиционно редовно правителство, управлявало държавата до средата на 2022 година. Кабинетът „Петков“ бе също до една не малка степен дело на косвеното политическо инженерство на президента Радев в борбата му с ГЕРБ и Бойко Борисов. Но колкото бърз беше възходът му, толкова бързо се случи и падението му, а с това и отношенията между Кирил Петков и Асен Василев от една страна и президента от друга.

Обществена тайна е, че ерозията в отношенията между тях се случи още по време на редовно правителство, за което свидетелства изнесената от бившия вицепремиер Гроздан Караджов информация пред Народното събрание за заплащането и изпълнението на пътните договори. „Не искам оня в отсрещната сграда да се разплаща“ е индикативната реплика на Кирил Петков, която може би в най-голяма степен показва раздора, настанал още тогава между „Дондуков“ № 1 и „Дондуков“ № 2. Идването на служебното правителство на Гълъб Донев  и започналите разкрития спрямо различни дейности на кабинета „Петков“ по сектори и кадровите смени от страна на правителството допълнително изостриха ситуацията, а рокадите, които кабинетът „Донев“ предприе в Българска банка за развитие, постави може би началото на открита война на „промяната“ срещу президента Радев (усилено подкрепяна с реториката на БСП). Тоест срещу човека, на когото те реално дължат своето политическо съществуване.

Много съществен епизод в тези процеси се очертава да се превърнат три законопроекта (ако настоящото Народно събрание продължи да работи под някаква форма предвид началото на връчването на проучвателните мандати за съставяне на кабинет), които бяха внесени от Кирил Петков и други депутати от „Продължаваме промяната“ – за изменение на Закона за ДАНС, Закона за МВР и Закона за НСО. И трите законопроекта преследват идентична цел и търсят начин за ограничаване на президентските правомощия по отношение на службите за сигурност. Чрез тях се премахва правомощието на президента със свой указ да назначава председателя на ДАНС, главния секретар на МВР и директора на НСО като самата НСО се извежда изцяло извън неговата компетентност и преминава на подчинение на министъра на отбраната. Предлага се главният секретар на МВР и председателят на ДАНС да се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

Идващите от „Продължаваме промяната“ законодателни предложения бяха внесени непосредствено след поредната партия рокади в Българска банка развитие и повече от ясно представляват своеобразен отговор на действията на назначеното от президента служебно правителство (което „захапа“ Кирил Петков и Асен Василев не само по отношение на ББР, но и в редица други сфери – икономика, енергетика, инфраструктура и т.н.). Те обаче съдържат потенциала да създадат поредна конституционна криза, която да стигне до Конституционния съд. Нещо, което се е превърнало в традиция и запазена марка на представителите на „Продължаваме промяната“ – започвайки от двойното гражданство на Кирил Петков докато той беше министър на икономиката, през противоконституционния избор на Станислав Тодоров за председател на КЕВР, отменен от Конституционния съд, до отмяната на решението на Народното събрание по казуса с Агенция „Пътна инфраструктура“ и пътните договори. Казано по друг начин „промяната“ имат много дълга и нихилистична традиция на отношения с основния закон на Република България, включващ системното му погазване.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България, а според чл. 100, ал. 2 КРБ президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Тези негови функции и правомощия са предвидени от конституционния законодател да се изпълняват както в мирно, така и във военно време, както посочва практиката на Конституционния съд – например в Решение № 23 от 1998 г. Съгласно още първият Закон за МВР, приет през 1991 г. от Седмото Велико Народно събрание, главният секретар на МВР се назначава с указ на президента (по това време в структурата на МВР влизат трансформираните в други негови формирования и несъществуващи днес Гранични войски и Вътрешни войски). Още този закон показва логиката и разбирането на конституционния законодател към онзи момент и философията, която той е вложил в разпоредбите на основния закон, развивайки и на законово ниво и регламентирайки правомощия на президента. Това тълкуване може днес да ни се струва много особено и неотговарящо на времето спрямо настъпилите през изменения на обществените отношения, наистина кардинални през последните десетилетия, но никой не го е отменял и променял. В крайна сметка, ако се стигне до произнасяне на Конституционния съд в някакъв момент, това историческо тълкуване ще на масата, тъй като то отразява разбирането, което конституционния законодател е заложил в понятията и техния институционален смисъл. Независимо дали по съображения сме съгласни с него или не. Тоест така се обосновава съществуващата конституционна връзка между правомощията на президента и назначенията, които той прави в структури и служби, имащи отношения към осъществяване на националната сигурност. Отново в Решение № 14 от 1996 г. Конституционният съд е посочил, че Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба попадат в рамките на понятието „въоръжени сили на Република България“ (ДАНС се явява правоприемник на НСС според Закона за ДАНС от 2008 г.).

Следвайки тази логика съществува много голяма вероятност, ако законопроектите бъдат приети, те да създадат поредната конституционна криза, стигайки до Конституционния съд и бидейки обявени за противоконституционни. Нещо повече, следва да се извърши преценка и съобразно Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. и принципа за разделение на властите – дали те нарушават установените баланси на разпределение на групи правомощия и овластяват един орган за сметка на друг. Нещо, което е много съществен аргумент при изграждането на системата на държавни органи съобразно този водещ конституционен принцип.

На второ място идва един чисто политически въпрос, който има няколко аспекта. Първият е колко далновиден е изобщо такъв ход, който изцяло с политическа мотивация цели да прекрои не какво да е, а службите за сигурност. И да промени установените конституционни баланси там. Нещо, което е силно нехарактерно за която и да е установена демокрация. И идва като силно негативен сигнал на фона на усилията на България да се присъедини към Шенгенското пространство – службите са ключов елемент от системата за сигурност и те не са нещо, което просто може да се превръща в разменна монета на политическа игра.

На второ място е институционалното уважение. По време на първия мандат на Румен Радев отношенията между него и правителството на ГЕРБ бяха повече от нажежени, ескалирайки по време на летните протести от 2020 г. Никога обаче, независимо от политическите конфликти, от ГЕРБ не са посягали на конституционно установените и законови правомощия на президентската институция, правейки ги оръжие на политическа борба. Защото институцията е много повече отколкото лицето, което временно се помещава в нея. Днес Радев е президент, след известно време няма да е. Каква стабилност на институциите може да се очаква, след като погазването на Конституцията се превръща в ежедневна практика с цел политически дивиденти? На трето място идва един чисто личен момент, който идва, ако не с благодарността, то поне с уважението и джентълменското отношение. Без Румен Радев Кирил Петков и Асен Василев щяха да са обикновени търговци на пробиотик от кокичета. И щяха да гледат Гранитна зала на Министерския съвет само на картинка.

Има неща, които не могат да се превръщат в карта за игра на политическите борби – Конституцията, нейното върховенство и принципи са едно от тези неща.  Това е нещо, което ще бъде добре най-после да бъде разбрано, научено и добре запаметено от представителите на „Продължаваме промяната“, които поставят отрицателни рекорди по параграф „противоконституционност“.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.