Войната в Украйна – как може да се развие тя?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

По своите мащаби датата 24 февруари 2022 г. и нахлуването на руската армия в Украйна е един от онези моменти в световната история, които имат характера на преобръщащо събитие и ще определят хода на събитията може би за десетилетия напред. И не само хода на събитията, а дори отношенията между цели народи, тъй като ако има нещо, което е изключително трудно да заздравее и да бъде простено, то това са раните, които една война може да нанесе на едно общество. В момента войната е в разгара си. По думите на президента на Франция Макрон „най-лошото тепърва предстои“. Редица украински градове са обкръжени от руските войски, а почти 2 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци. Всичко това без дори да сме започнали да пресмятаме и икономическата цена на войната, тъй като санкциите срещу Руската федерация непрекъснато растат през последната седмица, а с тях и преобръщането на традиционно съществуващите стопански отношения между държавите – цената и продължителността на една бъдеща глобална рецесия тепърва предстои.

Но колкото и спекулативно да бъде всичко към настоящия момент, което може да бъде направено заключение, бихме могли да се опитаме поне да се опитаме да изградим някакви частични сценарии какви биха били Европа, отношенията между Русия и Запада и въобще светът след като войната в Украйна приключи – по един или друг начин. В събота в изданието на “Washington Post” се появи материал, съгласно който има подготвен план, при който Владимир Зеленски да оглави правителство в изгнание (в Полша) и с американска подкрепа на територията на Украйна да бъде разгърната широкомащабна партизанска война с подкрепата на Съединените щати. Това само по себе си би било много голям проблем за Путин, тъй като едно дори марионетъчно правителство в Киев ще зависи от руската подкрепа – финансова, военна и т.н. По думите на един от цитираните в статията източници партизанската война в Украйна може да продължи месеци и дори години, което ще бъде равносилно на един европейски Афганистан или Виетнам. Службите за сигурност имат план, по който Зеленски да бъде евакуиран първо в Лвов, а после в Полша, но на този етап украинският президент отказа да напусне столицата Киев.

Подобно развитие на събитията означава невъзможност на Русия да постигне договорености с легитимното управление на Украйна, с които да се гарантира мирен процес и деескалация на войната. Съответно дори евентуалното „замразяване“ на военния конфликт отключва редица дългосрочни проблеми от политически, социален и икономически характер. При подобен сценарий едва ли би се изпълнила дадената от германския канцлер Олаф Шолц и заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че при постигането на мир текущите санкции срещу Русия ще бъдат отменени. На фона на спирането от руска страна на подаването на газ по газопровода „Ямал – Европа“, откъдето минават 40 процента от европейските нужди от синьо гориво, за неопределено време, и при развитие на горепосочения сценарий за украинско правителство в изгнание и продължаваща партизанска война, проблемите от политически, икономически и социален характер в Европа, причинени от войната, ще се превърнат в дългосрочна действителност. Тук бихме могли да говорим за увеличаващи се бежански потоци от изток, трайно замразяване на отношенията между Европа и Русия, продължаваща икономическа нестабилност, причинена от енергийната криза, отразяваща се в инфлационен натиск, растящи цени, понижена икономическа активност и увеличена безработица.

Следващият момент идва от поведението на самия президент Путин. По думите на държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен към настоящия момент руската икономика се намира в режим на свободно падане. Руските икономисти очакват, без нормализация на отношенията с Украйна и Запада, икономиката на Руската федерация да продължи да страда месеци наред докато евентуално намери някаква възможност да се преустрои без да се стигне до нейната разруха. Трупащите се вътрешни проблеми и жертвите на войната в Украйна могат силно засегнат възприятията за реалност и преценка на „вертикала на властта“ в Русия и неговия абсолютен връх в лицето на Путин. Казано по друг начин не знаем как би реагирал президент, надарен с близка до абсолютната власт, и каква оправдателна обосновка би намерил лично пред себе си, за да обоснове последващи свои агресивни действия – включително започване на по-голяма война. Руската история не веднъж е показвала, че вътрешното благосъстояние на народа би могло да бъде жертвано в името на външнополитическа авантюра. В този смисъл е трудно да се определи колко далеч може да стигне Путин. И дали в крайна сметка пак по друга столетна руска традиция той няма да стане жертва на вътрешен преврат от страна на по-трезвомислещите представители на висшето военно и политическо ръководство на страната. За последното по аналогия ще разберем, ако в една сутрин по руските телевизии тръгне балетът „Лебедово езеро“.

Най-разумното възможно решение на войната в Украйна продължава да остава пряка договореност между двете държави – украинската и руската – и урегулирането на отношенията между тях дори при включването на някакъв евентуален арбитър (опит в тази посока направи израелският министър-председател Нафтали Бенет, който посети Москва и Берлин, а резултатите от тези срещи тепърва ще се разбират). Само чрез такъв мирен процес би могло да се говори за някакво възможно решение на настоящия конфликт и деескалация на напрежението на фона на все по-мрачните перспективи, които се трупат, включително такива за разширяване на военния конфликт в по-голяма война. Мирно съглашение ще създаде предпоставки за нормализация на отношенията в Източна Европа, на целия европейския континент, както и тези между Русия и Запада. Но войната е факт. И извън политическата реалност тя има чисто човешки елемент, който понася цялото страдание върху себе си. И тук идва въпросът колко поколения няма да зараснат от нея и колко време ще е необходимо да има някакво помирение и прошка между два братски народа, които споделят обща история.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.