Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ядрен конфликт – много по-възможен сега отколкото по време на Студената война?

Мнения

Ядрен конфликт – много по-възможен сега отколкото по време на Студената война?

Ядрен конфликт – много по-възможен сега отколкото по време на Студената война? - Tribune.bg

Вече седемдесет и пет години една организация на име „Бюлетин на ядрените учени“ поддържа и всеки януари на текущата година актуализира така наречения „Часовник на Страшния съд“ – механизъм, който отчита вероятността на човечеството да бъде застигнато от глобална катастрофа. Самият механизъм е разработен под формата на часовник, който отчита определено време полунощ (момента на Апокалипсиса) в секунди и минути, с основен фактор рискът от ядрена война и последващата ядрена катастрофа. За времето, от което е създаден, до днешна дата човечеството е вървяло между 2 и 3 минути в пика на напрежение на Студената война до 17 минути през 1991 г. – годината, в която след разпада на Варшавския договор и Източния блок, се слага край и на Съветския съюз, а с това ефективно и на продължилия десетилетия геополитически сблъсък между СССР и Съединените щати. Интересен момент е, че през последните няколко години „часовникът“ все повече и повече се доближава до „полунощ“, надминавайки дори най-близките стойности от времето на Студената война. В началото на 2022 г., два месеца преди руското нашествие в Украйна, „Часовникът на Страшния съд“ отмери 100 секунди до възможната ядрена катастрофа.

Началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. постави началото на силно притеснителна реторика по отношение възможността за ядрен конфликт между Русия и НАТО, изключително силно и заплашително развивана от различни представители на пропагандната машина на Кремъл по всички официални информационни канали на Руската федерация. Реална опасност от Трета световна война и сериозно заиграване с ядрената тема направи и руският външен министър Сергей Лавров по руската телевизия, а само преди няколко дни Джен Псаки, прессекретар на Белия дом, посочи, че Съединените щати подчертават, че я една ядрена война няма да има победители, и призовават руските власт да снижат натрупващата се реторика относно използването на ядрено оръжие.

Всичко това беше съпроводено с тест на най-нова руска междуконтинентална балистична ракета „Сармат“ и вкарването в реални бойни действия от руска страна на свръхзвуковата ракета „Кинжал“, също способна да носи ядрен заряд. По руските официални канали включително беше развита и тезата за използване на ядрени торпеда „Посейдон“, способни да предизвикат огромни приливни вълни след детонация и да потапят цели огромни мегаполиси, или пък как руска ракета може да унищожи Париж, Берлин и Лондон. От своя страна президентът на Украйна Владимир Зеленски в интервю за австралийския телевизионен канал Nine Network посочи като висока вероятността Русия да използва ядрени оръжия. „Русия и Западът се намират по-близо до ядрена война отколкото във времето на Карибската криза“, заяви от Нина Хрушчова, правнучка на Никита Хрушчов. В интервю за изданието „Украинска правда“ заместник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд предупреди за „катастрофални последици“ не само за Русия и Путин, но и за света, ако се стигне до използването на ядрено оръжие. Което по същество би бил първият ядрен удар след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война.

Какви са причините за това? Възможно ли е наистина руският президент Путин да натисне „червеното копче“ и да използва на някаква форма на ядрено оръжие, включително и в Украйна? Според британския историк Доминик Сендбрук съществуват два хипотетични сценария, при които руският Владимир Путин може да издаде заповед за използването на руския ядрен арсенал – успешна украинска контраатака в Донбас или ако Украйна под някаква форма застраши руския контрол върху Крим.Сендбрук посочва, че Москва вече е започнала да разиграва симулативни атаки с ядрено оръжие. Според германското издание „Spiegel” подобен сценарий е разигран чрез изстрелване на руски ракети от Калининград, руският анклав между Полша и Литва. Според Сендбрук по-малко вероятен сценарий е този при който един „разярен и болен“ Путин се нахвърли върху НАТО, което обаче не е изключено на фона на все по-голямата ескалация във военни действия и реторика от руска страна.

Американският военен експерт Джоузеф Сиренчоне разглежда пет възможни сценария при няколко определени предпоставки и обстоятелства, които трябва да се уточнят. Първото е наличието на около 6 000 ядрени бойни глави от руска страна и още толкова от американска. Което е повече от достатъчно, за да сложи край на човешкото съществуване на планетата. И е изключително важно да бъдат уточнени две неща – че военните игри показва, че веднъж щом ядрената бариера бъде прекрачена, то впоследствие е много трудно да се предотврати допълнителна ескалация. И че количественото превъзходство не означава стратегическо предимство. Но връщайки се към петте сценарии: първият е удар в Черно море, който може да бъде демонстрация на сила от страна на Путин, но без човешки жертви и разрушения. Вторият е ядрен удар по военен обект в Украйна, за което може да бъде използвано ядрено устройство с не голяма мощ – например на 1/10 от ядрената сила на атомната бомба от Хирошима. Третият вариант е „втора Хирошима“, което ще доведе до отговор от страна на НАТО и Съединените щати и изключително голямо количество жертви. Четвъртият сценарий е руски ядрен удар по обекти на НАТО, в резултат на което Путин ще получи масивен и мощен ядрен отговор. Петият сценарий включва най-отчаяната крачка, на която е способен руският президент – удар по Съединените щати с цел унищожаване на американското правителство.

Независимо от петте различни сценария, които се посочват като възможно поведение от  страна на руския президент Путин, всяко едно използване на ядрено оръжие от руска страна ще има необратими последици в глобален план – дори самият шок, който ще породи един дори ограничен ядрен взрив в световната общественост, реакцията на финансовите пазари и икономиката, създавалата се паника, възможността за банкова паника и паника за хранителни продукти и лекарства в редица държави, изключвайки изобщо обсъждане на последващи военни, политически и социални последици, трайно и необратимо ще преобърне обществените процеси без да е възможно да се възстанови предишното състояние на обществото. И последствията няма да засегнат една, две или три държави, а ще имат глобално и продължително отражение, което ще обърне самият ход на историята. Но един от въпросите, който би следвало да бъде зададен – как се стигна дотук и защо точно сега? Възможно ли е подобен сценарий да бъде избегнат?

Решението в тази посока зависи от няколко фактора – изхода на военния конфликт в Украйна и възможността на противостоящите не само във войната руска и украинска страна да седнат на масата на преговорите и да са готови на отстъпки, но този процес да ангажира Великобритания, Съединените щати, Германия, Франция, Израел, Китай и Индия. Руското нашествие в Украйна преобърна основите на международния ред, каквито са установени след края на Студената война. С цел създаване на условия за взаимно съществуване и избягване на възможността от ядрена катастрофа преди всичко е важен диалогът. Силно притеснителен момент е например липсата на пряк канал за комуникация между Москва и Вашингтон – нещо, което не се е случвало дори по време на Студената война – както и ескалиращата военна реторика и т.нар. „дрънкане с оръжия“.

Най-точна формулировка на възможното решение е дадено в книгата „Кенеди“ на Теодор Соренсен, специален съветник на президента Кенеди и един от най-близките му помощници – „позиция за преговори, която е предпочитаема пред войната и приемлива за света“. В разгара на Кубинската криза комуникацията между Кремъл и Белия дом е непрекъсната с ежедневен и дори повече от веднъж на ден обмен на писма между Кенеди и Хрушчов, включително и с официално посещение на външния министър на СССР Андрей Громико в Белия дом, с когото Кенеди провежда двучасов разговор при закрити врати. Соренсен задава въпроса – щеше ли да бъде предотвратена ядрената война, до която можеше да доведе Кубинската криза, ако Кенеди и Хрушчов не си бяха комуникирали и не бяха оставили този канал отворен?

Избягването на ядрена война между двама или повече политически играчи на глобалната сцена, както това става по време на Кубинската криза, не е прецедент в историята на втората половина на XXвек. Американският монопол върху ядреното оръжие приключва през 1949 г., когато Съветският съюз получава своята атомна бомба. В следващите десетилетия списъкът на ядрените държави се увеличава с Великобритания, Франция, Израел, Китай, Пакистан, Индия, Северна Корея и на един развиващ се етап – Иран. Така в един свят, в който отсъства ядрен монопол, и ядреното оръжие е разпръснато между множество политически играчи, се ражда нещо, което Хенри Кисинджър нарича „стратегическа стабилност“ – определя се като равновесие, при което никоя от страните няма да използва оръжията си за масово разрушение, защото противникът винаги е способен в отговор да направи същото и да се стигне до едно изключително голямо ниво на разрушения. Равновесието в ядрения свят се изгражда на взаимното сдържане и според Кисинджър самото наличие на ядрено оръжие създава по-голяма предпоставка за стабилност, защото заплахата от взаимно унищожение действа като превантивна мярка пред започването на големи конфликти. Доктрината на взаимното разрушение, казва Кисинджър, почива върху предположението, че лидерите действат в интерес на мира и няма съзнателно да изложат гражданите си на заплаха от унищожение. „Взаимното самоубийство“ се е превърнало в механизъм на международния ред.

Текущите обстоятелства обаче създават много въпроси около тази трактовка. Те излизат от разбирането, че в настоящия момент Владимир Путин използва ядреното оръжие като щит за водене на конвенционална война в Украйна. Ядрените оръжия, както казва и Сендбрук, са „оръжие на безсилието“ – те са заплаха от последна степен, на авторитарни и тоталитарни режими, които са притиснати от обстоятелства. И, както виждаме, войната, която започна на 24 февруари 2022 г. на този етап по-скоро не оправдава очакванията за взаимно сдържане на фона на все повече ескалиращата реторика от руска страна и информацията от различни източници, че използването на ядрено оръжие от страна на режима на Путин е една съвсем реалистична опция, която не е премахната от масата. Тогава концепцията за сдържането не е оправдана – ако един режим не действа рационално и не се ръководи от утилитарните категории, които са залегнали в идеята за стратегическата стабилност, а се ръководи от неясни ирационални трактовки на събития и обстоятелства, то тогава самата концепция за стратегическата стабилност губи своето основание. Защото явно определени режими са готови да доведат до невъобразимо количество жертви и изключителни разрушения, преследвайки някакви оправдани пред самите себе си политически цели.

В този смисъл и претегляйки текущите обстоятелства може да се направи заключението и извода, че един ядрен конфликт се явява много по-възможен към днешна дата отколкото в не толкова далечното миналото. Докато към онзи момент решенията в тази посока са зависели от две големи суперсили, оглавяващи два противоположни геополитически блока, то днес в един многостранен свят, който няма единство от някакви свръхмогъщи субекти, самото натрупване на фактори и липсата на диалог и комуникация може да доведе до немислимото, а именно – започването на ядрена война.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.  

 


Топ новини

виж още