Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ядреният шантаж като част от руската доктрина

Мнения

Ядреният шантаж като част от руската доктрина

Ядреният шантаж като част от руската доктрина - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

От началото на така наречената „ядрена ера“, започнала със създаването и използването на първите атомни бомби в края на Втората световна, логиката на воденето на военни действия дълбоко се е променила. Тук бихме могли да перифразираме Маргарет Тачър, която казва, че свят с ядрени оръжия е много по-стабилен и ядреното сдържане служи като много сериозна превантивна мярка пред започването на големи военни конфликти – за сравнение Първата и Втората световна война започват при сравнително равностойни по качества и вид образци въоръжение.

„Детето на Опенхаймер“ променя това. И го променя коренно. Американското превъзходство по отношение на ядрените оръжия обаче е краткотрайно. На 29 август 1949 г. е изпитана първата съветска атомна бомба, което отприщва продължила четири десетилетия надпревара по въоръжаване между Съединените щати и Съветския съюз. Паралелно с това  до наши свои ядрени програми разработват и развиват Великобритания, Франция, Израел, Индия, Пакистан, Китай, Иран, Северна Корея и за известно време – Южна Африка. Така ядрената сила се оказва многополюсна, разпростира се дифузно и спира да бъде прерогатив на една или две суперсили. И посочваният от Маргарет Тачър сдържащ ефект наистина сякаш проработва. Независимо от регионалните конфликти между Индия, Пакистан и Китай например, никога не се стига до широкомащабна война между някоя от тези държави, защото възможността за включването на „ядрената карта“ е много сериозна. Натрупването на потенциал от атомни бомби играе сдържаща роля между Съветския съюз и Съединените щати, защото алтернативата на преговорите винаги остава взаимното унищожение и глобалната катастрофа. Дори в най-напрегнатите моменти на Кубинската криза прекият канал за комуникации между Москва и Вашингтон не спира да работи, а външният министър на СССР Андрей Громико посещава не само американската столица, но дори Белия дом, където след официална вечеря си говори с президента Джон Кенеди при закрити врати в продължение на два часа. Нещо, което един от най-значимите съветници и биографи на президента Тед Соренсен описва в своята книга, посветена на Кенеди, с много големи подробности. И нещо, което отсъства за съжаление в днешната реалност.

Но има ли го онзи момент, в който ядреното оръжие може да се превърне в средство за политически шантаж? След началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. режимът на президента Владимир Путин претърпя редица поражения. И докато войната продължава вече девети месец, първоначални прогнози, че Киев ще бъде превзет за три дни се сринаха като къща от карти, определяната като втора по-сила армия в света (руската) се оказа с редица тежки дефицити, украинската съпротива се оказа изключително успешна и ефективна, руските неудачи се трупаха една след друга – невъзможността да се превземе бързо украинската столица, пролетното изтегляне от трите северни украински области, потопяването на ракетния крайцер „Москва“, отстъплението от Изюм и харковска област, ударите по стратегически летища и по базата на руския флот в Севастопол, проблемите на херсонското направление и т.н. На фона на това в Русия се проведе първата от времето на Втората световна война частична мобилизация, а Кремъл се насочи към Иран в търсене на видове въоръжение – дронове и балистични ракети. И започна да използва ядрения шантаж като оръжие във войната.

Според различни оценки руският ядрен арсенал към днешна дата се числи на около 6 000 ядрени бойни глави – по оценка на Stockholm International Peace Research Institute те са 6 255, което го прави най-големият в света. Следват Съединените щати с 5 550, Китай с 350, Франция с 290, Великобритания с 225, Пакистан със 165, Индия със 156, Израел с 90 и Северна Корея с 45-50. Петдесет чужди ядрени бойни глави по линия на НАТО са разположени в Турция, 40 в Италия, 20 в Белгия, 20 в Германия и 20 в Нидерландия. След идването на Владимир Путин на власт Руската федерация започва да полага постепенни усилия, за да запази своя ядрен капацитет и да достигне до нивото, на което той е поддържан по времето на Съветския съюз. На 1 март 2018 г. Путин съобщи разработването разработването на серия от оръжейни системи от най-ново поколение, които трябва да постъпят на въоръжение в следващите години – свръхзвуковите ракети „Авангард“, тежките междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, свръхзвуковите ракети „Кинжал“ и „Циркон“, лазерните бойни системи „Пересвет“, безпилотните подводни торпеда „Посейдон“ и крилатите ракети „Буревестник“ с ядрен двигател. В рамките на войната в Украйна бяха използвани ракети „Кинжал“, паралелно с това се извърши тестово пускане на ракетата „Сармат“, с „Циркон“ се проведоха последните тестове в Северно море и Тихия океан, „Пересвет“ е на въоръжение и се произвежда, а изпитанията на „Посейдон“ се провеждат – неговият ударен потенциал е особено притеснителен, тъй като е структуриран да предизвиква огромни ядрени цунамита, които да потапят крайбрежни градове, мегаполиси и острови.

Комбинацията от огромен ядрен арсенал, системи за неговото използване, въвеждането в експлоатация на новите оръжейни системи с неизвестен потенциал, както и огромните усилия на пропагандата създават среда, от която политическото и военното ръководство в Кремъл се възползва изключително умело на фона на военните трудности и неуспехи на фронта в Украйна – ядреният му шантаж се превръща в много сериозна карта. Възможността на Русия да използва тактическото ядрено оръжие в Украйна на фона на едно голямо военно поражение е многократно коментирана до този момент включително и от най-висши представители на НАТО. И докато трудно да се направи окончателна преценка доколко един диктатор в лицето на Путин може да „натисне копчето“ на фона на това, че армията му не се оказала това, за което той си е мислил и е претърпяла поражение, и бъде напуснат от последните капки здрав разум, то психологическият ефект от целия ядрен разговор усилено търси да постигне своето – да създаде усещане за страх, че ако бъде притиснат до стената в Украйна кремълският режим наистина ще използва ядрено оръжие, което от своя страна ще хвърли изключително сериозна ръкавица спрямо НАТО и Съединените щати дали да бъде даден съответстващ ядрен отговор. И дали ще се стигне до широкомащабна ядрена война. Логиката на Кремъл в тази ситуация следва старото разбиране, че демокрациите винаги са по-умерени в своята реакция, по-лесно могат да бъдат насочени към преговори от етични съображения и че един диктаторски режим, разполагащ с ядрен арсенал, може буквално да ги шантажира, за да ги доведе до масата на преговорите по въпросите на Украйна. Защото алтернативата в противен случай би била ядрен удар от руските военни сили, а оттам началото на потенциална ядрена война. И се поставя въпросът дали западните демокрации ще реагират по същия начин, както е направил Путин? В това се състои главната цел на ядрения шантаж на Кремъл – натиск, натиск и отново натиск, всяване на страх от използване на ядрено оръжие, изнудване за преговори и отстъпки. Нещо, което може да остане една от последните карти на руския президент, ако военните трудности на неговата армия в Украйна продължават да се задълбочават.

В този ред на мисли ядреният шантаж изглежда все повече се налага като част от руската военна доктрина на фона на войната в Украйна. И това съзнателно се подсилва чрез пропагандни усилия на руски официални и неофициални канали – като например излязлата наскоро информация, че руски генерали са обсъждали възможността да се използва тактическо ядрено оръжие срещу украинската армия. Неговата цел е ясна – да компенсира огромните дефицити, които руската бойна машина демонстрира в най-голямата война в Европа от края на Втората световна война насам, и да изнуди преговорен процес и задоволяване поне в частична степен на руските претенции. И „ядрената карта“ ще продължи да се използва с тази цел, а това използване ще се засили, ако руските трудности в Украйна се задълбочат на фона на предстоящата много тежка битка за Херсон например.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.

 


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети