За главата на един чиновник

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Онзи ден по телевизора дадоха някаква жена, която се опита да изиграе мъченица с тупираната си прическа. Тя била директор на Патентното ведомство, обаче, като дошло служебното правителство, я уволнили.

Жената се казва... чакайте да погледна, за да не сбъркам... Таня Найденова и заема този пост от два месеца, след като е била назначена на него от предишното (редовно) правителство на Кирил Петков, което пък падна след вот на недоверие в Парламента. Сега връщат предишната директорка, която на свой ред е била изхвърлена, за да може Найденова да заеме мястото ѝ.

Помня, че няколко дни по-рано ми се мерна и някакъв социалист от бившия екип на Корнелия Нинова, който също пищеше от „реваншизма“ на служебното правителство как уволнявало хора, дето те са назначили. А пък по повод уволнението на зам.-директора на НКЖИ – Гергана Алексова – Георги Свиленски каза, че служебното правителство започва с „чистки“.

Аз оставам ням и потресен, когато човешкото безочие се прояви в такива размери. Значи когато преди половин година те са уволнявали наред – нищо. Сега обаче, когато уволняват техните хора, настанени на мястото на изританите предишни – олеле, майко, реваншизъм и чистка! То и мнението им за предсрочните избори е същото: когато трябва да дойдат на власт, предсрочните избори са единственият изход: „да изчегъртаме мафията, пък после каквото сабя покаже“; когато обаче те ще падат от власт с предсрочни избори: „да не хвърляме страната в хаос, защото няма да има пари за пенсионерите и младите семейства“. Наглеци, сър...

И защо ни занимават с назначаването и уволняването на някакви директори и зам.-директори на безкрайно скучни предприятия? Чак пресконференции дават. Ако утре уволнят лелката, дето къса билетчетата в зоологическата градина, и за нея ли ще има пресконференция? И тя ли ще тръгне по сутрешните блокове на телевизиите? Отговорът е диалектически безмилостен – да! Ще има пресконференция, стига лелката от зоологическата градина да е представител на някоя партийна номенклатура и да е получила (респективно загубила) мястото вследствие на политическите метли, които съпътстват всяка смяна на властта.

Политическите метли са една от най-ярките отличителни черти на българската парламентарна демокрация след 1989. През 1999 (ако не ме лъже паметта) Марио Тагарински – министър на държавната администрация при Иван Костов – прокара специален закон за държавния служител, според който наемането на такива хора на работа става по малко по-различни правила и те биват уволнявани малко по-трудно. Само и само да се избегне досадната практика тъкмо някой опознае работното си място, разбере за какво става дума и започне да върши някаква работа, и – хоп! – сменя се властта и го изхвърлят.

Разбира се, Законът за държавния служител не плаши особено политическите метачи, те са му намерили цаката. Когато поискат да махнат някого, те не го уволняват, а просто закриват щатната бройка, която заема и той отпада от само себе си. После отново разкриват бройката или някаква подобна на нея с лека промяна в заглавието и назначават вече когото си поискат. Ако пометеният служител все пак намери някакъв начин да осъди работодателя си – голям праз! Нали обезщетението ще се плати с държавни пари от бюджета? На кого му пука?

Става дума за хиляди и за десетки хиляди хора. Това не са министрите и депутатите, дето са попаднали по неволя в лъча на прожектора, за да се гаврят с тях фейсбук академиците. Държавата се управлява именно от тази огромна армия безименни средни и дребни номенклатурчици, които идват и си отиват с всяка следваща власт, независимо колко дълъг мандат съумее да изкара тя. Това е плашещо, дами и господа! Излиза, че ни управляват хора, които отговарят на две задължителни условия: партийна лоялност и професионална неефективност. И тези хора вече започват да се превръщат от социална прослойка в отделен биологичен вид.

Защо „партийна лоялност“? Защото се оказва, че за да попаднеш в номенклатурата, не е толкова важно дали си интелигентен, не е важно дали си морален, никой не гледа нито общата ти култура, нито професионалната квалификация. За да попаднеш в номенклатурата, трябва да си „наш човек“ (в смисъл на човек, когото притежаваме, който е зависим от нас), трябва да нямаш собствени идеали, трябва да си участвал и да участваш в предизборните мероприятия на партията и т.н. Ето например въпросната жена, с която започнахме... чакайте пак да видя... – Таня Найденова. За нея се разбра (и ако не беше се напъвала да дава пресконференции, никога нямаше да се разбере), че е активен член на БСП, че вече е била шеф на ведомството, от което сега е уволнена, и това е било при правителството на Орешарски, била е общински съветник на БСП, кандидат за депутат на БСП, председател на женската организация на БСП и близка лична приятелка на Корнелия Нинова.

Но по телевизията въпросната жена каза за себе си, че не била „калинка“, а рядък и особено ценен „експерт“, кадър, от който се лишаваме заради разюздания реваншизъм на поредното Румен-Радево служебно правителство. Смешно. Със сигурност всички такива като нея са гласували за Румен Радев, агитирали са за него, били са част от силата, която го направи президент. А сега – кукиш!

А защо „професионална неефективност“? По две причини. Първо, както казахме, талантът, интелектът и професионалната квалификация далеч не са определящите качества при попълване на номенклатурата. Послушанието, предвидимостта, зависимостта са тези, които определят избора. И второ, дори и да притежават професионални качества, номенклатурчиците ги проявяват само в много краен случай. Техен принцип е: „защо да го правя, щом мога да не го правя?“ и най-вече: „конкретни действия по извършването на дадена работа трябва да се предприемат едва тогава, когато е назряла окончателната необходимост от това, защото всяко действие крие опасност от грешка и наказание“. Затова (с голямо прискърбие трябва да го кажем) много от хората, които ни управляват, са подли и некадърни. Не само че не могат да свършат работа, но и не искат. Те мислят само за кариерите си и за рейтинга в очите на партийните кадровици, за да имат надежда, че при следващата метла, когато тяхната партия дойде (или се върне) на власт, отново ще има местенце за тях. Тук ще помоля да ми простят всички добри професионалисти в администрацията, но те знаят, че покрай сухото гори и суровото и че нямам предвид тях. Те по-добре от мен знаят кого имам предвид.

Що за държава е тази, която се управлява от такива хора! Какво очаквате от прослойка, целенасочено селектирана така, че да е лоялна не към държавата, не към обществото, а към партийната централа, и да е некадърна по условие? Такива, дори Картаген да ги накараш да разрушат, пак ще намерят начин да изклинчат и да оправдаят бездействието си с висш професионализъм и отговорност. Затова Картаген скоро няма да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.