Запорожката АЕЦ и паметта за Чернобил

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

От гледна точка на днешния ден 2019 година изглежда като отдавна забравена епоха – време, с което нямаше нито война, нито глобална инфлация, нито коронавирусна пандемия, а основните проблеми на човешкото съществуване гравитираха около формата на легендарните „перки“ по „Граф Игнатиев“. По това време един минисериал - идея и сценарий на Крейг Мейзин с режисьор Йохан Ренк - събуди множество спомени, разговори, голям културен дебат и изключително жив интерес по темата с най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството – Чернобилската авария от 26 април 1986 г. Три години по-късно, в едно съвсем различно и много буреносно време, мнозина се питат колко реална е опасността да се повтори ядрена катастрофа, дори в по-големи размери.

Руското нашествие в Украйна, започнало на 24 февруари 2022 г., преобърна света по всички възможни направления – политическо, икономическо, социално, военно и т.н. То се случи на територията на най-голямата европейска държава с 45 милиона души население, един от най-големите износители на зърно в света (от което буквално зависят редица развиващи се страни). На територията на Украйна са разположени също така серия от енергийни мощности, най-значимата от които е Запорожката атомна електроцентрала. Тя е най-голямата АЕЦ на територията на Европа и заема пето място в целия свят в тази категория. През март 2022 г. в хода на военните действия в Украйна Запорожката АЕЦ бива окупирана от руската армия. От този момент нататък централата е била обект на не един или два артилерийски обстрели като на 14 август 2022 г. представители на четиридесет две държави поискаха от Руската федерация да изтегли войските си оттам и да върне контрола върху нея в ръцете на украински специалисти. Не един или двама специалисти посочват като много реална възможността от техногенна катастрофа, която да повтори по своя обхват или дори да надхвърли аварията от 1986 г. на Чернобилската АЕЦ.

В един от епизодите на сериала „Чернобил“ Джаред Харис, играещ блестящо ролята на професор Валерий Легасов, беседва с Борис Щербина (Стелан Скарсгард) и генерал Тараканов (Ралф Инесън), при което казва, че атомът е „смиряващо нещо“, на което генерал Тараканов отговаря, че не е смирязащо, а унижаващо. Атомът, вкаран в рамките на изключителната сила на ядрената енергетиката, през десетилетията се е доказал като един от най-мощните снабдители на енергия за човечеството. В същото време двете катастрофи – Чернобил и Фукушима – сякаш потвърждават думите на Тараканов от сериала „Чернобил“. Атомът може да има унижаващо действие, когато ядрената енергетиката по силата на собствените си природни законите накаже своите създатели. И най-видното доказателство за това наказание може да бъде една разходка по улиците на призрачния град Припят. Природата постепенно си „отвоюва“ пространството метър по метър, стъпка по стъпка от човешката дейност, заличавайки всякаква следа за нея, но оставяйки най-силното напомняне, че тя някога е съществувала на това място – радиацията.

Най-кратката истина за войната в Украйна е, че тя е катастрофа. Тя е катастрофа преди всичко в човешки план, обхванала в своя ужас стотици хиляди, може би дори милиони съдби. Ситуацията около Запорожката АЕЦ има потенциала да превърне тази катастрофа в глобална. И докато политическите разговори за нея се водят на най-високо ниво, включително президентът на Франция Емануел Макрон да убеждава руския президент Владимир Путин да допусне инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), самата ситуация изглежда най-малкото сюреалистична. Ако безумието през юли-август 1914 г. е дало началото на Първата световна война, то оръжията към онзи момент не са имали такъв разрушителен потенциал, какъвто имат тези от атомната ера. И августовското безумие на 2022 г. може да се окаже в десетки пъти по-катастрофално, ако не бъде намерено решение за ситуацията и ако не се спре заигравката с огромна ядрена мощност, имаща потенциала да се превърне в огромна атомна бомба и да бележи живота по цялата планета.

Винаги в една такава ситуация най-правилно е да се призовава към разум. Но не е ли човекът всичко на всичко единственото разумно същество на тази планета, също и онова същество, което има навика да повтаря една и съща грешка през различни периоди от време, без да се сработва дори най-елементарен инстинкт за съхранение? За съжаление, да. За съжаление именно разумните и самосъхраняващи решения прекалено често в историята са отбягвали човешкото съзнание за сметка на безумието, което през последните над сто години запалва две световни войни и на два пъти приближава цялото човечество към ядрена катастрофа. За съжаление го приближава и сега. И не само на фона на това, че една ядрена война в днешно време е много по-вероятна отколкото в най-трудните моменти на Студената война, то го доближава и по линия на това, че нещо като мирния атом, използван за производство на енергия, може да се превърне в най-зловещо оръжие за унищожение. Споменът за Чернобил е жив в съзнанието на множеството свидетели, които помнят катастрофата и нейните последствия (които продължават и до днес). Дано не само тази памет, но и знанието за нея се превърнат в най-добрата превенция и в път към най-разумното възможно решение, което да не позволи в Запорожие, Украйна, да се повтори катастрофата от 26 април 1986 година.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.