Защо Гешев подава ръка на политиците, въпреки войната им срещу него

Новите 240 народни представители се заклеват, поставено е началото на 48-ото Народно събрание. На плещите на новите, а същевременно стари, депутати лежат много надежди. Най-значимата сред тях е тази по съставянето на стабилно правителство и поемането най-после на отговорност за решаването на поредицата от кризи, в които страната се оказа. Първо – заради лошото и хаотично предходно управление и второ – заради разделението и спирането на междуинституционалния диалог, провокирани от него.

С невъоръжено око обаче е видно, че политиците като че ли все още не могат да осъзнаят нито сериозността на кризите, нито факта, че разделителните линии, които чертаят помежду си само ги усилват. А т.нар. „червени линии“ се чертаят не заради идеали или принципи, а за да не загуби случайно някоя от партиите част от гласоподавателите си. Затова и през последните 2 години хората са стимулирани от политиците да гласуват не „за“ определени политики и идеи, а „анти“ конкретни хора, които не се харесват на дадени партии. Неработещ модел, който се насърчава единствено от егоизъм и конюнктурни интереси.

На този фон, във вторник главният прокурор Иван Гешев направи един доста знаков ход, след който, ако в политическия ни елит е останала и капка разум, страстите би трябвало да се уталожат, а егото да се смачка. За сметка на проблемите на държавата, които вече и за малките деца стана ясно, че далеч не са в това кой ще е главен прокурор, както някои политически лидери пропагандират. Става дума за писмото на Гешев до всеки един от 240-те депутати и направеното от него изявление малко след това, в което той и ръководството на прокуратурата буквално подадоха ръка на политиците, предлагайки им реален професионален дебат за проблемите на съдебната система. Въпреки заявките, че и в този парламент отново прокуратурата и главният прокурор ще са мишена за политически експерименти и оправдание за несвършена истинска работа.

Всъщност жестът на Гешев заслужава уважение, защото демонстрира, че явно за разлика от политиците ни, главният прокурор е успял да преглътне егото си и да поиска разговори със същите тези хора, които вече втора година полагат всячески усилия да го очернят, да го сменят със свой човек и да изкарат прокуратурата виновник за всички неволи в страната.  И наистина именно държавното обвинение и ръководството му останаха онези, които единствени успяват да идентифицират реалните проблеми в правосъдието и които стоически понасят всички политически атаки и удари в политическата битка за власт. Без да спрат да работят и без да спрат да алармират, че справедливост няма как да се постигне със скандали и разединение, дори за някои това да е политически печелившо.

Внимание изисква и още един елемент от обръщението на главния прокурор – призивът му към президента Румен Радев да инициира професионален дебат за правна реформа с участието на магистрати, граждани и представители на академичната общност. Реално президентът остана другата институционална фигура, която запази здравия си разум в месомелачката от политически интриги. Затова и въпреки противоречията и дори „военните действия“ между Гешев и Радев от миналото – обединението и общите действия за справяне с кризите са единственото адекватно и очаквано от хората решение. И главният прокурор показа това.

Някои може би ще попита защо му е на Гешев да прави това и сам да иска разговори с онези, които се обявиха за негови врагове. Отговорът е в централните емисии на новините и в домовете на близките на жертвите на войната по пътищата и престъпността. Катастрофи, пияни и дрогирани полицаи, убийства, грабежи на старци – смърт  и бедност. Защото без реална правна реформа и законодателни промени, които да станат спирачка за тези явления, без консенсус за промени в наказателната политика на държавата и връщането на баланса в работата на държавните органи лошите новини ще стават все по-чести. Гешев осъзна това по трудния път. Добре е и новите 240 да го разберат. Иначе имаме ли държава изобщо?