Защо Корнелия Нинова не може да стане премиер?

Автор: Светослав Пинтев, Faktor.bg

Изявлението на лидера на БСП Корнелия Нинова в Свиленград, че управляващите са  поробили собствения си народ и го държат под своебразно иго, но тя ще запретне ръкави, ще помогне на трите синджира роби да се отърсят от страха, да разкъсат веригите, направо разтърси безсмъртната ми душа.

Останах стреснат, трогнат, очарован, както е казал поетът за червените ескадрони. Особено от безспорните факти в изказването. БСП например била доказала, че не е като другите партии.

Това надали някой под слънцето ще се осмели да оспори.

Явно не знае, милата, че на нас това отдавна ни е известно. Никой не е бил по-жесток към народа си, както с убийствата и кървавите бани по време на развития социализъм, така и с хилядите разстрели по улиците във време на генерирания от червените генерали и ръководителите им мутренския терор, когато поредните джелати, все млади мъже, се избиваха едни други.

Случвало ми се е през 90-те да се събудя и от прозореца да видя да лежат двама застреляни с пистолет. Или да видя убитото заради „Калашника“ му войниче пред Японското посолство, сарафин, известен моден бос.  На толкова местопрестъпления, сцени на жестоки  убийства съм ходил като репортер, че изобщо не мога да ги преброя. И това без да съм бил някога криминален репортер, така покрай другото.

Но да се върнем към народнопесенната традиция. Сякаш скочих направо в епоса, но с нов централен персонаж.

Представих си ярко Корнелия Нинова като Марко Кралевити, ама още по-яка. На вран кон, което не беше никак трудно, защото вече съм я виждал така. После си я представих  със самурен калпак и сабя дамаскиня, даже с юнашки засукан мустак, но бързо изтрих последната представа. Щото не разбрах, това джендърство ли е, толерира ли се от Истанбулската конвенция, написана от европейските социалисти и каква е там партийната линия. Но лудостта ми стигна дотам, че Корнелия взе да ми става леко симпатична.

Вчера даже ми се прииска  ербап лидерката на БСП  да стане премиер.

 Ей така, от спортна тръпка, да видя как ще иде в Брюксел и ще тропна с юмрук по масата, за да отменят санкциите срещу Русия, както обеща преди време. В светлината на поредната руска провокация в Керченския проток, която изправи света на нокти. Сигурен съм, че тя ще е единственият мъж, който ще остане да поддържа  тази позиция.

Дори президентът Радев призова Русия незабавно да освободи украинските кораби и екипажите им. Това стана на среща с полския му колега в София, горе-долу по същото време, когато тя вилнееше в Свиленград.

Е, Анджей Дуда се изрази доста по-ясно и конкретно от Радев, казвайки: „Няма съмнение, че Русия е агресор и за пореден път се случва нарушаване на споразуменията, сключени между Русия и Украйна. И това не може да се приеме“. Нашият президент да каже чак толкова, наистина  не му е възможно, то се знае, но поне не станахме за смях с ново височайшо предложение да се премахнат санкциите срещу Кремъл.

Така или иначе, дори Радев вече няма очи да говори, поне в момента,  колко вредни са санкциите и се присъедини тихомълком към единствената нормална реакция. Ех, ако беше Нинова премиер, щеше да тропне по брюкселската маса, та да се чуе през девет земи-в десета.

За съжаление, червената лидерка няма почти никакви шансове да стане министър-председател, поне по мирен и сравнително законен начин.

Защо Корнелия Нинова не може да стане премиер?

По няколко много прости причини, от които сега ще се спра на основната. С политиките си тя предпочете да превърне партията си в символ на злото, без да го осъзнава очевидно.  Един добре познат на българската душевност събирателен образ, още от прастари времена, беше успешно персонализиран с Нинова и БСП, вместо те всячески да се откъснат от сянката му,  която и без това тегне със страшна върху тях.

Напротив, навлякоха кожата на Ариман като да е тяхната собствена. Не случайно споменавам древноперсийския бог на злото, заселил се и в митологията на българите..

 „В общности с драматична история като българската пожелаването на нещо по-добро винаги е свързано с езическо презастраховане срещу злото. Имаме доста такива поговорки – като „да спи зло под камък“, „много хубаво не е на хубаво”, „всяко зло за добро” и пр., беше казал преди време  социалният антрополог Харалан Александров

Корените му са в персийското, а българите май ще се окажем от персийски произход, а оттам  манихейско  и богомилско вярване, че злото е една от двете движещи сили на този грешен свят. Даже го е създала. Тази древна теза има своето ярко измерение и в днешната българска политика. Политологът Даниел Смилов го онагледи по следния ясен начин: „Корнелия Нинова еднолично крепи кабинета, защото не може да демонстрира смислена алтернатива“.

А защо ли не може?

Просто, защото много ясно и последователно, под нейно ръководство, партията се идентифицира със злото на комунистическия режим, конструирал си и демокрацията по свой образ и подобие. За  огромната част от избирателите това вече не е тайна, въпреки агресивната пропаганда. Метафизично усещане  за злото, което ни дебне зад ъгъла, много умело се подклажда от Корнелия Нинова.

Проблемът е, че те виждат нея и партията ѝ като въпросното Зло. За това другарите много се потрудиха. Не, че хората виждат БСП като харпия, крилата жена чудовище, демон на бурите, просто добре познават лицето на БКП, към което Нинова така упорито дърпа чергата, вместо да бяга от него като дявол от тамян.

И е съвсем естествено дори гражданинът, разярен до крайност от действията и бездействията на настоящия кабинет да си каже:  „Да спи зло под камък“,  като се сети за възможността БСП и болшевишкото ѝ ръководство да управлява страната, обогатени с путинисткия национализъм, граничещ с националсоциализъм.

Няма ли този гражданин да си плюе в пазвата й да кандиса на  дълголетието на сегашното управление, да каже „всяко зло за добро“. Ще каже, разбира се , той не е идиот.

Но това „страхуване“  е неразбираемо за висшите етажи на БСП, където доминира съветският модел на мислене и на възприемане на света. Нищо чудно да си мислят, че още са авангард на трудещите се, които ги обичат горещо.  Нищо, че мнозина в техните лидерски редици  са именно капиталисти и жреци на Мамона. Но пък са толкова силни в лозунгите и верността към СоциализЪма.

Още в самото начало на бурното си председателство др. Нинова заведе днешното Политбюро да се поклони и да си направи кадро пред паметника на Тодор Живков, с което даде ясен знак за предстоящата генерална линия на партията.

 Ала Корнелия пак не е разбрала.                                                 

„Мнозина българи днес смятат, че всички партии сме еднакви. Че целта ни е единствено да се доберем до власт за собствена облага“ , разправя тя пред членовете и симпатизанти на партията в Свиленград. Надявам се, че не са били само митничари.

Не, др. Нинова, те смятат, че всички са готови да се облажват богато, но вие трептите  и за благото на една чужда държава, чиято агресия  непрекъснато ескалира. А това им идва в повече. Наистина ли не го разбирате?

Не, Корнелия Нинова ще освобождава три синджира роби.

Източник: Фактор