Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Защо трябва да се върне хартиената бюлетина?

Мнения

Защо трябва да се върне хартиената бюлетина?

Защо трябва да се върне хартиената бюлетина? - Tribune.bg

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

От гледна точка на днешния ден и огромните трансформации, които настъпиха в политическия живот за последната година и половина, краткотрайното 45-то Народно събрание от пролетта на 2021 г. изглежда като един далечен и отшумяващ спомен. Пандемията, зелените сертификати, инфлацията, растящите цени на енергоносителите, провеждането на избори през няколко месеца, скандалите в управлението, войната в Украйна едно след друго завземаха общественото вниманието на обществото и на фона на всички местни и глобални проблеми историята на един хаотичен и почти безполезен от днешна гледна точка парламент едва ли може да се счете за нещо значимо.

Но 45-то Народно събрание успя да влезе в историята с едно свое решение, което има изключително голямо значение за функционирането на представителната демокрация в България. „За една нощ“ в своя кратък живот, от спорадична коалиция между „Има такъв народ“, „Демократична България“, БСП и несъществуващото вече образувания „ИБНИ“ (да, демокрацията не се сблъска с такъв субект), беше взето решение за въвеждане изцяло машинно гласуване във всички секции с над 300 избиратели по списък. От този момент нататък по тази система се проведоха два пъти парламентарни избори (през юли и през ноември на 2021 година), веднъж президентски избори (през ноември 2021 година) и частични местни избори на територията на различни общини из цялата страна (Благоевград, Нова Загора и т.н.). Въвелите машинното гласуване политически сили го обявиха за панацея на всички проблеми на представителната демокрация в България – че то едва ли не ще излекува всички нейни болежки и за една нощ младата ни демокрация ще достигне нивото на старите демократични системи в Европа.

Но резултатът от въвеждането на машинното гласуване беше всеки път един и същ и неговата най-голяма последица е изключително пагубна за всяка една представителна демокрация. Няма нито един произведен избор за местна или национална институция чрез системата на машинното гласуване, при който да не е отчетен изключително рязък спад в активността на гласуване и изключително понижено гражданско участие и интерес към избирателния процес. В изборите за президент през ноември 2021 г. до урните отидоха едва 40 процента от избирателите (през 2016 г. активността беше 57,67 процента, през 2011 г. – 51,83 процента). В изборите за народни представители през ноември 2021 г. активността беше 40 процента, в тези от юли 2021 г. – 41 процента. Активността по време на изборите от 4 април 2021 г. (когато се гласуваше с хартиена бюлетина) беше над 50 процента, на тези от 26 март 2017 г. – 54,07 процента. При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 г. активността беше под 28 процента (при 58 процента през 2019 г.), а при съвсем наскоро провелите се избори за кмет на Нова Загора активността отново не достигна 30 процента (в сравнение с 49,21 процента по време на местните избори през 2019 г.). Казано по друг начин, няма национални или местни избори, които да са се провели в условията на всеобщото машинно гласуване, при които да не е отчетен изключително сериозен спад на избирателната активност и гражданското участие.

Защо това представлява много голям проблем и пагубно явление за една представителна демокрация? Ами, защото основата на тази демократична система се корени именно в нейното име – представителна. Високото участие на гражданите в изборния процес чрез високата избирателна активност дава именно тази представителност на институциите и определя тяхната демократична легитимност. То им дава представителен мандат за управление да действат в интерес на голяма група хора, които са им гласували доверие в изпълнение на програма. То ги легитимира да действат и да управляват. Демократична институция, която не се ползва с подкрепата на избирателите, просто не се ползва с необходимата легитимност. Ниското участие на гражданите в изборния процес прави една демократична система и много по-податлива на влиянието на радикални и организирани малцинствени групи по интереси, които могат да „щурмуват“ изборите и да получат мандат за управление едва с няколкостотин хиляди гласа. Една конкретна хипотеза – членството на България в Европейския съюз и НАТО. Това е въпрос, който представлява значим обществен консенсус от продължение на няколко десетилетия. Но ниската избирателна активност може да доведе на власт политически субект, който чрез ниска, но много добре организирана подкрепа, да получи необходимото пропорционално мнозинство в Народното събрание, съответно мандат за управление и предприеме действия, които да отделят България от нейния евроатлантически път. И това е само една хипотеза от многото. Високото гражданско участие на изборите гарантира висока представителност на интересите и оттам е естествената преграда пред това системата на управление да бъде узурпирана от радикални елементи.

Редно е да се кажат и две изречения за „промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, тъй като реално те не са получили значим управленски мандат от обществото за осъществяването на такава програма. „Продължаваме промяната“ се опря на доверието на едва шестстотин хиляди избиратели в амбицията си да прекрои обществото. На фона на това и Филип Димитров, и Иван Костов, и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов през различните години получаваха доверието на между 1,6 и 2 милиона избиратели в изключителен вот на доверие към техните личности като бъдещи министър-председатели и към техните политически формации като носител на определена промяна в обществото, търсена от избирателите. Тук следва да се запитаме – каква част от обществото реално представляват Кирил Петков и Асен Василев, съдейки по даденото им доверие на изборите, за да осъществяват някаква грандиозна програма, след като са избрани при рекордно ниска избирателна активност?

И заключението е повече от ясно – след като избирателите имат притеснения от новата система на гласуване, намират я за трудна и неразбираема и, каквито и да са техните мотиви, просто отказват да отидат да урните, то хартиената бюлетина и улесняването на избирателя представлява метод за увеличаване на избирателна активност, а оттам и за увеличаване на представителността и легитимността на демократичните институции. Колкото по-висока е една избирателна активност, толкова по-малка е вероятността на организирани и радикални групи да използват ниската активност като инструмент, за да получат непропорционално голямо представителство в законодателна и изпълнителната власт и да осъществят програма, която не се ползва с подкрепата на обществото. И, да, след като е исторически доказано, че машинното гласуване води до ниска избирателна активност, и че хартиена бюлетина се предпочита от избирателите, то законодателната власт трябва да се съобрази с тази действителност и най-малкото да даде възможност за избор на всеки един гражданин как да упражни своето право на глас – с машина или с хартия. В Конституцията също така е записано, че избирателното право е общо, равно и пряко чрез тайно гласуване. Всеобщото машинно гласуване е показало в хода на своята употреба, че отблъсва представители на различни социални групи от процеса на гласуване, и представлява пречка пред осъществяване правото на глас – например пенсионерите. По този начин се нарушават две от конституционните изисквания в тази посока, а именно, че избирателното право е общо и равно. Няма как една група от избиратели да бъде декласирана от изборния процес за сметката на друга група, която по силата на използвания метод на гласуване реално да се ползва с привилегия. Гарантирането на избирателното равенство е отличителна черта на всяка една модерна демокрация.

От гледна точка на посочените аргументи връщането на хартиената бюлетина в изборния процес ще доведе на първо място до увеличаване на избирателната активност, а оттам в ръста на представителността и легитимността на институциите, които подлежат на избор. Демократичната система ще получи непреодолима гаранция пред възможното ѝ узурпиране от елементи, които не се ползват със значима обществена подкрепа и целят нейното подриване. И ще бъдат премахнати дискриминационни бариери пред определени обществени групи, които се оказват ощетени от използването на всеобщото машинно гласуване. Разбира се, хартиената бюлетина не е панацея. И тя, както всяко друго нещо, има своите недостатъци. Но и от практическа, и от принципна гледна точка тя се е доказала като по-доброто решение за нашите условия.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати