Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Александър Каракачанов: Костов взе от СДС каквото можа, когато изконсумира всичко, си създаде ДСБ

Мрежата

Александър Каракачанов: Костов взе от СДС каквото можа, когато изконсумира всичко, си създаде ДСБ

Снимка:

Единствената грижа на БСП по време на Прехода беше да си уредят живота

 „Иван Костов беше написал една статия във вестник „Дума” (по това време „Работническо дело“-б.р.), която беше прогресивна за времето си. В смисъл как ще се демократизира икономиката. Няколко положения, които от днешна гледна точка не са нищо особено, но тогава си бяха доста напредничави. Влязох във връзка с него, трябваха ни хора, които имат по-прогресивно мислене и го привлякохме. Той работеше срещу пари. И тогава мисля, че му платихме 300 лева“. Това разказа за запознанството си с Костов някогашният инициатор за създаването на Зелената партия и неин председател Александър Каракачанов.

Имено през това движение Иван Костов прави влизането си в голямата политика.

„После той имаше късмета, че го включихме в нашите листи. В СДС всяка партия си имаше отделна квота. Сега не съм в добри отношения с него. Даже не си говорим по ред причини. Но на Иван Костов са му ясни нещата и точно затова той би трябвало да носи по-голяма отговорност и по-голяма вина. За разлика от един Филип Димитров, който беше мой заместник, но който нищо не беше наясно какво става в България и в икономиката. Той живееше в друг свят“, разказа политикът, който беше едно от знаковите лица в зората на Прехода.

Александър Каракачанов не крие причините, довели до срива в отношенията му с Костов.

„През 1997 г., когато Костов стана министър председател, аз бях в опозиция в Народното събрание и го атакувах за много неща. Ето, тук се вижда от моя балкон „Копитото” на Витоша. Той чрез държавни пари практически подари „Копитото” на братята Джанкови, които абсолютно незаконно направиха там един огромен строеж. И след това, когато аз почнах да го атакувам той изкомандва парламентарната си група в Народното събрание. Той беше капитанът.

И те взеха уникалното решение и понижиха статута на Витоша от национален парк на природен парк, за да може постфактум да бъде узаконен този строеж. И по-интересното - построен с държавни пари, защото РВД беше платила луди пари на Джанкови да им прави курортни постройки. Иван Костов ги подари. Но това е дреболия в сравнение с другите негови, според мен, вини пред България. Например, американските централи. Аз винаги съм се чудил, всички знаем за какво става на дума, че плащаме специални пари на американските централи, защото Иван Костов е сключил с тях такъв договор. Най-малкото има два варианта – или да бъде обвинен в корупция, или в некадърност.

Когато той стана премиер, през 1997 г. аз внесох един Закон за кредитните милионери. По това време излезе огромен списък с хора, взимали пари от банките, но не ги връщат. Между другото това беше една от причините за финансовата криза и хиперинфлацията през 1996-1997-а година. Тези хора излязоха на списък с всичките си пари вътре. Някои даже започнаха да връщат, защото се уплашиха от самото излизане на закона. Върнаха някъде към 500 милиона сегашни лева. А става дума за 1 милиард и 700 милиона долара. Цялата сума, която тогава беше изтеглена от банките. Огромен финансов ресурс, който беше приватизиран.

Вместо да продължи този процес, Иван Костов де факто го спря. Аз предложих кредитите, повечето във валута, да бъдат върнати не по курса, по който са взети преди това, а по настоящия курс, в момента, в който текат техните задължения. С хиперинфлацията курсът бе променен поне 1000 пъти. Обаче Иван Костов каза: такъв проблем няма. Излезе в Народното събрание и спря този закон. Фирма Трон, примерно дължеше 10 милиона марки на една от големите банки, която фалира тогава. Питам, случайно ли ще има интерес да спре този закон Костов?“, разказа той.

„Така се направиха тези приватизации, че не можеш да разбереш къде с основание е продадено евтино, къде без основание. Но това е по-малкият проблем. По-лошото е, че част от тази предприятия просто бяха съсипани. Затворени, понякога целенасочено от фирмите, които ги купиха. Други бяха продадени за скрап по най-елементарен начин.

Примерно, ако предприятието работи, ще ви носи на година 10 милиона лева. Но понеже този, който купува няма желание да се занимава, го разпродава на скрап за 5 милиона лева. И си отива с 5 милиона, защото го е купил за жълти стотинки. Но най-лошото е, че не се допусна приватизация чрез Фондовата борса. И тук вече е виновна цялата политическа класа. Аз се опитах да лансирам тази идея в Народното събрание, но вече не ми стигнаха силите, защото бях сам. Навсякъде по света фондовата борса е този обективен показател, който може да каже колко струва едно предприятие.

А при нас приватизацията в огромна степен беше по няколко принципа. Или на т.нар. договорни начала с избран евентуален купувач. Или на някакъв измислен търг, който в повечето случаи беше буквално манипулиран. Беше най-доброто да се направи приватизация чрез фондовата борса, но никой в България не го пожела. Когато купиш един завод през фондовата борса на реална цена, няма да имаш интерес да го затваряш, защото ще загубиш.

Когато някой върви по ръба, а има много недоброжелатели, винаги ще се намери кой да го бутне леко с пръстче, за да падне. Нашата икономика 1996-1997-а година вече беше на ръба. Банките бяха докарани до фалит. Държавните предприятия буквално се източваха на принципа: продавам скъпо на входа, купувам евтино на изхода. Това е основна схема. Да не говорим какво ставаше на митницата. Един пълен бардак в държавата. И няма идея как да се излезе от него. Накрая балонът се спука. И може Сорос да е помогнал, може който друг да е бил, но това е било натискането с пръст на човек, който пада в пропастта“, обясни процесите Александър Каракачанов.

Той разказа и как се стигна до разцеплението на Съюза на демократичните сили.

„СДС се разцепи през 1991-а година. Иван Костов тогава още не беше фактор. Той беше министър на финансите, беше второстепена фигура. Зелената партия, Социалдемократическата партия на д-р Дертлиев, земеделците на Дренчев, Петко Симеонов с клубовете, организациите, които бяхме основни в СДС, фактически бяхме изтикани навън от една нова вълна хипердемократи, страхотни борци за демокрация, които решиха, че сега ще направим революция. А ние не бяхме съгласни да се прави революция в смисъл да излезем на улицата и да се бием. Нали си спомняте тогава тридесет и деветимата, които лежаха пред Народното събрание, защото считаха, че ако бъде приета Конституцията, ще се срине държавата. А всъщност, ако я нямаше тази Конституция, която ние подписахме, наистина щяхме да стигнем до кръвопролития в България.

Цялото разцепление на СДС беше борба за власт вътре в СДС. А Костов взе от СДС каквото можа. Ние създадохме СДС: аз, Петко Симеонов, Жельо Желев, Петър Дертлиев и т.н., да не пропусна още хора, които наистина са работили за тази идея. Но това беше коренно различно от СДС-то на Костов. Първото СДС, истинското, това е широка антитоталитарна коалиция, чиято цел беше да върне демокрацията в България. Тази коалиция постигна своята цел с подписването на Конституцията, която положи демократичните основи на България. А Костов 92-а, 93-а, 94-а беше опозиция на БСП. И накрая, когато държавата се срина, просто вълната го изкара и го направи министър-председател. В този смисъл аз мисля, че той само печелеше от СДС. Когато всичко беше изконсумирано той реши, че това СДС не му харесва достатъчно и си направи още по-своя партия. И създаде тогава Демократи за силна България. А БСП имаше само една грижа през Прехода. Как да запази тази номенклатура, която беше останала в рамките на БСП, как да запази себе си икономически и политически. Огромна част от вината носят те, защото вместо Преход те си уреждаха бъдещия живот“, припомни Каракачанов.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив