Д-р Петър Москов: Липсата на болестен взрив е доказателство за това, че до тук правим правилните неща

Петър Москов, Фейсбук

Какво да се прави

Давам си сметка, че тежките ограничителни мерки, на фона на относително спокойната епидемиологична ситуация, създават съмнения за смисъла на ограниченията и основания да поискаме да се върнем към начина си на живот, в който ние, а не някой друг, определяме дневния ни ред.

Важно е да осъзнаваме, че липсата на болестен взрив е доказателство за това, че до тук правим правилните неща, а не аргумент, че грешим с мерките.

Този момент на привидно спокойствие е истинският лакмус за това дали управлението следва ясен план с конкретни цели и има осъзната отговорност или с действията си се нагажда към преобладаващото обществено настроение. Когато имаме пред очите си Италия и съседа го откарват с линейка - водещ е страхът и всяко ограничително решение е лесно за отстояване, защото се възприема като спасение, а политиците които го налагат, като спасители. Когато ситуацията е “спокойна”, верните решения се основават на познание и отговорност и често са против общественото мнение.

Това е разликата между това да си политически популярен и това да си държавник.

При взимането на решения за мерките през следващите седмици и месеци трябва да се отчитат следните, специфични за България, детерминанти:

1. В много държави в следващите седмици предстои падане на някаква част от мерките. Това са държави, които въведоха ограниченията късно и гражданите им платиха това политическо късогледство и корпоративен натиск с десетки хиляди животи. Такова “окончателно решение” формира и тайминг на епидемичните мерки, специфичен за тези държави. Времевата рамка и последователността на отпадане на мерките в България трябва да се водят единственио и само от епидемичната обстановка в страната и научнообоснованите прогнози за нейното развитие. Аргументът - и ние да правим като другите тук не е просто неправилен, той е разрушителен.

2. Тежките ограничителни мерки маскират неефективността на публичните ни системи и непремерено разхлабване на мерките може да доведе до тежки последици, когато тези системи бъдат поставени под натиск.

3. Отхлабването на мерките в следващите месеци няма да се изразява в праволинейно движение надолу до пълно отпадане, а ще има характер на синусоида със затихваща във времето амплитуда. Иначе казано, предстои период на отпадане на определени мерки и връщането на част от тях при проява на неблагоприятни епидемиологични данни.

4. Това е много по-сложен за управление процес, в сравнение с действията по налагането на тежките масови мерки. За да се извърви без да катастрофираме, тук вече не е достатъчна само принуда, а активното информирано съдействие на голямата част от обществото, което да ги проведе на практика. Казано с други думи, влизането в извънредно положение изискваше щаб от няколко души, планираното излизане изисква щаб от седем милиона българи.

Разбирането за това изисква предварителна комуникация и разяснителна кампания от съвсем различен тип, силно надхвърляща дневна сводка и гордост от качеството на родното производство на защитни облекла. Наложителни са и конкретни параметри на условията, при които може да се пристъпи към отпадане на конкретни мерки - разумни и измерими маркери, които хората да могат да следят и да знаят какво да очакват при достигането им. Същото важи и за правилата, по които вече отпаднали мерки се въвеждат отново, заради влошаване на ситуацията.

И за да не звуча кухо и празнодумно като Президента в едночасово интервю, предлагам конкретни маркери, през които процеса може да бъде управляван, а обществото да има спокойствието за разбираем план, по който се движим.

Трите маркера, на които стъпваме са:

A) Брой постъпили в болница за лечение с коронавирус за ден;

Б) Брой постъпили в интензивна клиника за лечение с коронавирус за ден;

В) Процент от общо изследваните за деня ( изследвани с PCR методика по лекарско предписание) с положителни проби.

1. При постъпателно намаляване на стойностите на всички три показателя ( не само на един от тях) в течение на 10 дни се пристъпва към смекчаване и/или отпадане на определени ограничителни мерки.

2. След още 10 дни при запазване на горната зависимост процесът по смекчаване на мерките се надгражда.

3. При обратна тенденция в тези три показателя, отпадналите ограничителните мерки се въвеждат отново в обратен ред.

4. Началото на прилагане на тази методика е след Великден, не по окултни причини.

Ясно, разбираемо и обективно. В противен случай обществото остава в неизвестност и е жертва на “евристични” идеи или политическо словоблудство, което го подтиква да счупи разума.