Димитър Стоянов към Петков и Константинова: Демонстрирате грозно чиновническо бездушие, срам сте

Снимка: БГНЕС

От Фейсбук профила на Димитър Стоянов

"Това все пак са бежанци", каза Кирил Петков, министър-председател на Република България, в свое телевизионно включване. И първо трябва да кажа, че нямам спомен да съм изпитвал такъв срам от българско правителство, какъвто изпитвам през последните два дни след изявленията на вицепремиера Калина Константинова и днес от изявленията на Кирил Петков.

Кирчо, Кирчо... знам, че си българин от скоро и българският език явно още ти е труден. Но, Кирчо, преди два дни дойдоха на гости бежанци от Украйна. Беше вечер изпълнена с разговори. Говорихме си за войната, за Украйна, за Русия, за бежанската съдба, за родния дом и как човек го тегли към родното, какво е зов на земята, зов на кръвта.

Разказаха ми за 23 февруари - как са легнали да спят спокойно в един нормален ден - за да се събудят в съвсем различен свят часове по-късно. Как 04:30 сутринта започват да се чуват взриове в Харков в посока летището в Чугуев, как за една нощ руските войски излизат около града от района на Белгород, как магазините се опразват, как се чака хуманитарна помощ, как живееш две седмици в мазе под бомбите без да можеш да си покажеш главата навън и да видиш слънцето... Говорихме си за много неща.

И ще помня едни думи - "Димитър, дано никога не ти се налага да чуеш бомби, снаряди и ракети" (да, между другото децата на едни семейни приятели, които живеят в Източна Украйна вече различават по звука какво кога лети към тях - дали е крилата ракета, дали е снаряд, дали е реактивна артиелрия). Ще помня и думите на леля ми Рая от Днепропетровск, която каза по телефона, че край нейния блок падат бомби, една бомба даже е избила входната врата и изпочупила прозорците, но тя няма да ходи в бомбоубежището - "не ме е страх, ако ще умирам, ще умра на собствения си диван в собствения си апартамент, няма да се крия".

Да, Кирчо, това е смелост, която нито ти, нито Калина ще познаеете от висотата на собственото си охолство. Имаше една народна мъдрост, че ситият на гладния не вярва. Но дори и това не е. Не знам какво е - дали е вашето чиновническо бездушие, дали е някакъв изкривен или счупен морален компас, дали е нещо друго... Но не е само грозно. Срамно е.

Защото, Кирчо, това са хора в нужда. Има една много хубава реплика от "Време разделно", където Манол казва на Исмаил бей "татко Исмаиле, това са хора подгонени". И да кажеш "това все пак са бежанци", сякаш са някаква друга категория хора, е много, много грозно. И изисква най-малкото извинение (макар че ме съмнява, че имаш доблестта да го направиш).

И накрая ще преподам един кратък урок по история и за теб, Кирчо. Правих си една историческа справка - като изключим няколко отделни епизода (сръбската обсада на Видин, влизането на гръцката армия в Кресненското дефиле и т.н.) в България от времето на последната руско-турска война през 1877-1878 г. не са се водили активни, сухопътни бойни действия с разрушения, каквито вижда Европа особено през Първата и през Втората световна война.

И дано не ни се налага на нашето поколение да трябва да вижда и чува падащи бомби и ракети, а още по-малко да бяга от дома си в чужда държава. Където може би ще се намери някой бездушен чиновник, временно надарен с власт, да прояви към нас същото отношение, каквото в момента представители на правителството проявяват спрямо украинските бежанци.

И, да, трябват оставки.

30 май 2022, 18:56