Иво Инджев: БСП прояви последователност в антибългарския си подход по македонския въпрос

БСП излезе от парламента, за да покаже традиционната си солидарност с Кремъл

Текстът е от блога на журналиста Иво Инджев

Руско-българските измерения на развятото в Скопие знаме на НАТО могат за краткост да бъдат обобщени в следното изречение: Северна Македония влиза в НАТО, Северната империя излиза от кожата си, а нейната вярна БСП – от парламента в София, за да покаже традиционната си солидарност с Кремъл, колкото и да е вредна тя за България.

БКП винаги е изпълнявала указанията на Москва ( не само) по отношение на македонската интрига. Сега обаче за първи й се налага да мине в опозиция на статуквото, вместо да го управлява в духа на московските заповеди. Това само по себе си е най-видимото доказателство за поражението на руската политика на Балканите, погледнато откъм “чинията” на Бузлуджа на хребета на самия Балкан.

В случая БСП беше принудена да сподели руското поражение: каквото за Москва, такова и БСП, която по неволя изостави прилаганата от нея римска максима “като не можеш да победиш противника, присъедини се към него”. На този принцип тя се присламчи в началото на това хилядолетие към процеса на присъединяването на България към НАТО и ЕС, обслужвайки интереса на Русия да бъде нейния троянски кон в двете организации. И изобщо не се криеше, че прилага тази тактика.  Припомням за илюстрация цитата от едно интервю на ген. Любен Гоцев от ДС :

„…разумът и днешната политическа обстановка у нас И В РУСИЯ ( курсивът мой-бел. ИИ) ме задължават да си спомня латинската мъдрост: “Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник”. Друг е въпросът, кога , при какви условия и на каква цена ще стане  това партньорство”. (“Задочни интервюта с Любен Гоцев”, изд. къща Международни отношения, София, 2005 г., стр. 52-53)

Е, този път БСП не можа да приложи споменатата по-горе тактика. За целта премина към план ”Б” . Той гласи, че ако можеш да попречиш на врага, трябва да се разграничиш от неговия успех чрез мълчалив бойкот.

Последният голям успех на тази политика беше ознаменуван от наложената от Сталин кампания по обезбългаряване  на Пиринския край и на самата изкуствено създадена в рамките на Югославия република Македония. Особената жестокост на тази кампания, на която БСП козирува безропотно години наред, се подчертава от неразбираемия за правоверните комунистически глави идеологически опортюнизъм при осъществяването на кремълската политика на разделяне с цел овладяване на Балканите. И от едната, и от другата страна в прилагането на директивите на Кремъл участват комунисти, но вместо братство по идеологически признак тях ги обединява злостното отношение към самия български етнос.

Тази идеологическа шизофрения беше наложена в самата бивша югославска република и спрямо разделението между социалисти и националисти. Оказа се накрая, че социалистите ( които тези дни вече дискутират в Скопие евентуално преименуване на партията си) извършиха трудния прозападен завой на страната си, съзнателно спъван от националистите, работещи в угода на Русия.

Ако българските другари и другарки бяха повече социалисти, отколкото са московци, би трябвало да си хвърлят ушанките от радост, че техните другари и другарки от съседната братска държавица са се доказали като повече европейци от идеологическия им противник ВМРО-ДПМНЕ. Но, не, не се зарадваха на поражението на ВМРО-ДПМНЕ. За нашите другари и другарки това е поражение на руската политика и няма място за другаруване със социалистите на Зоран Заев.

Апропо и във Венецуела временният президент Хуан Гуайдо е от “семейството на социалистите”, но това не пречи на БСП да клечи в изолатора на Кремъл в позиция партер по темата, жалейки за режима на Мадуро  с руски акцент в другарската жалейка. За “Позитано” приоритет е да не се отклони от правата кремълска линия. Но да се върнем на “север”, т.е. към Северна Македония.

Парадоксално, но е факт, че с излизането си от Народното събрание точно в историческия момент, когато България трябваше да покаже национално единство по най-изстраданата национална кауза, заради която са загивали поколения българи по бойните полета ( и в милиционерските мазета), БСП постъпи …исторически справедливо. Призна своята гузна съвест косвено. Някак си не й отива да бъде ”барабар Нинова с мъжете”, макар да обича да предизвиква опонентите си да се държат мъжки, изтъквайки себе си като единица мярка за политическа мъжественост.

Добрата новина е в това, че този път БСП не е приносител на една добра новина за България с голямо, направо историческо значение. Достатъчно е да ни натякват, че България е станала член на НАТО и Европейския съюз в епохата на Първанов и Станишев ( последният все пак удържа европейски, макар и социалистически позиции, за разлика от Първанов).

Така че, ако питате мен, беше напълно правилно БСП да прояви последователност и да постъпи отново по антибългарски начин, като не гласува в парламента българската подкрепа за македонското членство в НАТО. Обратното щеше да е “грубо политическо лицемерие” (перифразирам Димитър Благоев за русофилството като “грубо политическо суеверие”).

В края на краищата БСП остана вярна на старото си верую, че партията е права, дори и да греши.

Източник: Дебати