Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Кеворкян има неизлъчвано интервю с Горбачов отпреди 20 години: Ще му дойде времето

Мрежата

Кеворкян има неизлъчвано интервю с Горбачов отпреди 20 години: Ще му дойде времето

Кеворкян има неизлъчвано интервю с Горбачов отпреди 20 години: Ще му дойде времето - Tribune.bg

През 2002 г. Михаил Горбачов участва във „Всяка неделя“. Два дни по-късно дава още едно интервю в хотелската си стая, което още не е виждало бял свят

Кеворк Кеворкян и Михаил Горбачов разговаряха насаме 2 часа и половина в сряда вечерта. Двамата се видяха в хотел „Шератон“, след като бившият съветски президент излезе от студиото на bTV, където бе гост в „Шоуто на Слави“. Това пише в. „Стандарт“ на 9 май 2002 г.

Кеворкян поискал срещата, за да му предаде близо 400-те зрителски въпроса, които бяха събрани по време на предаването „Всяка неделя“. Бащата на перестройката отговорил на по-интересните питания. Отговорите ще бъдат пуснати в следващото издание на „Всяка неделя“. Рубриката ще се казва „Послеслов“ или „Разговор с продължение“, пише още вестникът преди вече повече от 20 години.

В следващият брой обаче разговорът не е излъчен. Нито в следващите години.

Едва след смъртта на бившия съветски лидер, българският журналист разказа за онези събития и впечатленията си в профила си във Фейсбук.

Михаил Горбачов участва в първото издание на възстановената за пореден път „Всяка неделя“ – на 5 май 2002 година, Великден.

Започнах разговора с „Христос Возкресе“, а той спокойно отговори „Воистина Возкресе“ и сподели, че е кръстен.

И си избра червеното яйце.

Другите цветове дори не му били понятни.

***

Участието му бе осигурено от Александър Томов – той коректно ми съобщи, че Горбачов ще гостува и на „Шоуто на Слави“, ден по-късно.

Отговорих му, че това не ме притеснява.

Слави обаче поиска да се видим. Срещнахме се в „Лаваца“.

Искат да ни скарат, учителю“ – рече мрачно той.

Откъде- накъде?“ – отвърнах. – Гледаме си работата, това е“.

Така и направихме.

***

Интервюто мина добре, събуди грамаден интерес, а и Горбачов видимо остана доволен.

Представих го така: „Човекът, който събори стената между Изтока и Запада“.

След това му дадох вечеря в ресторант „Преслав“ на „Шератон“, поканих и неколцина известни журналисти. И там беше интересно.

След два дни записах един пространен разговор с Горбачов в хотелския му апартамент – той още не е излъчван. Ще му дойде времето.

***

Отдавна отмина ерата на Горбачов – тогава беше времето на гласните, сега е времето на съгласните, както се шегуват в „Комеди Клуб“.

***

По някое време, по време на интервюто, за да изшляпаме извън зоната на многословието, което здраво го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „Шпигел“: той е представен като просяк, който се надява да подхвърлят нещо в прокъсаното му бомбе.

Това отдавна го няма: сега в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та дори и Европа.

***

Годината беше 2002-а.

Екзалтациите от ранните 90-те бяха пресъхнали.

Тогава се чуваха големи глупости – някои миши душички, които усърдно бяха лазили по коридорите на ЦК на комунистическата партия, твърдяха, че Горбачов открил нови хоризонти пред тях, дори му благодаряха за това.

А пък и Клубът за гласност и преустройство, който трябваше да минава за „дисидентски“, се беше кръстил „Горбачов“

***

Президентът Рейгън нарече Съветския съюз „Империя на Злото“ – и тази фраза се приема за барута, който е взривил Империята – но това направи самият Горбачов.

И руснаците няма да забравят това.

***

Източният Блок – една свирепа сила – бе продаден за шепа стотинки, отдавна стана известно, че американците са били готови да платят на Съветите до 150 милиарда долара, за да се случи капитулацията мирно и тихо.

Обаче Горбачов дори не се сетил да се пазари, а пък може и да са изчислили, че фукльовщината го е обсебила изцяло.

Бил е обсебен от баналните комплименти на западните лидери, например на Тачър.

Впрочем, тя не е била особено любезна с него – казва му, че го вижда като човек, с когото може да се прави бизнес.

***

След двата си разговора с Горбачов се убедих, че той е отличното попадение на уж сенилните първенци на Кремъл, които го изтикаха на преден план – понеже безупречно са познали, че той ще промени единствено витрината, а не и същността на империята.

Той пък, трябва да му го признаем, беше забележителен актьор, макар да играеше с патоса на провинциална примадона, и това му личеше.

Те и затова старците от Кремъл го бяха избрали, уж да ги наставлява с безбрежните си сиропирани речи, понеже бяха наясно, че нищо особено няма да направи.

Той си беше техен продукт, не толкова жилав и талантлив, но все пак техен.

***

Той непрекъснато говореше за гласност, а пък скри за известно време катастрофата в Чернобил, както и кланетата на арменци през 1988 година в Баку.

А и остави Ленин в Мавзолея.

Сещам се за една фраза на Чърчил: „Най-голямата беда на Русия е раждането на Ленин, а следващата поред – смъртта му”.

Може би тази парадоксална фраза е имал предвид Горбачов, та така и не извади мумията от мавзолея.

***

Горбачов външно беше много критичен към Живков заради гаврата с нашите турци, казвал ми го е лично.

Но той беше един отнесен човек, зад гърба му службите правеха каквото си щат, а той си мислеше, че ръката му е продължение на Божията.

***

/Свидетелство на Ани Младенова, медицинската сестра на Живков./

- Страхуваше ли се Живков от Горбачов?

А.М.: Мисля, че не бяха приятели.

- Помните ли нещо, например от първата им среща?

А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия - на една среща, която трудно вървеше, между Живков и Горбачов.

Живков, наблюдавала съм, когато имаше някакви притеснения, хващаше копчето на сакото си и го въртеше. Живков и Горбачов бяха в кабинета, аз и лекарят бяхме навън, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето. И ми беше много неудобно, защото между двамата там трябваше да шия копчето. Той беше притеснен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…

***

В София чучнаха паметник на Рейгън - пак пример за нашенския идиотизъм.

Трябваше да направят паметник на Горбачов, понеже Рейгън нищо нямаше да събори, ако не беше той.

И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, ако там беше някой темерут като Путин.

Най-много руските хакери да го бяха избрали за трети мандат – за да се подиграят с американската конституция.

***

Не казвам всичко това с късна дата.

И през 2002 мислех така – от интервюто личи, че съм доста скептичен към Горбачов, на места и враждебен.

Който е любопитен, може да прочете цялото интервю

в сайта www.kevorkkevorkian.com, в раздела „Легендата и нейните герои“, том 1.

Сега реших да ви покажа един кратък фрагмент от него.

Специално накарах Тодор Колев да попее на Горбачов рефрена на една песен – „Дай свободу Миша, но не забудь про меня“.

Той се засмя, но нищо не каза.“

***


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати