Кривото огледало на морала и Прокопиевци

Преди седмица, нарушавайки всички професионални журналистически стандарти, изданието „Капитал“ на Иво Прокопиев арогантно нападна председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, само защото е участвал във взимането на съдийски решения, свързани със спор между държавна институция и частно търговско дружество. Казусът бе използван като формален повод, с който нагледно бе демонстрирано отношението на кръга около Прокопиев, включващ в себе си политическите проекти „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, спрямо българския съд, гласи коментар на „Труд”.

Дойде време, в което мнозинството от българските съдии ще им се налага да изпитват същия задкулисен натиск, на който от години са подложени, но на когото все така успешно устояват, колегите им прокурори, начело с обвинител №1, без значение дали той се казва Сотир Цацаров или Иван Гешев.

Забележителна е последователността, с която и провалилият се като министър-председател, лидер на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, не пропуска възможност да демонстрира пълното си невежество по отношение на върховенството на правото. Сякаш, след като доказано бе уличен как е погазил основния закон, за да се сдобие с министерски пост преди години, Петков си повярва, че правото е на негова страна. И тази седмица експремиера демонстрира арогантното си отношение към решенията на българския съд, в частност на Административен съд София град, който окончателно обяви ареста на Бойко Борисов от 17 март за незаконен. Според Кирил Петков това решение показвало защо е необходима „съдебна реформа“.

Разбира се нито единият, нито другият пример ще бъдат последвани от реакция на онези самообявили себе си за стожери на демократичните и европейските ценности, които години наред ни облъчваха колко важно е да уважаваме съда, ако искаме да живеем по-добре. Удобно пропускаха, обаче, че това се отнася само до ситуациите, в които съда отсъжда по „правилния“ начин.

Но, както често става в живота, съдбата е особено жестока именно с тези, които се възприемат като крайна инстанция и си позволяват да издават морални присъди от самочувствието на безгрешни. Едно съдебно решение от четвъртък на Върховния административен съд дойде буквално като гръм от ясно небе, за да разобличи по неповторим начин цялата лицемерна същност на цялата плеяда морализатори, групирани около кръга „Капитал“ на Прокопиев.

Тричленен състав именно на Върховния административен съд, с докладчик Лозан Панов, е отхвърлил жалбата на „Демократична България“ срещу решение на Централната избирателна комисия за времето, в което партиите могат да разглеждат „изходния код“ на машините за гласуване на предстоящи предсрочен парламентарен вот. Щеше да е изненада, ако Панов бе отсъдил в полза на изборната администрация, а не на жалбоподателя – ДБ. В крайна сметка – с 2 на 1 съдийска гласа, решението на ЦИК е оставено в сила. Какво, ако не грубо погазване на правото, обаче, се оказва действието на докладчика по делото – бившият председател на Върховния касационен съд. Та, само преди девет месеца Лозан Панов бе кандидат за президент, официално подкрепен от същата партийна коалиция, в чиято полза е отсъдил в четвъртък. Кой друг съдия във ВАС нямаше да си направи отвод в този момент? Та, нали съдиите правораздават и на база на вътрешното си убеждение. Нима вътрешното убеждение на Панов не е ясно, поне, що се отнася до политическите проекти на Прокопиев – ДБ и ПП? А ако някой от другите двама съдии бе се поддал и също бе изложил мотиви в подкрепа на жалбата, то тогава решението на ВАС щеше ли да е порочно?

Къде са всичките онези борци за съдебна реформа, за да поискат обяснение от съдията, къде са отрядите на морала от НПО-та, за да сезират Инспектората към Висшия съдебен съвет, да поискат проверка и санкция за административния съдия Панов. О, да, „Капитал“ мълчи за абсолютно неприемливото откъм етична и професионална гледна точка поведение на Лозан Панов, който незабавно, след като е бил определен за докладчик, е бил длъжен да си направи отвод, защото очевидно е в конфликт на интереси, бил е обвързан със страната в процеса и вътрешната му убеденост в случая няма как да породи съдебен акт, който да не е порочен. Но не, Панов демонстративно и безпардонно не си е направил отвод, сякаш, за да покаже на цялото общество колко криво е огледалото на морала на Прокопиевци.

Все пак справедливостта и правото са тържествували този път, но дали ще е така следващия?!