Любо Огнянов: Кои си тръгнаха от протеста – платените, безплатните или отвратените?

От фейсбук профила на журналиста Любомир Огнянов

През тази седмица правителството напуснаха петима министри. Въпреки общата положителна оценка за работата на финансовия министър Владислав Горанов, непосредствено след приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната, той си тръгна от кабинета. Определен от всички като безспорен професионалист, от МВР си тръгва и Младен Маринов, който е извървял цялата стълбица на кариерното развитие в полицията. Ченге в кръвта си.

Икономическото ведомство пък напусна Емил Караниколов, независимо от похвалите за инвестиционния климат, който не пострада тежко дори от изолацията, предизвикана от коронакризата. Тримата министри напуснаха правителството, за да се разсеят внушенията, че имат връзки с ДПС.

Въпросът е откъде идват тези внушения. Идват от едно крило на протестиращите, които странно как си присвоиха националистическата риторика. Доскоро развяващи знамената на дъгата в подкрепа на джендърски каузи, днес розово-зелените либерали яростно се възмущават как националния флаг е поруган, захвърлен в храстите от един анонимен гард на камъните на плажа Росенец.

Безспорно идиотска проява от този човек. Но някак си ми се струва доста ексцентрично защитници на гей бракове да влизат в ролеви игри. И да го играят патриоти. Друг е въпросът защо лидер на партия, която разполага с под 2% доверие и ударна група щурмови велосипедисти и амфибии беше окрилен по този начин. И вече дори заявява желанието си да налага дневен ред на цялото общество. Но не от парламента, а откъм жълтите павета.

В същото време лидерът на НФСБ Валери Симеонов постигна своя реванш отстранявайки министъра на туризма Николина Ангелкова. Само времето ще покаже дали Марияна Николова, чието име някои чуват сигурно за първи път, въпреки че вече близо две години е вицепремиер в кабинета, ще бъде само аватар на определени интереси или ще върши качествено работата си. По този начин може би шумът в коалицията ще бъде редуциран, така както по курортите в момента е тихо. Не само заради вируса.

От БСП побързаха да определят промените като имитация, а лидерът на партията Корнелия Нинова изрази съмнения, че протестиращите нямало да приемат оставките. Интересно обаче дали социалистите приемат рехавия протест пред парламента по време на дебатите, за вот като недоверие и към собствената си партия. Като че ли протестът не ги припозна като носител на алтернативата.

Друг е въпросът дали разпознава изобщо нещо като алтернатива. И в това няма нищо изненадващо – след като член на Стратегическия съвет за развитие при президента Румен Радев беше обвинен за хулиганство с акцията по спирането на метрото, можем да се замислим какви точно стратегии се бистрят на „Дондуков” 2.

Не че това вече прави някакво впечатление, след като секретарят по антикорупция обсъжда с бизнесмени назначаване на посланици и заличаване на регистрации на криминално проявени. Или пък съветник от същото това президентство държи папки със секретна информация, които не трябва да докосва. Камо ли да разгласява.

И това със сигурност е само върхът на айсберга. Защото всички очакват онова решение на Конституционния съд за възможността най-недосегаемият от правосъдието човек в страната – президентът на републиката, да може да бъде разследван за измяна или нарушение на основния закон. И ако членовете на стратегическия му съвет се подозират за спирането на метрото, само си представете какво ще се случи, ако все пак се допусне възможността държавният глава да бъде разследван.

Дано не предстои на някой от съветниците да посещава АЕЦ „Козлодуй”, че не се знае на какво още са способни тези хора в желанието си да разпънат чадър от правосъдието. Това в кръга на шегата.

След близо една седмица мълчание, Румен Радев отново призова за оставка на кабинета и на главния прокурор като видя в това предпоставка за честни избори. Като че ли Румен Радев спечели вота преди 4 години при друго правителство. Тогава изборите честни ли бяха? Да не говорим за призивите за конституционна реформа в съдебната власт.

Странно защо Румен Радев забравя, че той има инициатива за свикване на Велико Народно събрание, което да приеме нова Конституция. Защо обаче държавният глава не казва какви промени в Конституцията предлага? Смята ли Румен Радев, че прокуратурата трябва да премине в изпълнителната власт, както онези коленичилите пред „Дондуков” 2 розово-зелени либерали искат?

С театрално размахване на юмруци не става. Със спиране на метрото не става. Затова се изисква нещо повече, нещо много повече, а липсата на качества на „Дондуков” 2 става оглушителна. Вече не са достатъчни революционните призиви на площада пред фонтана пред екзалтираните протестиращи. Няма как да не направи впечатление и оредяването сред редиците на демонстрантите.

Точно преди десет дни по улиците на София премина многохилядно шествие. Но след това мащабът на протеста рязко се сви. Сега протестиращите трябва да си отговорят на въпроса кои си тръгнаха от улицата – платените, безплатните или отвратените. Отвратени от факта, че по жълтите павета се появиха същите втръснали от 30 години муцуни, които искат да ги яхнат и да се върнат на гребена на вълната на този протест. За да си продължат далаверите, от които бяха отстранени.

А тези, които продължават да протестират, нека се запитат дали след като отвратените си тръгнат не остават само отвратителните. Които вече разпределят министерски постове пред фонтана на Президентството. Защото освен смели, не трябва да забравяте да бъдете и умни. Бъдете разумни.