Любомир Талев за „фашисткия режим“ обявен от Петков: В Европа са съществували демократичен, авторитарен и тоталитарен

От Фейсбук профила на Любомир Талев  

В пореден опит да замаже скопския си гаф, когато заприглася на югокомунистите в РСМ и обяви режима в България по време на Втората световна война за "фашистки", днес Премиера Кирил Петков обяви, че всички знаеМЕ, че в цяла Европа е имало фашистки режим.

Като връстник на Премиера Кирил Петков (т.е. като млад и почтен според проправителствените депутати и медии) се чувствам длъжен да му обърна внимание върху това, което всички български ученици, внимавали в час по история в Х клас, знаеМ: че по онова време в Европа са съществували три вида политически режими - демократичен, авторитарен и тоталитарен, представени на картата съответно с жълт, розов и лилав цвят. Ясно и прегледно, така че да може да го разбере дори възпитаник на харвардски онлайн двугодишен курс.

Видно от картата, в периода между двете световни войни тоталитарни режими има далеч не в цяла Европа, а само в три държави: фашистка Италия, националсоциалистическа Германия и любимия на ментора на Премиера Кирил Петков СССР.

Динамиката между трите вида режими естествено се изменя с избухването на ВСВ, като експанзията на тоталитарните държави води до разширяване на обхвата на тоталитарните режими. Така в новосъздадените марионетни държави като Словакия и Хърватия се установяват режими, наподобяващи фашисткия, а в директно окупираните територии (Балтийските републики, половин Полша, около 10% от Финландия, Бесарабия - от СССР; Албания - от Италия; Чехия, Австрия, другата половина от Полша, Белгия, Холандия - от Германия и т.н.) директно се налага режимът на окупаторите.

Дори и така обаче не в цяла Европа се установяват тоталитарни (фашистки по Кировски) режими. На първо място, държавите, които не влизат във войната, запазват довоенните си режими: авторитарни в Испания, Португалия и Турция, демократични в Швейцария, Швеция и Ирландия.

На второ място, държавите, влезли в искрени или не толкова съюзнически отношения с Тристранния пакт: България, Унгария и Румъния, по силата на въпросните съюзнически отношения се предпазват от пълно поглъщане и също запазват авторитарните си режими отпреди войната (монархически в България и Румъния, регентство в Унгария).

На трето място, Великобритания, която воюва с Оста и не капитулира, запазва демократичния си политически режим.

На четвърто място, интересен случай представлява Финландия. Северната държава не е част от Тристранния пакт, а има статут на съвоюваща държава срещу СССР (заради съветската агресия срещу нея от 1939 г.). Съответно там влиянието на Райха е най-слабо и Финландия запазва демократичния си политически режим.

Дори този съвсем бегъл и схематичен преглед на политическата история на континента ни от периода преди и по време на ВСВ показва, че тезата на Премиера Кирил Петков, че в цяла Европа имало фашистки режим, просто не е вярна. Може да изглежда дребнаво на фона на колосалния му дипломатически триумф да изкопчи от РСМ обещание, че се отказва от териториални претенции към България. Но когато става въпрос за очерняне на страната и предците ми и за дискредитиране на българската национална кауза в Македония, аз лично ставам доста чувствителен. Още повече, че фактите са лесно проверими и на една ръка разстояние - в учебниците и учебните помагала за Х клас, където на ясен и достъпен език е обяснена разликата между демокрация, авторитаризъм и тоталитаризъм.

Изображение: "Политически режими в Европа между войните" от Атлас по история и цивилизация, 10 клас. С: data map, 2013 г., стр. 12-13