Методи Лалов критикува предложение на ДСБ през фейсбук

Общинският съветник от ДБ Методи Лалов разкритикува колегите си и коалиционни партньори от ДСБ през страницата си във фейсбук. Поводът е изменение в Гражданския процесуален кодекс, където бившият съдия има забележки.

Ето какво написа Лалов:

Предлагам депутатите от Демократи за силна България (част от "Демократична България") да оттеглят предложението си за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в частта за заповедното производство, както следва:

$1 Създава се в чл. 411, ал. 2, т. 6 в ГПК.

т. 6 "Когато се констатира, че е изтекла предвидената в чл. 110 и чл. 111 от Закона за задълженията и договорите погасителна давност за вземането или за част от него, за която в този случай съдът следи служебно."

Намирам това предложение за правно неиздържано и водещо до нарушаване на класически правни принципи и институти на гражданското право.

Заповедното производство беше създадено, за да се осигури бързина и опростеност и да се спестят на страните излишни разноски при осъществяване на гражданските им отношения. При заповедното производство кредиторът на практика пита длъжника чрез съда дали признава или не наличието на дълг.

Възражението за давност представлява процесуална възможност на длъжника да блокира приложението на държавната принуда по отношение на задължението му. След позоваването на давността задължението остава, но като естествено такова – кредиторът, понеже се е забавил в упражняването и защитата на правата си, не може да използва съдебната система, за да удовлетвори своето вземане.

В този вид граждански правоотношения държавата не следва да интервенира, най-малкото защото:

Това нарушава принципите на класическото гражданско право (затова и абсолютната давност, въведена от ГЕРБ, беше критикувана обосновано от проф. Ангел Калайджиев). Така ще се даде много неприятен и силно популистки сигнал на длъжниците, които по исторически причини (социалистическо законодателство), са предпочитаната (по-защитената) страна в облигацията от гледна точка на действащата нормативна уредба.

За съда ще бъде невъзможно да установи в заповедното производство онези факти, които водят до спиране или прекъсване на давността.

Често вземането на кредитора не е следствие от една или еднакви натрупани във времето суми. Съдът не може, когато се произнася по искане по чл. 410 от ГПК, да изчислява размери. Често (и то по-вероятно в преобладаващия брой случаи) предварителната преценка за наличие на възможна погасителна давност по отношение на част от дълга ще означава отхвърляне на цялото заявление и указания за предявяване на иск, което само по себе си ще обезсмисли процедурата по заповедното производство.

Изложените аргументи в мотивите на вносителите на законопроекта, отнасящи се до уведомяване на длъжника за заповедното производство, не са основание за въвеждане на задължение за съда служебно да следи за изтичане на погасителната давност, а за евентуално подобряване на нормативната уредба в тази й част.

Надявам се юридическата общност и в частност бившите ми колеги съдии да дадат задълбочена правна аргументация срещу това законодателно предложение.