Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Николай Облаков: Пролет, лято, есен, зима – догодина пак с бюлетина

Мрежата

Николай Облаков: Пролет, лято, есен, зима – догодина пак с бюлетина

Анализ на Николай Облаков за conservative.bg


Един път наистина всеки сам да си „преценя“ и…

Голямата изненада на изборите е ниската избирателна активност, дори в сравнение с предишните два парламентарни избора. Всички предварителни прогнози сочеха обратното – избори 2в1, не-по-лоша епидемична обстановка от пролетта, без отпускарски сезон или финал на Европейското първенство по футбол. Въпреки това активността беше най-ниската от трите вота.

Президентските избори

Единствената интрига в президентския вот беше дали Румен Радев ще успее да спечели още на първи тур. Въпреки че събра повече от необходимите 50%, това не беше достатъчно, поради гореспоменатата ниска избирателна активност. (Необходимо е да гласуват поне половината от имащите право на глас).

Въпреки че това е горе-долу максимумът, който може да събере като гласове Румен Радев, реално едва ли би имал проблем да спечели втория тур, където се очаква още по-ниска избирателна активност. Дори минимална част от избирателите на Демократична България, Възраждане и други по-малки партии да гласуват за него, вторият тур изглежда предрешен.

Всичко друго би било изключителна изненада. Анастас Герджиков изпълни своята роля и отива на балотаж за почетна загуба. Целта тук беше по-скоро почетна загуба, отколкото реално  съперничество. В дадения момент, дори при положение, че министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров направи всичко възможно, който и да се изправи срещу настоящия президент би било изненада каквото и да е развитие. Единственият, който имаше някакъв шанс, бе Петър Стоянов, но това вече е в миналото.

Балотажът ще бъде проформа.

Парламентарните избори

„Продължаваме промяната“ е новата и по-лъскава версия на „Има Такъв Народ“. За разлика от тях обаче, има благословията на Румен Радев и на презокеанските сили. Кирил Петков и Асен Василев (а защо не и НАСТИМИР АНАНИЕВ) събраха по малко от всички, но най-много от ИТН, Демократична България и достатъчно от Мая Манолова, за да бутнат под чертата. Беше ясно, че те ще са един от мандатоносителите (дори да не бяха измежду първите две партии) и ще се опитат да съставят правителство. Най-вероятно то ще бъде заедно с БСП, ИТН и ДБ. Математически са възможни и други комбинации, но те изглеждат по-скоро невероятни.

Невероятни, защото включват втората партия – ГЕРБ. Които постигнаха на практика същият резултат като на предишните избори, т.е. това е ядрото и няма да намалява още. Привличането на периферия от друга страна е…сложно. И това не се дължи само на някаква изолация, а на невъзможност да се канализират негласуващите и дори хора, които нямат негативно отношение. На практика, извън закачките с Румен Радев и подопечните му, ГЕРБ нямаха стратегия за парламентарните избори. Листите бяха горе-долу същите, а поведението им беше странно на принципа „Те ни плюят, а ние си мислим, че дъжд ни вали“. Няма друго обяснение на кампания, която протече под знака на повтаряне на това, че ДБ и ПП са „естествените партньори“. Както вече писахме, знаем, че това е мечтата на определени кръгове в ГЕРБ, но не е логично да се жертват самите избори в нейно име.

ДПС си взеха своето, дори с откровено наглия ход да върнат Делян Пеевски след санкциите по глобалния закон „Магнитски“. Извън клиентелисткия електорат, останала част явно се е балансирала между „Тия ли па американци ще ни кажат“ и елементарния срам. Нещо повече, „развързването“ на секциите извън ЕС им носи почти 2% отгоре.

Бедни, бедни, Трифонов! Защо не умря при Гредетин? Трифонов постъпи наивно, аматьорски, но напълно искрено. Но така и не осъзна, че външните сили и медийните им пощенски кутии ще го „изядат с парцалите“. Да не кажете, че не сме го предупредили! На практика те не съществуваха в предизборната кампания, ако не броим три поста на Слави Трифонов, един от които честитка за гимнастичките ни. Поведението им и ефекта на скачени съдове спрямо другите протестни партии ще определи дали въобще ще продължат политическото си съществуване.

БСП бележи нов антирекорд. Корнелия Нинова, която удържа поста, дори след продължаващи провали и охладнелите отношения с президента Радев. Всъщност тя е единствената, която може да осуети правителство на „промяната“ и на…собствения си президент. Участието на БСП във властта, пък може да е последният влак, чрез който да спаси лидерското място в партията си. Въпреки че всеки път губи още повече гласове.

Демократична България понесоха логичния удар от създаването на Продължаваме Промяната от същите кръгове, със същата благословия, същото финансиране, същото медийно обслужване и почти същият целеви електорат. Ако ПППП имаха малко повече време, можеха да откраднат дори повече от Демократична България, чието влизане се дължи на инерцията от предишните избори и съществуващите партийни структури.

Възраждане“ си изиграха прекрасно картите, а зелените сертификати и мерките срещу коронавируса им дойдоха „дюшеш“, бидейки единствената партия открито и крайно противопоставяща се на тях. Направо биха могли да връщат почетно членство на Стойчо Кацаров. Определящо за бъдещето им ще бъде поведението в парламента. Всяко участие в коалиция, каквато и да е, или намаляване на агресивната реторика, биха били пагубни за тях.

Отдъхни си, Ние си отиваме. Без съмнение цирковата трупа около Мая Манолова (не тя самата) беше най-противната еднодневка в родното политическо пространство. В кръга на шегата – ВОЛТ си тръгнаха и те изпаднаха от парламента. Нека си съберат и недоразумението в министерството на културата по възможност.

За другите – ами няма какво да се каже. Ако си събрал по-малко от Луна Йорданова, крайно време е да преосмислиш някои политически и житейски решения и да се разделиш с илюзията за собствената си непогрешимост.

Утре?

Съпротивата срещу деня за размисъл е почти толкова голяма, колкото тази срещу ваксинацията. Само по себе си, това е мотив за гоблен и заради това той (денят за размисъл) обикновено се пада не в събота, а в понеделник.

Кой ще състави правителството? Всъщност това…няма особено значение за неговото дълголетие. Както вече писахме, проблемите и решенията, които предстоят, са твърде много, разнообразни и най-вече – електорално чувствителни. Още повече, че немалка част от тях не зависят пряко от вътрешната политика или настоящото правителство, а са следствие от далеч по-големи процеси.

На първо място, това едва ли ще е последната вълна на коронавирусната пандемия. Мерките предприети вкараха Възраждане в парламента и костваха убедителна победа на Румен Радев още на първи тур.

На второ е цената на електроенергията и инфлацията, чиито отражения тепърва ще стават ясни, но в никакъв случай няма да са приятни. Отново – без съществено значение дали правителството ще бъде съставено от партиите на „статуквото“ или на „промяната“.

На трето идва Македонският въпрос. Няма никакво съмнение, че натискът се засилва и което и да е крехко мнозинство няма да има политическата легитимност да каже „Не“ на нарежданията от Козяк.

Тук дори не споменаваме всички решения свързани със Зелената сделка, датата на затваряне на въглищните централи, приемането на еврото и всякакви други непопулярни въпроси.

Независимо какво мнозинство се състави, то ще бъде плод на немалък компромис. Компромис, който ще стане нерантабилен, веднага щом го връхлетят проблемите и по стара българска традиция всеки ще реши да се спасява поединично.

Който и да състави правителство ще трябва да бъде поздравен за смелостта си, макар и самоубийствена. И ще бъде изключителен късмет, ако догодина има избори само веднъж.

NB! Всички цитирани данни са въз основа на 100% паралелно преброяване на социологическите агенции, не на официалните крайни резултати  

 

 


Топ новини

виж още

Актуална тема