По Аристотел - не е достатъчно да спечелиш войната, по-важното е да организираш мира

След като самият проф. Анастас Герджиков потвърди, че влиза в битката за президентското място и ще бъде издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от ГЕРБ, коментарите в мрежата не спират. Сравнението с Румен Радев вече се превръща в истинската „промяна“ и „статуквото“, както и науката срещу юмрука.

Ето и част от коментарите:

Мартин Табаков

За проф. Герджиков. Хилеморфично.

За да бъде победен Румен Радев на изборите за държавен глава, трябва да е налице едно разумно разбиране, че това няма да стане без подкрепата на ГЕРБ, така както и че не би било възможно само с подкрепата на ГЕРБ. Това е хилеморфизмът (формата и материята, по Аристотел) на кандидатурата за държавен глава на ректора на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков. Оттук той ще бъде издигнат от Инициативен комитет, бидейки подкрепен, наред с други, и от въпросната партия. 

Ентелехията (дейното начало, което се реализира в цел, пак по Аристотел) на кандидатурата на проф. Герджиков се изразява в следното.

Първо, тя ще тества връзката между Румен Радев и градските центрове в страната (представлявани предимно от ПП и ДБ). Като алтернатива на действащия президент, който е генерал от резерва, на тези урбанистични локации им се предоставя човек с университетски профил, говорещ четири езика. 

Второ, въпросната кандидатура цели да даде цивилен отговор на силовата кандидатура на Радев (всяка партийна номинация изглежда обречена). Търси се конкуренция на нивото на образите, а не на това на абревиатурите. Политиката на свития юмрук срещу „Политика”-та на Аристотел; пагонът срещу „гражданската добродетел” (пак по древногръцкия философ). Посланието е: Да върнем решенията на гражданите. 

Трето, подобна номинация цели да „обърне” политическата динамика. Досега на парламентарните избори тя се определяше от разделението „за” и „против” Бойко Борисов, докато за президентския вот се търси нов кливидж: „за” и „против” Румен Радев. Все пак именно „против”-конструкцията е най-стабилното мнозинство в българското общество: който бива вкаран в нея, губи. Оттук ми се струва, че кандидатурата на ректора на Софийския Университет има потенциал за периферен марш (трудно е, разбира се, да се прецени кое е ядро и кое периферия при кандидатури, които са с гражданска конотация).

Четвърто, фигурата на проф. Герджиков цели да предложи различен модел на институционално съществуване, който е антипод на поляризиращия фактор на Румен Радев. Поляризацията в политиката е работеща стратегия, но до определено ниво (например, подкрепа за малка до средна партия). Когато обаче се бориш за президент, какъвто се става с много гласове и широка подкрепа, поляризиращият фактор възпрепятства, а не помага (сетете се за Волен Сидеров срещу Георги Първанов). По Аристотел, не е достатъчно да спечелиш войната, по-важното е да организираш мира.

Пето, кандидатурата на университетски професор, който не се е занимавал с политика от почти две десетилетия, поставя действащия президент в неудобна за него позиция: за първи път в политическия дебат Румен Радев ще бъде политикът от статуквото (а не извънсистемния субект), който е на власт и в това му качество подлежи на въпроси и отчет. Сложна политическа коалиция е тази между "президента на статуквото" и "партиите на протеста".

П.С. Прощавайте за хилеморфизма и ентелехията, но проф. Герджиков е преводач на „Политика” на Аристотел.

Рашел Леви

Имаме нужда от малко латински. От мир, спокойствие и мярка.

Уморени сме от завръщанията в евтинията на популизма и рабфаковската атмосфера на елементарния лозунгарски език.

Уморени сме от команди, походи, военни обучения и търсенето на вечните "врагове" на народа от съсипалия световете ни двайсети век.

Малко надежда за нещо по-градско, по-диалогично, надскачащо озлоблението и теснините ни.

И калта по неасфалтирания път покрай порутено селско читалище.

Непреодолима нужда от тишината в академичната читалня срещу зурлите на случайни гръмогласници,  крясъците на суетни креатури и фалцета на адвокати на тъмни субекти. Жадувана тишина...

Александър Ненков  

Не познавам добре проф. #АтанасГерджиков, но той е изключително достоен кандидат и в допълнение към неговата квалификация, която е безспорна, най-важното е, че прави впечатление на нормален човек, а това толкова много ни липсва напоследък. Той ще има изключително трудната задача да се опита да върне нормалните отношения, не само между политическите партии и между институциите, но най-вече в обществото!!! Дали ще успее, времето ще покаже, но едно е сигурно, че за #РуменРадев е късно - не че изобщо някога се стремял да върви по този път. Успех!

Цветанка Андреева

Радев срещу Герджиков

Изборът ще е революция срещу реформи

Силата на юмрука на революцията получи отговор в лицето на силата на авторитета. Появата на проф. Герджиков на сцената на президентската надпревара донесе това, което дясното предлага :

Дясното въвежда ред в държавата, левият Радев  ни предлага да оглави нов политически режим

Дясното бди над парламентаризма, левият Радев го подкопава

Дясното гради, лявото на Радев изчегъртва

Дясното защитава авторитета на институциите в държавата, лявото на Радев го разгражда ежедневно за да ги подчини еднолично

Дясното легитимира държавен глава, лявото ни предлага „силната ръка“ на Радев

Константин Мишев

Предстоящата президентска битка няма да е първият сблъсък между Румен Радев и проф. Атанас Герджиков. Двамата вече са заставали един срещу друг в отстояване на традиции и морални ценности. Първият им сблъсък е бил  знаково на 24 май 2019 година – Радев е президент, а Герджиков ректор. По десетилетна традиция ректорът на Софийския университет „Климент Охридски“ заедно с духовенството води празничното шествие до паметника на Кирил и Методий в центъра на столицата. Но обсебен от военния си манталитет Румен Радев решава да промени традицията и прави опит той да поведе шествието, въобразявайки си, че е на битка, но осквернявайки по този начин символиката на една традиция, а и духовността на най-светлия български празник.

Ректорът Герджиков напуска деликатно шествието, оставяйки „славата“ за водача на държавата, връща се в Алма Матер и произнася в аулата на най-старото висше учебно заведение в България силна и пламенна реч, послание към политиците:

„На този светъл празник няма да коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция. През тази година имах много време да мисля защо се получава така и стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто никога преди да станат политици не са участвали в шествието и затова не знаят традиционния ред. Разбира се, имаше и изключения. Нашият приятел Явор Нотев, който е бил винаги с нас отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, но както ще чуете след малко в поздравителното ми слово – култура и духовност не се наливат насила. Винаги традиционният ред е бил следният – най-отпред върви българското духовенство, което и сега е сред нас, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник“.