Поредна нулева година за киноиндустрията заради Велислав Минеков

От Фейсбук профила на Станислава Коцева

Никога няма да забравя как на едно изслушване по член 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т. нар. министър Минеков на въпроса “Защо не са усвоени парите за кино”, отговори със „Защотото са пренасочени към сектор сценични изкуства, който пострада повече по време на пандемията”.

Като човек, който повече от десет години се е опитвал да се бори с уравнението кино=пари*2, където „пари“ е почти константна 0, много трудно задържах емоциите си в този момент.

Срещу мен стоеше човек, който смяташе, че едни хиляди, хиляди хора, заети в индустрията нямат право и по-лошото нямат необходимост да работят.

Сега пандемията свърши. Театрите са пълни, което, разбира се, е прекрасно, важно и вдъхновяващо, но българско кино продължава да няма.

Безмилостната борба за допълнителните 31 000 000, които се връщат в държавния бюджет. Дългите денонощия на работните групи за разработката на закона и правилника, които бяха еднолично унищожени за едно нощ. Всичко, за което се бореше 44-тото народно събрание, тогавашната комисия по култура и тогавашния директор на НФЦ малко по малко потъва в канализацията на Министерство на културата, заедно с проектите, амбициите, мотивацията, мечтите и хляба на целият сектор.

Поредната блокирана сесия на НФЦ е факт. Защо? Никой не ти казва! Поредната нулева година за българското кино чука на вратата. Всички одобрени за финансиране проекти стоят на тръни и чакат. До скоро чакаха някой да им каже кога, вече започват да чакат някой да им каже дали. Снимат се проекти, изцяло лишени от съдържание, за да се оцелява, докато талантът стои заключен заедно с одобреното финансиране, което все повече изглежда като мираж. И също като мираж и двете започват да се размиват в мелачката на ежедневието.

Най-вероятно някои от одобрените проекти никога нямат да видят бял свят. Най-вероятно това, което художествените комисии са счели за значимо и важно да бъде създадено, никога няма да стигне до българския зрител, който чинно си е платил за него. Най-вероятно догодина министерство на финансите ще каже “защо да ви дадем толкова пари, като не можете да ги усвоите” и отново ще ореже бюджета на НФЦ, както направиха с целия бюджет за култура. Най-вероятно, след години, критиците ще се чудят защо толкова талантливи режисьори, актьори, оператори са направили по 1-2 филма и са изчезнали и какво се е случило с българското кино на 20-те години на 21 век. И никой няма да повярва на “пари има, но не можем да си ги вземем”!

Аз вярвам, че българското кино ще изплува. Най-малкото, благодарение на директивите, свързани с навлизането на платформите на регионалния пазар. Иска ми се, обаче, да се случи с помощта на държавата, а не въпреки нея. Иска ми се да знам, че няма да се пропилее таланта на толкова много великолепни хора, свързани с киното. Иска ми се съвсем скоро, тези, от които зависи, да си дадат сметка колко ужасно много губи българската публика. Иска ми се хората да излязат от торент файловете и стриймингите и да пълнят кино салоните на хубави български филми. И не виждам нито една причина това да не се случи!