Симов: Култът към Костов, като повтарящо се венерическо заболяване, поразява градското дясно

От Фейсбук профила на Александър Симов

Култът към Иван Костов системно като повтарящо се венерическо заболяване поразява виртуалните редици на градското дясно. И повечето изхвърляния са в стил "Работническо дело" пише статия за великия и неповторим Леонид Брежнев. Автентичен постмодернизъм.

Намерих сили в себе си и прочетох първата книга на Костов. След това се зачудих защо изобщо си е правил труда да се поти. Текстът буквално може да се обобщи с изречението: „Аз бях безгрешен, ама всички останали прецакаха нещата“. Та се чудя каква ли вариация на това послание е вплетена в новия му опус?

Истината е, че Костов е като някакво древно божество за градското дясно, нещо като създание от разказ на Лъвкрафт, което носи след себе си космически ужас и неясно очарование, но само за тези, които са настроени на тази вълна. Митологията „Костов“ изначално е заредена с апокалиптични възклицания, сектантски литании и религиозно самобичуване  в стил „той беше така велик и непостижим, но ние не го разбрахме и оценихме“.

А всъщност Костов е котвата на врата на градското дясно. За тях може да има живот само, ако го натикат в прашното си мазе със скелети, врътнат ключа и го забравят завинаги. Ама като гледам вълната от снимки, цитати, селфита и въздишки - Костов продължава да е основният призрак, който обитава колективното несъзнавано на градския либерал. Нека после да не се чудят защо живеят в постоянен кошмар