Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. След преговорите: Жертва се перспективата за еврото, издънват дълга и бюджета

Мрежата

След преговорите: Жертва се перспективата за еврото, издънват дълга и бюджета

От Фейсбук профила на Никола Янков, основател и управляващ съдружник на Expat Capital

Съжалявам за дължината на този пост, но ми се струва важно да споделя тези мисли с повече хора. Дано успея да провокирам мисловен процес.

Двама от добрите български икономисти в момента – Георги Ганев и Лъчезар Богданов – изразиха независимо един от друг мненията си за т.нар. „преговори“ за съставяне на коалиционно правителство. „…За мен е безсмислено да съществуват държавни предприятия, но това е лично мое мнение и както виждам съм единствения в стаята с това мнение и е ясно защо няма да се поставя този въпрос и всички дружества ще си останат държавни...” – това каза Георги Ганев.

„… участниците в много случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И наистина, как да има спор по това дали искаме България да постигне висок икономически растеж, да няма корупция, да има качествено и ефективно здравеопазване и образование, а административните пречки пред бизнеса да се премахнат или ограничат? Да запишеш в програма „ускоряване и облекчаване на процедури“ например не е мярка, това по същество е самото дефиниране на проблема и заявка на воля за преодоляването му; да предложиш „стимули за инвеститори, които произвеждат висока добавена стойност“ – също. Важните въпроси са как да стане това…“ – това написа Лъчезар Богданов.

Така организирани „преговорите“ за съставяне на коалиция бяха новаторски тактически ход за предварително дифузиране на напрежението и непозволяване на потенциалните противници да влезнат в остри сблъсъци, често с личностен оттенък. Това бе положителната им страна, но те си останаха само това – тактически ход, една имитация на процес без реално съдържание. Обявяването на процеса за успешно приключил изненадва. Всъщност той никога не е започвал по същество.

Обединяване около пожелателни лозунги в стил „никаква корупция повече!“, „по-добро образование!“, „по-добро здравеопазване!“, „по-добра администрация!“, „повече чужди инвестиции!“, „бизнес с по-висока принадена стойност!“, „по-висок икономически растеж!“, „по-високи доходи за всички!“, „по-добра инфраструктура!“ и още доста подобни не може да се нарече нито политически консенсус, нито програма за коалиционно управление. Защото това са целите на всяко модерно общество. Всеки потенциален спор около конкретните истински важни държавни политики и мерки, измерими с конкретни разходи на публичен ресурс, времеви рамки, отговорни лица и методи на изпълнение, бе отлаган от домакините на преговорите „за по-нататък“.

Малкото конкретика, която бе спомената изрично обаче, буди сериозни притеснения за стила на следващото правителство и отношението му към ролята на държавата в икономиката и в обществото като цяло. Доминиращата логика в тези „преговори“ може да се опише най-ясно с две думи: повече държава. Навсякъде. Повече държавни фирми, повече държавни разходи във всяка една сфера, повече бюджетен дефицит, повече публичен дълг. И по-малко стимули за частни инвестиции, никаква приватизация на държавни активи, никакви стимули за развитие на капиталовите пазари, никакво участие на частни инвеститори в инфраструктурни проекти на концесионен принцип, никакви стимули за частни инвестиции в сфери като здравеопазване и образование, никакви стимули за частни инвестиции в енергетиката, никакви конкретни мерки за либерализиране (в смисъл на повече свобода и по-малко държавна намеса) на икономиката в нито една сфера.

Конкуренция на частния сектор от страна на държавата с бюджетни средства – като идеята държавните болници да станат от търговски дружества бюджетни единици, или нови държавни енергийни мощности, например. Това, за което най-малко се говореше, бе за приходите, с които държавата ще финансира огромните апетити за рязко увеличение на държавните разходи. Ясна е и заявката за „отлагане“ – в посока отменяне – на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния дефицит до ниво „само“ от 4.5% догодина, с „договорена“ заявка за ревизия още нагоре в средата на годината.

Влошаването на съотношението дълг/БВП, което ще е неминуемият резултат от високия бюджетен дефицит, също ще отдалечи значително перспективите България да бъде политически приета в Еврозоната. Това се комбинира със странното, но за сметка на това доста упорито настояване за някаква сериозна „информационна кампания“ сред населението за членството в Еврозоната. Темата за „кампанията“ се извежда дори като конкретен коалиционен приоритет. Това подозрително много прилича на референдум. Заявки за увеличаване на държавните и общински приходи чрез повишаване на данъчната и осигурителна тежест също влезнаха като част от „коалиционните приоритети“. За голям „успех“ бе отчетено, че плоският данък ще остане в този му вид „следващата година“. А по-следващата?

За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат значително. Както и данъчните оценки на имотите, вероятно и други основни косвени данъци и такси. Значителното увеличение на данъчната и осигурителна тежест ще е неминуем резултат от заявките за десетки милиарди левове допълнителни държавни харчове. Приказките, че всичко щяло да се финансира от „спиране на кражбите“, не заблуждават никого. В този смисъл тези „коалиционни преговори“ приличаха малко на разговор между клиенти в кръчма, които си правят сметката без кръчмаря. А кръчмарят в случая е българският данъкоплатец. И още по-конкретно българските предприемачи, на които се пада основната част от бремето да финансират щедрите обещания за бъдещи държавни разходи.

Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бе представен от никого на тези преговори. Това не вещае нищо добро за стабилността на бъдещото „коалиционно“ управление. Отделен е въпросът, че повече държавни харчове – през държавни фирми и през бюджетни програми – винаги значат и повече корупция. Не по-малко. Който вярва в обратното, е просто наивник. А наивниците обикновено плащат сметката най-накрая.

Твърди се, че имаме „консенус“ за коалиционно управление. На обикновен гражданин като мен ми липсва доста конкретика по този консенсус. Ето въпроси в конкретни сфери, където за мен е необходимо да се внесе яснота:

Образование

Консенсусът тук е за „по-добро образование“. Не виждам никакви мерки за развитие на частното образование в България и за стимулиране на инвестиции в частно образование обаче. Най-добрите университети и училища в света са всъщност частни. Не вярвам, че в скоро време българските държавни чиновници ще могат да произведат държавен образователен продукт на световно ниво. С бюджетни пари.

Здравеопазване

Консенсусът тук е за „по-добро здравеопазване“. Не виждам никакви планове за либерализация на здравноосигурителния модел и премахване на монопола на НЗОК. Докато има монопол на НЗОК, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) харчове, допотопна технология за работа и липса на обективни измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизация на държавни и/или общински болници. Напротив, има заявка за инвестиране на доста пари само в държавни болнични заведения и за преобразуване на държавните болници в бюджетни единици. По този начин реално държавата казва на частния сектор да се откаже и да се изтегли – ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно здравеопазване. А – подобно на образователните институции – най-добрите болници по света са частни.

Околна среда

Не се коментират огромните инвестиции, които са необходими (всъщност неизбежни) за пречиствателни съоръжения, обновяване на ВиК инфраструктурата и изграждане на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците съоръжения. Не се предвиждат никакви привличания на частни капитали в този сектор, а това е много добре установена практика в ЕС и другите развити страни по света. Изграждането на нови ВиК, пречиствателни и рециклиращи съоръжения на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би елиминирало огромния риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би гарантирало най-модерни технологии с най-добра поддръжка на активите и най-качествена услуга към населението и бизнеса. Но такъв заложен модел няма в „консенсуса“.

Говори се за насърчаване на енергийната ефективност, електрификация на транспорта и т.н., но не са казва как ще стане това. В нормална пазарна икономика това става с фискални механизми – взимаш повече данъци от тези, които цапат или потребяват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят енергия. Само че това срамежливо се пропуска, за да не се припознаят повечето данъкоплатци в групата на плащащите.

Енергетика

Тук ми липсва думата „приватизация“. Вместо нея обаче има амбиция за „по-добро управление“ на държавните дружества. Това е доста тъжно. Явно ще се разчита пак на държавна енергетика, която да се управлява от незнайно откъде появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни „мерки“ са заявките за повече държавни харчове, вкл. за нови огромни енергийни мощности. Липсва ми също разработването на български находища на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна независимост.

Икономика

Не се предвижда никаква приватизация на държавни фирми. Не се предвиждат никакви мерки за развитие на капиталовия пазар, като основен фактор за лесен достъп до капитали и от там за конкурентоспособност на българския бизнес в местен и международен план. Не се предвиждат конкретни мерки за привличане на чужди инвеститори (най-лесно отново през капиталовия пазар). Не се предвижда качване на държавни дружества на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.

Заклинания за превръщане на България в „международен финансов център“ и за развитие на иновации звучат добре за широката публика, но доста самонадеяно и кухо за частните инвеститори, особено за големите чужди компании. България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система. Иначе и нулеви данъци да сложим, и без пари да работим – пак няма да има сериозни чужди компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските фирми, в допълнение към добрата регулация и нормална съдебна система (тоест ниския политически риск), е изключително важен и лесният достъп до дялови и дългосрочни заемни капитали – това е критично за оцеляването и развитието на малкия и среден бизнес, а за по-големият е задължително условие за прескачане на границите и добиване на международен мащаб. Пак опираме до неработещия капиталов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една истински международна компания. Това изглежда не притеснява никого.

Земеделие

Липсват идеи за привличането на частни капитали в проекти за изграждане на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) чрез концесии. Въвеждането на нови технологии в земеделието – изведено като един от приоритетите – е преди всичко въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата държава през Фонд „Земеделие“, например) или за собственика-фермер. Развитието на селските райони (от гледна точка на обществени услуги, като здравеопазване, образование и сигурност, инфраструктура, околна среда и общо качество на живот) е също важен елемент за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата ни и ще се гарантира наличието на работна ръка. Няма конкретика в тази посока.

Инфраструктура и региони

Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: яко държавно харчене на много милиарди (вероятно десетки) за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се споменава откъде ще се вземат тези пари и кой и как ще ги харчи. Това, което изглежда ясно обаче, е, че за съжаление няма да се разчита на привличане на частни капитали в проекти на концесия при изграждане на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, разбира се. Със сегашната администрация.

***

Като цяло може да се каже, че т.нар. “консенсус” прилича на „програмата-мечта“ на всяка социалистическа партия в ЕС. Маргинализиран частен сектор и мега-държава, харчеща ужасно много пари, които няма. И не казва откъде ще вземе. Вариантите са два – по-високи данъци, или огромни дългове. А най-вероятно и двете. Вторият вариант ще ни дисквалифицира за Еврозоната, тъй като ще наруши Маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и държавен дълг като процент от БВП. Но в същото време се говори (условно) за запазване на данъчните ставки, което значи, че със сигурност ще се жертват перспективата за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът.

Липсата на разумни консервативни икономически идеи, ориентирани към намаляване на ролята на държавата и стимулиране на растежа на частния сектор в тези “преговори”, поставя въпроса: кой всъщност представлява в момента българския бизнес и дясно-ориентираните избиратели? Логичният отговор би бил ГЕРБ и ДПС - партиите, неучастващи в коалиционните преговори. Да се освободи дясното политическо пространство за пореден път, така че да се узурпира отново от ГЕРБ и ДПС, би било непростима грешка. И въпреки това сме свидетели на именно такъв процес. Помислете си сериозно за следната дилема: за кого бихте гласували, ако трябваше да избирате между корумпирана коалиция на ГЕРБ и ДПС, която обаче все пак има за цел интеграция на България в ЕС и стабилни държавни финанси, или за чистия като сълза и беден като църковна мишка Жан Виденов. Да ви кажа, въпреки че ми е съгражданин, аз не бих причинил на държавата си още един Виденов мандат, независимо от алтернативата.

Разбирате ли ме сега за какво ви говоря?  


Топ новини

виж още

Актуална тема