Тези хора, изплували на вълната, вдигната от компромати, се оплакват от компроматни атаки

От Фейсбук профила на Стоян Радев  

Виждам, че има сериозна загриженост да не се води „компроматна война“. Най-загрижени са тези, които получиха парламентарно представителство точно защото ползваха откровени компромати срещу политическия си опонент - ползваха ги във всяко свое публично изказване, накараха медиите да ги повтарят все едно са доказани обвинения и издадени от съд присъди, превърнаха ги в ключов образ на своите предизборни кампании.

Тези парламентарни сили, които влязоха във властта, благодарение на умишлено създадени внушения и видимата помощ на Държавна сигурност, на която после се отплатиха с подкрепа на ДС кадри за получаване на най-високи постове в държавната и местната власт, сега самоотвержено обясняват, че така не се прави и твърдят, че работят за реформи, които ще предотвратят подобни феномени. Но фактите от управлението им говорят за точно обратното.

Те влизат в безпринципни коалиции - от БСП и Слави до ГЕРБ и Пеевски, макар да са се клели пред избирателите, че няма да го правят. Под тяхно ръководство официалната помощ за Украйна беше отказана, за сметка на задкулисни сделки с неясни параметри. За предводител на борбата с корупцията назначиха дълбоко зависима от тоталитарните служби фигура, дискредитирана години назад и демонстрираща скандални зависимости и пристрастия в настоящето. По отношение на останалата им кадрова политика показателен обобщаващ пример стана техният куриозен министър на културата, който влезе в историята със своята шокираща липса на компетентност и с реставрирането на бузлуджанския Дом-паметник на БКП. Самите реформи, които предлагат, без изключение са подлагани на основателна критика от експерти и най-често водят до негативен резултат, защото са скроени не с оглед на същинска необходимост, а за да обслужат моментна, често персонална прищявка.

Та тези хора, изплували на вълната, вдигната от компромати, се оплакват от компроматни атаки и пак обещават, че ще се борят с корупцията и лошото управление. Безочието им е срещано само в годините на комунистическия режим, когато патологичната идеология беше изтрила докрай следите от нормалната човешка съвест. Оправданието отново е, че политическият враг е много лош. И да - лош е. Но тези борци срещу него се оказаха не решение на проблема, а съществена част от него.