Тодор Александров: „Павел“, „апостолът“ на нелегални бандероли от Турция, ли е новият шеф на митниците?

Тодор Александров, Breaking.bg

Кой е митническият шеф „Павел“, осигурявал канали за нелегален внос на алкохолни бандероли от Турция? Покрива ли се първото име на въпросния митнически шеф с първото име на новия (стар)директор на Агенция „Митници“ Павел Тонев. Днес той бе назначен официално на поста от министъра на финансите Асен Василев. Тонев вече беше директор на митниците по времето на Пламен Орешарски.

„Павел“, който урежда нелегалния внос на бандероли от Турция за известна компания за производство на алкохол у нас, изплува в разпространените СРС-та по грандиозния скандал в МВР започнал с ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов, известен с прозвището „Иван Рилски“ и завършил с оставката на цялото ръководство на МВР начело с Румен Петков. Той гръмна през 2008 година.

В СРС-та срещу Рилски той споменава в разговор началника от митниците „Павел“, който осигурявал коридор за внос на фалшиви алкохолни бандероли през границата. Според различни публикации тогава, цитирани са митничари, зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния внос на фалшивите бандероли, стои именно директорът на регионалната митническа дирекция в Пловдив – Павел Тонев.

Разследването по аферата не стига до никъде и така не става ясно дали „Павел“ с бандеролите и същият Павел, шеф на РМД-Пловдив. Малко по-късно, случайно или не, Павел Тонев е съкратен, заради закриването на РМД в митниците.

Ето кратка биография на Тонев. Роден през 1966 г. в Пловдив, завършил „Счетоводство и контрол“ в УНСС – София, и „Право“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Постъпил на работа в митническата администрация на 12 август 1991 г. и работил като митнически инспектор, главен инспектор, началник на митническо бюро в „Пловдивски панаир”, началник на отдел в РМУ – Пловдив, зам.-началник и шеф на Митница – Пловдив, а през 2002 – 2009 г. – и шеф на Регионална митническа дирекция – Пловдив.

Твърди се, че кариерното му израстване се дължи на дългогодишния бос на митницата в Пловдив Димитър Толев, известен в подземните среди като „Митьо Прасето“.

Школовката за Тонев започва в далечната 1995 г., откогато датира голямата цигарена афера с бившия шеф на фалиралата „Агробизнесбанк” Христо Александров. Тогава от фиктивен износ на цигари чрез 27 фалшиви банкови гаранции, издадени от Александров, държавата е ощетена с около 7 милиона долара. В периода април – юли 1995 г. от летище Крумово са регистрирани 61 митнически декларации за транзит на цигари към Дунав мост. Седемте тира се товарят в Крумово. Износът обаче е фиктивен и цигарите са продадени нелегално в търговската база „Илиенци”.

Целта на банковите гаранции е да обезпечат в полза на държавата митата и митническите сборове при транзитния превоз, в случай че фирмите са некоректни.

Гаранциите са издадени от Финансово-брокерска къща „Пловдив” на Христо Александров, макар че тя не е имала това законово право. ФБК се задължава с милиони долари, при положение че уставният ѝ капитал е 100 000 (стари) лева. Никой от пловдивската митница обаче не проверява истинността на документите и Толев пуска вноса с резолюция „За транзит”.

За размерите на контрабандата може само да се гадае, тъй като призованият като свидетел по делото Васил Дандаров, който към онзи момент е оглавявал митническия пункт към летището, признава, че през 1995 г. оттам са минали над 200 аналогични гаранции. Повечето били издадени от ФБК „Пловдив”. Държавата обаче не е завела нито едно дело, с което да си потърси парите.

Давността за голяма част от извършените покрай цигарите престъпления изтича. А по това дело Димитър Толев, който към онзи момент е началник на Митница – Пловдив, е призован също само като свидетел. И си измива ръцете, като казва, че от страна на митницата не е имало практика при издаването на гаранции да се прави проверка дали те са истински.

Излиза, че фиктивен реекспорт е можел да направи всеки с хвърчащ лист хартия. Или по-точно – с правилния човек на правилния пост… По същия начин и пак така безнаказано и със затваряне на очи гръмнаха още няколко скандала за фиктивен износ на цигари през Пловдив, като последният бе, след като Тонев бе съкратен от митниците. През юли 2010 г. при т. нар. акция „Огнярите” са арестувани 7 души, сред които бивш полицейски шеф в Пловдив и четирима служители в отдел „Акцизи” на Митница – Пловдив.

Те заедно с представители на пловдивската цигарена фабрика е трябвало да гарантират изгарянето на 3500 мастербокса цигари с изтекъл бандерол. Четиримата митничари, единият от които преди това се изявявал и като шофьор на Тонев, имали опит в такива акции.

След предполагаемото изгаряне на цигарите в заводски пещи във Врачанско, колите им били спрени от полицаи. В тях са намерени стекове от същата партида, която би трябвало да е унищожена. Въпреки очевидната кражба, наказани и досега няма.

Един от най-големите скандали става през 2004 и 2005 г., когато подчинени на Тонев са заловени в контрабандна схема с подправени данни във фактури. Целта е да се занижи декларираното количество на внасяните стоки. По това време той вече е директор на РМД – Пловдив.

Далаверите при проверките добиват чудовищни размери и проверяващите не само подменят фактури и товарни списъци, ами заличават с коректор, задраскват числа, вписват допълнителни данни върху оригиналните документи, разказват митничари. Икономическа полиция установява, че само за периода 1 януари – 31 юни 2005 г. са подправени документите на 28 тира с турско карго.

В началото на май 2006 г. районната прокуратура започва наказателни производства срещу трима служители от сектор „Фирмен внос” – Елка Бабева, Маргарита Нешева и Валери Хрисимов. По Закона за държавния служител те би трябвало да бъдат незабавно отстранени от работа, но Тонев си прави пас с мотива, че срещу тях няма повдигнати обвинения.

Преписката отива в окръжна прокуратура, тъй като по думите на тогавашния председател на районното обвинение Димитър Ангелов става дума за „мащабна измама”. При разпитите тримата митничари заявяват, че отказват да стават изкупителни жертви, тъй като те и другите им колеги от сектор „Фирмен внос” са действали по указания „от горе”.

Че имало жесток натиск върху редовите служители да пропускат безпрепятствено товарите на „правилните” хора, свидетелстват и група служители, които изпращат подробен сигнал до специализирания портал „Антикорупция“: „В Митница Пловдив на петнадесетина служители жените, мъжете, братята, сестрите, интимните партньори въртят митнически агенции. Десет бивши митничари са в същия бизнес. По този начин се получава затворен кръг, способстващ контрабандните канали и нерегламентираните плащания по тях при сравнително ниска степен на риск.

Лъвският пай от контрабандните канали се държи от хора на ръководството. Това са кумата на Павел Тонев – Ширин Ибрахимова, и агенцията ЕТ „Илка Стойчева” на неофициалния му шофьор Валентин Стойчев, агенцията „Униспед” на съпругата на временно уволнения Филип Кляшев – Йорданка, и фирмата на тъста на зам.-шефа на митница-Пловдив, Иван Праматаров „Монолит” ООД, в която той уж е само пълномощник.

Можете да си представите как се чувства един обикновен митнически служител, когато му дадат за обработка документите на тъста на началника Праматаров с разпореждане за 15 минути да са готови! Докато Праматаров черпи тъста си с кафе в луксозния си кабинет, „белите роби” трябва за норматив да обработят документите без много да се вглеждат в тях и да си затварят очите за нередностите. В такива случаи митничарите се чувстват като изтривалки.”

Точно заради очеваден конфликт на интереси Павел Тонев е разследван от инспектората към Финансовото министерство. В края на март 2004 г. той приема и подписва банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим” ЕООД – Пазарджик, в размер на 30 000 лева. Тя е само 30% от дължимия общ размер от 100 000 лева. Така дилърската автомобилна фирма си спестява едни 70 000 лв.

По-интересен е фактът, че към онзи момент управител на клона на „Тойота Тиксим” в Пловдив е съпругата на Павел Тонев – Ваня. Той премълчава в две поредни годишни декларации, че има конфликт на интереси заради деловите отношения с жена си и в същото време нарушава Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Проверка на инспектората през 2005 г. потвърждава информацията, изнесена от митничаря Любомир Терзиев. Нещо повече, инспекторите установяват, че Тонев е приемал и други банкови гаранции, свързани с „Тойота Тиксим”, освободил е и няколко парични депозита на същата фирма за десетки хиляди левове.

Изпратен е и подробен доклад с установените нарушения до Пламен Орешарски, тогава министър на финансите, уведомено е и Народното събрание. Единственият резултат от сигнала до директора на Агенция „Митници” Асен Асенов е, че Любомир Терзиев е уволнен. Тонев се измъква невредим, а с решение на Окръжния съд в Пловдив от 1.03.2005 г. Ваня Тонева е заличена като управител на „Тойота Тиксим” ЕООД. Така и следите вече са заметени.

Тогава РМД-Пловдив се слави като център на митническата мафия в България, като ясно се открояват три корупционни вълни – тези на двойния агент Димитър Толев, на Павлина Папазова и на Павел Тонев, който още оглавява регионалната митница.

Павел Тонев оглавява РМД-Пловдив осем последователни години, за което време се прочу като закрилник на автомобилната, акцизната и стоковата контрабанда. При разследване на контрабандния внос на бандероли, произведени в турски нелегални фабрики, служители от ГДБОП констатирали, че митничари от ГКПП „Капитан Андреево” са пропускали пратките без да ги регистрират документално. От получилите подобаваща медийна разгласа разпечатки на разговорите станало ясно, че „Павел” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат фалшивите бандероли.

Според митничари, Тонев е получавал огромен процент от спестените на държавата милиони. Едва след като митниците бяха оглавени от Ваньо Танов, в първия кабинет на Бойко Борисов, започнаха проверки на мултимилионера от Раковски.

Във връзка с масово тиражирана информация за конфликтите на интереси на Павел Тонев, Инспекторатът към Министерството на финансите извършва задълбочена проверка, резултатите от която са отразени в Доклад до министъра на финансите рег. №93-18-45/15.11.2005 г. На страница 106 от доклада се съдържат следните факти и изводи:

„На 29.03.2004 г. с писмо с изх. №1-2600-0035 РМД-Пловдив приема Анекс №900/13.02.2004 г. към приета обща банкова гаранция за режим транзит № 1-80/23.02.1999 г. с референтен размер – 100000 лева в рамките, на който може да се използва общата банкова гаранция за режим транзит. Размерът на гаранцията, определен съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 2, т.2 от ППЗМ е равен на 30 на сто от референтние размер. В този случай Директорът на РМД-Пловдив г-н Павел Тонев е следвало да уведоми органа по назначаването за възникнал конфликт на интереси и да си направи отвод от приемането на въпросния анекс.”

На стр. 107 от същия Доклад по повод проверката на Инспектората също така се съдържат следните факти: „С писмо вх. №94-00-263/15.09.2005 г. на Министерството на финансите в отговор на наше писмо, Директорът на Агенция „Митници” ни уведомява, че до него не е постъпвало писмено уведомление от Директора на РМД-Пловдив за взето от него решение, пораждащо конфликт на интереси.” От тези кратки цитати става ясно, че със своите действия и бездействия, пораждащи и отразяващи конфликти на интереси и тяхното затаяване пред надлежен орган на властта, в качеството си на длъжностно лице директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев подлежи на наказателна отговорност, за която се полага ефективна присъда „лишаване от свобода”.

Директорът на Агенция „Митници” Асенов потвърждава пред Министерството на финансите, че Тонев в писмена декларация е затаил истини пред него като пред надлежен орган на властта, но не предприема дисциплинално-наказващи мерки и не информира органите на прокуратурата за съставомерните по чл. 313 от НК деяния на неговия подчинен.

Както се вижда Тонев е изявен борец срещу корупцията и контрабандата. По неофициална информация по време на първото му управление в Агенция „Митници“ приходите в хазната от акцизи са паднали с над 1 млрд. лева. През 2013 година митниците не изпълниха плана за събиране на приходи. През следваща, до смяната на Тонев, бяха „вътре“ с 400 милиона лева.