Цветанка Андреева с коментар за скъсаните дънки на Станев, чантата за 12 пенсии на Дончева и многомилионните имоти на Рашков

От Фейсбук профила на политолога Цветанка Андреева

Как скъсаните дънки  и другите атрибути на властимащите ги изобличават като страхливи бунтари и фалшиви протестъри?

Филип Станев отишъл със скъсани дънки в парламента. Това определено е поведение на политически бунтар. В политиката облеклото и външния вид не са само протокол. Те са идентичност, позиция и идеология - от брадите на нихилистите до баретите и каскетите на революционерите, всичко е политически знаци. Примерите са много.

Случаят с нацепените дънки на Филип Станев можеше да е приемлив за човек, който се афишира като антисистемен играч и политически хулиган. Но изведнъж, след като беше порицан от председателката, той се извинил, разкаял и обещал да не носи тези дънки вече. Стига бе, че аз бях по-смела пред директорката- комунистка, когато ходех с дънки на училище!

Нямаше да има проблем с ПР на дързък политически хулиган, ако Станев не беше завършил като пречупен страхлив бунтар. Не тежи на мястото си Филип Станев – явно няма достатъчно социално-политическата смелост да скандализира системата. Индивидуализмът му потъна бързо в "голямата игра"

Но ако на антисистемните играчи им отива да нарушават протокола и да вкарват смут в системата, то при много други бунтовни протестъри срещу статуквото скъпите им принадлежности ги изкарват от образа на репресирани от политическия режим.

Проблемът е, че знакови леви, радикални реформатори, обявили се срещу довчерашния „режим“, пък и целия преход, са добре отгледана богата червена номенклатура.

Две бивши червени остриета почти до смърт „убити от системата“ всъщност са скъпи продукти точно на тази система - от Мултигруп и Ванко 1 до съвременните репресирани олигарси.

В този смисъл много по-скандална е скъпата френска чанта на ревностната някога социалистка и борец за социална справедливост Татяна Дончева, отколкото скъсаните дънки на Филип Станев. Скандално е лявата героиня на подтиснатите и онеправданите от властта да носи в парламента аксесоар струващ над 12 пенсии. Учудващо е с тази маркова чанта кого представлява – клиентите си или електората си?

Другият герой – „страшилището“ за лошите в правосъдието и службите – Бойко Рашков се оплакал, че му омръзнал 30-годишния преход. Същият преход и служби, и същата система на правото в България, от които той изкарал пари за десетки скъпи имоти. Въпросът при него е жертва ли е, борец ли е или е ползвател на пороците на прехода?