Тук не става дума просто за права, а за човешки животи, които са застрашени

Георги Богданов, Фейсбук

Както знаете бях в карантина 5 дни и ми взеха проба за корона вирус. Не излязох изобщо навън. След като излезе пробата, че е отрицателна веднага тръгнах към възрастните ми родители да нося маски и дезинфектанти и да ги подготвям за нещата. Някак си беше естествено.

Заварвам майка ми с още няколко жени пийват кафенце и обсъждат трескаво короната. Накарах им се! Как е възможно да се събират и започнах с инструкциите за дезинфекция и хигиена. Ама така и така се бяха събрали и една от тях най-възрастната започна да разказва следното: "Никой не помни ама аз бях малка и до ден днешен си спомням, че тука селата в Средногорието по време на чумата бяха затворени пиле не можеше да излезе от село и всеки по къщите трябваше да си стои. Тежки времена бяха". И вярно си е ние не помним такива времена, даже и моите родители не си спомнят. Дойде време не просто да си спомним, но и да го преживеем.

Оплакваме се днес, че ни ограничават правата не можем да излизаме, не можем да ходим от град на град и роптаем, че идва диктатура. Знаете също така, че не съм от тези който долюбва това управление, защото то тотално катастрофира с политиките си за правата на децата и правата на хората. В този случай обаче съм съгласен с въведените мерки от щаба и правителството. Тук не става дума просто за права, а става дума за човешки животи, които са застрашени. Една приятелка ми звъни днес и ми казва "за двама починали сега такова извънредно положение..." ами какво искаме да започнат да умират над 450 души на ден, като в Италия и тогава ли да въведем тези мерки. Очевидно е, че в почти цяла Европа се въвеждат драконовски мерки за ограничаването на заразата.

Щели да следят с мобилните тези които са под карантина, ами да! Трябва да се следят и да се налагат наказания. Това не е отмяна на права, а това е налагане на правила, за да имат други хора право на живот. Та в този ред на мисли бих помолил тези, които искат да извлекат политически дивиденти от тази ситуация да внимават с призивите си за права и "ограничаването на правата". Защото ако утре някой от моите родители или от неговите родители си замине едва ли ще мислим за следенето, като нещо лошо...

Така като гледам най-рано до началото на юли ще се сме с ограничения. Говори се бизнеса, колко е загубил, колко ще загуби, ами всички губим. #НПО-тата, знаете ли колко загубиха? Колко събития бяха отменени и платени, загубени бяха пари за пътни, забавени или отменени проекти, ами сега някой говорили за домашното насилие, мислим ли, че го няма тези дни. И ние внасяме осигуровки, данъци и ДДС в държавата, та даже после и не си го връщаме обратно за разлика от бизнеса. Знаем ли колко човека от тези #НПО-та, трябва да бъдат съкратени, защото проектите са изтекли, а някои сега са командировани да дезинфекцират, да шият маски. Ама не съм ги чул тези глезльовци да хленчат.

Според мен всичко ще мине, но ще е трудно за всички ни. Ако обаче и след това искат да ни следят, да ни нарушават правата, тогава ставаме, тръгваме и ги махаме, но сега е време за дисциплина, самоизолация, търпение и взаимопомощ.

#ЩеСеСправим, ама ако сме заедно и мислим за другия!