Вучев: Спортът и движението са най-голямото богатство

Димитър Вучев, Фейсбук

Имах удоволствието да присъствам на среща с Българска асоциация за здраве и фитнес заедно с кандидата за кмет на София Йорданка Фандъкова, кандидата за кмет на район "Студентски" Димитър Дилчев, координатора на ГЕРБ за 23 МИР и зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ Александър Ненков и други кандидати за общински съветници.

Това беше една от много срещи, които проведох последните дни. Акцентирам на нея, тъй като чувствам темите, които се обсъждаха, много близки.

За първи път влязох във фитнес зала преди около 15 години. В Дианабад нямаше други освен тази при хотел Диана, но в нея ходеха основно професионалисти и хора с много солидна подготовка. Затова - пеша към Студентски град, където и до ден днешен съществуват няколко известни в цяла София зали. В днешно време вече е съвсем различно и само в нашия град вероятно те са стотици.

Наблюдавал съм, а отчасти съм и изживявал, много от темите, които тревожат хората от фитнес индустрията. Пред очите ми са се случвали и консумация на съмнителни добавки, и абсурдни идеи за хранителни режими, и ужасни травми поради неправилно изпълнение на дадено упражнение.

Движението е превенция на здравето. Ако го погледнем от финансова гледна точка, инвестицията в превенция излиза по-евтино от тази в лекуване на болестта. В този смисъл, всякакво развитие в посока повишаване на физическата активност е оправдано.

Когато говорим за здраве, пазарната икономика в най-чист вид, за съжаление, е невъзможна. Точно както лекарите преминават през обучение и се квалифицират специално преди да започнат да лекуват, така и фитнес инструкторите следва да се сертифицират след изкарване на даден теоретико-приложен курс. Какви точно да са тези курсове и кой да сертифицира е въпрос на дебат сред експертите в областта.

Ясно е, че която и да е община не е страна в този казус. Институционалната помощ обаче е важна във връзка с контрола и стимулирането към физическа активност. И когато аз бях тийнейджър, и сега, изкушенията за младите са много и спортуването не винаги е първият избор. Важна е ролята на семейство и приятелската среда, но и тази на институциите, които с помощта на ресурсите си да насочат младите хора към едно от най-големите богатства - движението.