Журналист: Кирил Петков и Асен Василев сервираха енергийната ни сигурност на Гърция

Историята с РС Македония е само върхът на айсберга. В случай, че бе реализиран подходът на Петков спрямо тази нереформирана държава, в която на власт са все още лица със сърбокомунистическа закваска, България можеше да очаква в недалечно бъдеще претенции за малцинство и дори за автономия. Казусът със Скопие беше решен единствено благодарение на отговорната позиция на традиционните партии ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“, които успяха в последния момент да приемат Френското предложение, което отчита българските интереси. В сянката на това голямо изпитание останаха напъните за енергийна политика на тандема Петков-Василев, които вместо да защитят позициите на страната ни като водеща енергийна държава в Югоизточна Европа, бяха по-заинтересовани да обслужат гръцките интереси.

През последните години Гърция се опитва против географията и здравата бизнес логика да се превърне в енергиен център и газов хъб на Балканите. За постигането на тази цел, Атина действа последователно, налагайки успешно своите интереси пред Вашингтон и Брюксел. Трябва да признаем, че донякъде Гърция беше облагодетелствана от откриването на значителни находища на природен газ в Източното Средиземноморие и във възможността да се превърне в европейска врата за това енергийно богатство. Единствено намесата на Турция попречи тези блянове на Атина да се сбъднат. Въпреки това гръцките власти не се отказаха да бъдат газов хъб и основен доставчик на „синьо гориво“ за своите северни съседи.

На пътя за реализирането на тази стратегия стои България, географията и нормалната бизнес логика. Естественият енергиен център в Югоизточна Европа е България, която разполага с най-добрата газопреносна и електропреносна мрежа, позволяваща да се доставя газ и електричество до всяка една от балканските страни. Това предимство на България никога не се е харесвало в Атина и там са готови на всичко, за да променят естественият ход на нещата и да превърнат периферията в център, както вече успешно бяха направили с транспортните връзки, ликвидирайки коридор №8. Но за разлика от транспортната свързаност, където фактически връзката между Адриатика и Черно море почти не съществува, в енергийната област нещата стоят по друг начин. България е незаобиколим фактор и само стечение на обстоятелствата можеше да промени нещата в полза на Гърция.

И наистина такива обстоятелства се появиха през последните 2-3 години. На първо място те са свързани с промяната на газовите потоци от страна на „Газпром“ с изграждането на „Турски поток“, който превърна Турция във входна страна за руския природен газ, а България във втората по веригата за доставки в Европа. Положението стана още по-сложно след избухването на войната на Русия в Украйна, което пък на свой ред доведе до спиране на доставките на руски природен газ за страната ни през април 2022 година. България трябваше да търси спешно алтернатива и единствената възможна в началото бе през Гърция под формата на доставка на танкери с втечнен газ през гръцките терминали и с изграждането на прословутата газова връзка Комотини-Стара Загора, която беше забавена, включително и по вина на гръцката страна. Атина виждаше в това бавене инструмент за оказване на натиск върху нас.

Освен тези обстоятелства за изпълнението на своите енергийни цели Атина се нуждаеше от политическа подкрепа вътре в България, което едва ли можеше да стане при управлението на традиционните партии. Така появата на дилетантската ПП с нейните лидери самодейци Кирил Петков и Асен Василев се оказа подарък от небето. Малко след като стана премиер, първият чуждестранен лидер, който посети Петков беше Кириакос Мицотакис. Тогава от съвместната пресконференция не стана ясно нищо, което може да бъде позитивно за България, включително относно бъдещето на интерконектора, но Гърция успя да реализира своите цели, поставяйки на тясно новоизбрания български премиер с въпроса за РСМ. Това като че ли не беше достатъчно и самият Петков, поради неопитност или някаква друга причина, допълнително унизи институцията на българския премиер, обещавайки ежеседмично да се отчита на Мицотакис за напредъка по интерконектора. Или поне така прозвучаха думите му след срещата. Това беше само началото на едно лошо българо-гръцко „сътрудничество“, целящо да изземе инициативата в енергийната област от България и да я прехвърли към Гърция.

Втората по-известна стъпка беше неочакваното посещение през февруари на Петков в Белград, което беше обявено буквално по-малко 24 часа преди осъществяването му. Там Петков се разтопи, обявявайки Сърбия за „стратегически партньор“ и „добър съсед“. Две определения, които той напълно искрено произнесе, но които не само, че на са верни, но и унижават България и всички поколения българи от Освобождението насам, някои от които загинаха по фронтовете срещу сърбите, а други в техните концлагери, защото не искаха да променят българското си самосъзнание с натрапваната им от Белград македонска идентичност.

Само дни преди началото на руската инвазия в Украйна, Петков предложи интеграция – в областта на газовите доставки. Сръбският енергиен сектор е почти изцяло под контрола на Русия и „Газпром“, включително петролният и газовият. И това ни беше сервирано от тогавашния премиер по средата на най-тежката криза в отношенията между Запада и Москва, където „синьото гориво“ е един от основните елементи, формиращи руската сила и влияние.

Основната цел беше да се осигури коридор за доставката на природен газ от Гърция през България за Сърбия, в която на страната ни се отрежда ролята на територия. Визитата не даде резултат единствено може би поради неготовността на сръбските власти, а не заради Петков, който доста се постара нещата да тръгнат в „правилната“ за гърците посока.

След 27 април, когато „Газпром“ спря доставките на природен газ за България, Петков и Василев обявиха, че имаме резервен план, по който сме работили още от февруари. Той предвиждаше доставката на втечнен газ… през гръцките терминали. Много скоро обаче се оказа, че ние купуваме руски газ през посредници. Потърпевшите от цялата тази операция бяха българските граждани и бизнес. Вместо да купуваме директно природен газ без посредници по схемите, одобрени от Европейската комисия, ние пълнехме джобовете на частни интереси.

Докъде можеше да стигнат нещата не знаем, ако не беше оставката на кабинета „Петков“, който дори не можа да свърши в срок това, което беше обещал в началото на мандата си – газовата връзка с Гърция и за която беше поел ангажимент да се отчита на премиера Мицотакис, която вместо през юли заработи чак през октомври 2022 г. по време на служебния кабинет „Донев“.

Обслужването на гръцките енергийни интереси продължи и след като Петков отдавна е в опозиция. Последната „поръчка“ той се опита да лансира тези дни на фона на друга мина, заложена по неговото управление със затваряне на въглищните централи – ангажимент поет от вицепремиера Асен Василев по Плана за възстановяване. На 11 януари 2023 г. в българския парламент Петков разказа за своя много „важен“ разговор с гръцкия министър на енергетиката г-н Скракас, който му казал, че „ако България сама тръгне да се опита да предоговаря, като голям износител на ток, е много слаба позиция. В нашия разговор обсъдихме, че ако искаме да имаме шанс… ние трябва да работим заедно с Гърция…“. Подобни думи са унизителни за страната ни. Това е пореден опит дори в сфери, в които имаме традиции и сме много по-силни от Гърция, да бъдем обвързани и прикачени към Атина с една-единствена цел последната да се възползва от българските ресурси и да ги дои, както е правела неведнъж в миналото.

Дисбалансът, който Петков и Василев оставиха в газовите доставки, до голяма степен беше преодолян благодарение на споразумението, което беше сключено през януари с турската компания „Боташ“. То отваря турските терминали за доставките на втечнен природен газ за България. Така страната ни няма да бъде зависима от един източник – Гърция, която е доказала неведнъж, че е готова да се възползва от трудностите на България за реализацията на своите дългосрочни цели за господство на Балканите.

Коментар на Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС