Журналист за предизборен клип на Стефан Тафров: Подигра се с усилията на много хора

Автор: Георги Милков, Фейсбук

Тия дни гледах един предизборен клип, в който Мануела Малеева интервюира Стефан Тафров как са паднали европейските визи за българите. В това 5-минутно видео той разказва как френският министър-председател Лионел Жуспен трябвало да бъде убеден Франция да даде преднина на България за сметка на традиционната си подкрепа за Румъния. За това премиерът Иван Костов много разчитал на Стефан Тафров, който по онова време е посланик в Париж. Та, обадил се Костов на Тафров по телефона и му казал: Стефане, ти няма да ни предадеш. И посланикът в паниката си, (щото Костов му звънял през 2 часа), решил да потърси за ходатайство Жак Делор - председател на Европейската комисия, баща на еврото и въобще много уважаван френски политик. Намерил го на домашния му телефон и му казал две аргументирани приказки, на които Делор отвърнал: Имате късмет, защото и аз, и премиерът Жуспен сме ранобудни, приятна вечер.

В следващия момент Тафров отива на прием в румънското посолство, когато от Брюксел му звъннала посланик Антоанета Приматарова, хълцайки: "Стефане, Стефане, паднаха, визите паднаха, благодаря ти". И така нататък... В общи линии това е клипчето.

Винаги съм уважавал Тафров като дипломат. Той наистина има безспорни качества, които неведнъж са се проявявали на постовете, които е заемал. Но с цялото ми уважение, не мога да нарека това видео по друг начин освен подигравка с работата и усилията на твърде много хора. Излиза, че дължим падането на визите на едно телефонно обаждане и някакъв омъглявен отговор отсреща. Тъй като по онова време следях много отблизо работата на Министерството на външните работи, мога сам да разкажа десетки подобни случки с други главни действащи лица. Безброй среднощни разговори на различни висши дипломати и далеч по-конкретни и ангажирани отговори. И това беше само каймакът на цялата работа. Зад всички разговори на високо ниво всъщност се криеше гигантският труд и усилия на безброй експерти и служители, повече или по-малко известни хора, всеки от които със своя принос.

Споменатата Антоанета Приматарова например, освен да хълца по телефона, свърши доста работа в Брюксел. Няма как да не бъде спомената ролята на Владимир Кисьов, който беше зам. външен министър тогава, и на Иван Сираков, както и на Бранимир Заимов и Красимир Стефанов, които отговаряха за Консулската дирекция, на Даниел Данов, който конкретно движеше визовите въпроси, на Бисерка Бенишева... Пропускам толкова много хора от Министерството на външните работи, а да не говорим, че имаше поне още толкова хора и от МВР, които здраво работеха за падането на визите. Спомням си имената на Даниела Димитрова и тези на Стоян Захариев и Мария Костадинова от дирекцията "Документи за самоличност"... А още толкова много имена вече не помня.

Ако днес някой иска да агитира млади консерватори, които през 2000 г. са били пеленачета и сега за първи път ще гласуват в европейски избори, би трябвало да си дава сметка, че все още има някаква национална и институционална памет в тази страна. Не е минало чак толкова много време. Има все още живи хора, които знаят как се случиха нещата. Затова и не вярвам, че Тафров може да си присвои всички заслуги просто ей така. Предполагам, че когато е давал интервюто, все пак е споменал, че този успех се дължи не само на него, а на голям и успешен отбор. После монтажистите вероятно са го орязали, защото клипът трябва да е кратък, а цялата история е ужасно дълга. По-скоро така трябва да е станало. Друго обяснение аз нямам. Или не ми се иска да имам, защото все пак, както казах, уважавам г-н Тафров за всичко, което реално е направил.