Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мултимедия
  3. „Достойни за портрет“ – възхищение към малките неща в живота от Владимир Аврамов в Арт Галерия „Нюанс“

Мултимедия

„Достойни за портрет“ – възхищение към малките неща в живота от Владимир Аврамов в Арт Галерия „Нюанс“

Колкото и да изглеждат тривиални и ,,недостойни“ за портретуване, много твари, предмети и явления застават пред погледа ми в необичайни ,,пози“, казва художникът

Арт Галерия „Нюанс“ ни потапя в екстравагантния свят на художника Владимир Аврамов с неговата най-нова изложба – „Достойни за портрет“. Заглавието веднага възбужда любопитството на публиката и става повод за дълбок размисъл – „кои са те, кои са достойните“? Художникът дава отговора чрез всеки един от образите, които намират място в тази експозиция. Той излиза отвъд рамката на добре познатия класически портрет, при който в центъра е поставен човекът с неговата чувствителност, неповторимост, характер, величие, красота и добродетели. Владимир Аврамов намира своите „достойни“ модели във всичко, което ни заобикаля, в малките неща, с което ни доказва, че за вниманието на изкуството няма граници между ,,достойни“ и ,,недостойни“. Това е и водещата концептуална нишка на изложбата.

Той съумява по необикновен начин да превърне неодушевеното и неодухотвореното в одушевено и одухотворено. Художникът прехвърля чисто човешки черти, маниери и странности върху всеки един от своите „герои“. Владимир Аврамов издига на пиедестал неща, които ни се струват незначителни, в неговите картини обаче те придобиват огромна стойност и символика, и вълнуват зрителя.

„Понякога в стремежа си да номинираме героизма или красотата, или странността, или психологизма, или уникалността в определен индивид, най-често човек, пропускаме неща, които ежедневно заобикаляме, неглижираме, може би, струват ни се тривиални на пръв поглед. Обаче има едни такива повратни точки в живота като пандемията например, която изведнъж те капсулова, ти нямаш възможност да общуваш и да обръщаш внимание на онези белези, които споменах и започваш да общуваш с всичко около теб, с новините по телевизията, с нещата, които до този момент не са те заинтригували. Дадох си сметка, че именно те започнаха да подменят главните герои, „достойните за портрет“. Оказва се, че като една малка частица от Вселената всичко около теб е равностойно, всяко има своята душа, дори неодухотворените неща. Ако рамкираме всяко едно мъничко нещо около нас, то вече се превръща в субект на изкуството. То попада в кадър. Това е идейната рамка, която обединява всички тези творби. Колкото и странни и несходни да са обектите и субектите, които изобразявам, това е свързващата червена нишка, която върви през цялата изложба. Това всъщност ми е комфортната кожа, в която развивам едни задълбочени живописни изследвания и експерименти, и бих искал тези две неща да се улавят в някаква иманентна синергия, че едното не може без другото. Концептът е концепт, но той не е самоцелен в никакъв случай“, сподели за Tribune Владимир Аврамов.

Арт Галерия „Нюанс“Арт Галерия „Нюанс“

[*gitem=13559*][*gitem=13559*]

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

„Така, наглед колкото и да изглеждат тривиални и ,,недостойни“ за портретуване, много твари, предмети и явления застават пред погледа ми в необичайни ,,пози“, добави творецът.

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

Той портретува вълните, скоростта, страха, дори изборния вот…

„Проектирам човешките си емоции върху близки биологични видове, преки наши родственици – маймуните. От които може и да сме произлезли, а може и да се връщаме към тях!? Ако се вмъкнем в царството на тези наши предци, ще видим, че отношенията им към нас, към себеподобните им и към природата са много по-чисти. Те поне не вредят. В този приматски ,,панагерик“ делегирам на героите си типично човешки качества: ексцентричност, фантазия, абсурдност… и дори малко лудост. Не бях дори се и замислял, че по този начин издигам на пиедестал малкото, немонументалното, отчасти маргиналното, а възхищението замества първоначалната ирония (и самоирония). В този контекст ,,иконичната“ ми почит към гамена и нехранимайкото подменя превзетата героика, така характерна за казионния портрет“, казва още Владимир Аврамов.

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

Арт Галерия „Нюанс“Арт Галерия „Нюанс“

В изложбата художникът прави едно чистосърдечно закачливо намигване и към Анди Уорхол, като ни подарява своя прочит на едно от емблематичните вдъхновения на Краля на Поп Арта, а именно иконата Мерилин Монро.

„Ужасно уважавам Анди Уорхол като име, като авторитет, но не съм подвластен на неговата стилистика. Не че може да се дефинира съвременното изкуство, но бих казал, че съм извън поп-арта, освен тези посягания към емблематичните му символи. Всеки един персонаж е формален повод, за да развия чисто професионален експеримент“, призна Владимир Аврамов и добави, че е бил провокиран от образа на Монро при едно свое посещение в музей на восъчните фигури.

Чрез характерното за стила му експресивно разливане на боя той изключително ярко и оригинално успява да пресъздаде знаковата сцена от филма „Проклетите седем години“, в която Мерилин Монро застава с бяла рокля над вентилационна шахта, а въздушното течение повдига полата ѝ и всички виждат бельото на звездата.

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

По думите на Владимир Аврамов Арт Галерия „Нюанс“ е една невероятна творческа територия, където дори и един гвоздей или чук за повдигане на картина стоят портретно и се измъкват от първичния си смисъл, което пък го е вдъхновило да създаде изложбата „Достойни за портрет“ специално за това пространство.

„Тази изложба е дълго готвена, две години, и е подчинена изключително на визията ми, че ще бъде експонирана в конкретното пространство на „Нюанс“, разкри художникът.

Арт Галерия „Нюанс“ Арт Галерия „Нюанс“

На въпрос кое е следващото професионално предизвикателство към което се стреми, Владимир Аврамов сподели:

„Както се казва всеки следващ ден е предизвикателство. Утре започва от днес. Имам доста монументални, сакрални обекти, по които работя и със стоплянето на времето се отключва възможността за изпълнение на църковни стенописи. От 2009 година аз изпълнявам катедралата в Ловеч с моя екип. Това е материя, която на пръв поглед няма нищо общо с кавалентната живопис, но на второ четене плътно се припокрива с нея, защото в църковните си стенописи изразявам кавалентния си подход към монументалния образ, колкото и парадоксално да звучи. В момента правя проектите и живот и здраве след няколко седмици подновяваме работата си в катедралата в Ловеч“.

Не пропускайте възможността да видите изложбата „Достойни за портрет“ на Владимир Аврамов в Арт Галерия „Нюанс“ на ул. Иван Денкоглу No 42 в София до 10 април.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати