Марсия Костов в откровената изповед „След татко“

Темперамент от Бразилия в Арт галерия „Нюанс“

В галерия „Нюанс“ в София беше открита изложба живопис на бразилската художничка Марсия Реджина Костов. Експозицията носи символичното име „След татко“ и разкрива дълбоките рани и пропастта, които остават след загубата на баща ѝ.

„Баща ми беше всичко за мен. Той ме научи да бъда истинска жена, да бъда силна, почтена и всичко, което съм днес. Той е моето огледало“, разказа за Тribune.bg художничката.

„Баща ми доживя до дълбока старост; животът му не беше лек, но вярвам, надявам се, че все пак беше щастлив. Над мен обаче, когато той си отиде, падна черен дъжд . Татко беше бразилски индианец от народа на „Червените хълмове” и когато духът му отиде при тях, червените хълмове заплакаха“, казва в своята изповед Марсия.

Именно смъртта му през юни 2017 г. бележи нов етап в развитието на жизнения ѝ мироглед, води я до непреодолима вътрешна необходимост, да възобнови творческата си работа на художник. Така, че тя започва отново „да тъче платното” на духовни и артистични връзки в ателието си на бул. „Раковски” в София.

„Аз съм вече над 60-те и започнах да правя това, което чувствам. Не това, което трябва да се направи, а това, което е моята страст. Коренно се промених. Щастлива съм да изразявам истинските си чувства. Това е новият етап в моя живот“, сподели още тя.

Платната за тази изложба са едновременно начало, но и растеж (духовен, творчески) или възраждане. Те отразяват жизнената история на Марсия Костов, в която тя излива душата си в картини, и превръща чувствата си в поезия, изкуство и възхвала.

„Най-важният символ в моите картини това разбира се е баща ми. Той е навсякъде. Накъдето и да се обърна, го виждам. Когато рисувам, сякаш го преоткривам и когато го видя – спирам. Много е духовно за мен. Не съм губила по-важен човек от баща ми в живота си до сега. Но всъщност не съм го загубила, той е някъде около мен. Рисувайки, аз говоря с него и това ме освобождава. Усещам любовта и подкрепата му във всичко, което правя“, обясни през сълзи художничката.

Марсия има интересен и динамичен живот. Родена е на 10 ноември 1954 г. в град Бело Оризонте, щат Минас Джераис. Тя израства в семейство на занаятчии. Родителите ѝ Франциаско Солано Коста и Зилда Джулиана Коста създават за нея свят на изкуство и традиции.

През седемдесетте тя завършва „Изящни изкуства“ в Училището за изящни изкуства Гуиниард към Държавния университет на Минас Джераис. Учила е при бележити бразилски художници като Йара Тупинамба и Орора Бисот. В този период участва в студентски изложби.

Обстоятелствата след това я принуждават да замине за Ню Йорк, където са родени двете ѝ деца, Марлос Коста Сантос и Джули Зилда Коста Сантос. Там работи 20 години като барман и след като през 1996 г. се омъжва за българин, заживява в Ню Йорк и в София.

През годините участва активно в културния живот на бразилските имигранти в Ню Йорк, организира и успешно реализира различни събития. Десет години работи като координатор на конкурса “Мис Бразилия – САЩ” и е член на журито на големия финал на конкурса през 2006 г. в Маями. Честите й посещения в България водят до развитието на културни и социални връзки с българската и бразилска общности в София.

Според нея страната ни много се е променила оттогава насам. Ето какво споделя:

„България ми носи много мир. Когато дойда тук, аз мога да рисувам. Смятам, че хората сега са по-свободни, аз също се чувствам свободна, миролюбива. Обичам България!

„В този момент мечтата ми е да разкрия какъв беше моят баща и какво всъщност беше той за мен, да покажа силната връзка, която съществува между един баща и една дъщеря“, сподели още бразилската художничка.

Изложбата е част от програмата на седмицата на бразилската култура в София и може да бъде видяна до 28 октомври в галерия „Нюанс“ на на улица ул. Иван Денкоглу No 42.