6 октомври: Денят, в който спря сърцето на цар Самуил
БГНЕС
На 6 октомври отбелязваме 1012 години от смъртта на един от най-великите и трагични владетели в българската история — цар Самуил. Неговата кончина през 1014 г. слага край на четиридесетилетната му епична борба за запазване на независимата българска държава срещу експанзията на Византийската империя.
Тази година годишнината има още по-дълбок и символен смисъл, защото само преди броени дни — на 3 октомври 2026 г. — тленните останки на българския владетел официално се завърнаха на родна земя след десетилетия дипломатически преговори.
Кой е цар Самуил и защо е ключова фигура в българската история?
Самуил произлиза от Комитопулите — четиримата синове (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) на комит Никола. В края на X век, когато Източното българско царство и столицата Велики Преслав пада под византийска власт, Самуил и неговите братя поемат управлението на свободните западни български земи.
След смъртта на братята си и на царете Борис II и Роман, Самуил е коронован за цар на България през 997 г. Той мести столицата в Охрид и изгражда мощна държавна и военна система.
Цар Самуил е спасител на държавността
Когато мнозина смятат България за заличена, той организира съпротивата и съхранява царската и патриаршеската институция. Той е блестят военен стратег - през 986 г. нанася катастрофално поражение на византийския император Василий II в битката при Траянови врата. Той е символ на несломимия дух, като в продължение на четири десетилетия Самуил води непрекъсната война срещу най-мощната империя в тогавашния свят, защитавайки българската идентичност.
През лятото на 1014 г. император Василий II успява да заобиколи загражденията на българите в клисурата край с. Ключ (Беласишката битка на 29 юли 1014 г.) и нанася тежко поражение на Самуиловата войска.
Според летописеца Йоан Скилица, Византия пленява хиляди български войници, които по заповед на Василий II са ослепени — на всеки сто души е оставен един едноок водач, за да ги заведе обратно при техния владетел.
Когато на 6 октомври 1014 г. цар Самуил вижда осакатената си армия да се завръща в Преспа, той не издържа на гледката. Владетелят получава сърдечен удар и пада на земята, а два дни по-късно сърцето му спира да тупти.
Завръщането у дома: Краят на едно 60-годишно чакане
През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива гроба на цар Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил във Преспанското езеро. Владетелят е идентифициран по характерните златни шевици, владетелските знаци и заздравялата фрактура на лявата лакътна кост (получена при раняването му в битката при Сперхей през 996 г.). В продължение на десетилетия останките се съхраняваха във Византийския музей в Солун.
На 3 октомври 2026 г., след дългогодишни преговори между България и Гърция, тленните останки бяха официално предадени на българската държава. В замяна България предаде на Гърция ценни църковни артефакти и реликви.
Повече от хилядолетие след смъртта му и шест десетилетия откриването им, тленните останките на цар Самуил най-накрая почиват на родна земя, изпълнявайки една от най-важните исторически и духовни каузи на съвременна България.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/obshtestvo/6-oktomvri-denyat-v-koyto-spry/
