Етнолог: Бабините рецепти за бои за яйца се връщат на мода, домакините бягат от химикалите

Люспи от лук, листа от орехи, корен от брош…

Д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей към БАН, разказва специално за Tribune.bg как изглежда най-големият християнски празник Великден или Възкресение Христово в българската традиционна култура, кои обичаи сме позабравили днес и кои са символите на празника.

 „Струва ми се, че сме забравили това, което предхожда Великден. Хората трябва да подходят с малко повече смирение, с повече поклонение към един подобен празник. Трябва да подчертаем това, че като за всеки празник приготовленията текат през цялата седмица. Всеки един от дните хората са ангажирани с различни дейности. Естествено, какво е Великден без пъстрите яйца, без традиционните обредни хлябове или козунаци в днешно време. Около тях се въртят част от дейностите  на всички хора в семейството“, споделя д-р Мишкова.

Велики четвъртък е един от най-важните дни в тази седмица. Първото, с което обикновено са ангажирани жените, е подготовката на великденските яйца.

„Това е правилото – те да се боядисват на Велики четвъртък. Много рядко, но все пак има и такива места, където яйцата се боядисват и на Велики петък. Обикновено се смята, че в петъка съществува забрана, защото това е денят, в който Христос е разпнат“, обяснява д-р Мишкова.

Тя разказва, че някога в традицията жените са ползвали естествени багрила. Разбира се, по-късно започват да навлизат и различни фабрични бои, за да могат да се нашарят яйцата с най-разнообразни цветове.

„Предимно като естествени материали са ползвани люспите от лук, листата от орехите, корените от брош, които дават един доста добър червен цвят, цветовете от риган, корите от ябълка. Въобще в традицията е характерно нещо, което ние малко позабравяме. Абсолютно всички неща се използват“, категорична е тя.

Всеки  един от цветовете в традицията ни също притежава своята символика.

„Червеният цвят, разбира се, е цветът на кръвта. Оттам насетне вече водещият елемент е умението и познанието  на всяка една жена коя от билките по какъв начин да използва, за да може да добие съответния цвят. Да подчертаем и това, че до голяма степен преобладаващата част от цветовете в традицията са малко по-пастелни, защото  се борави с природни средства. Днес забелязваме един подобен процес на издирване на стари рецепти за добиване на цветове, за да може все пак яйцата да не се багрят с химикали“, посочва Иглика Мишкова.

Бихме могли да използваме различни билки и зеленчуци. Не трябва да забравяме, че в този случай яйцата трябва да престоят по-дълго време в природните отвари, отколкото, когато се ползват готови химически бои.

„Нашите баби са едни доста добри химици. Познават не само символиката на цветовете, но и това как се добиват. Знаят какви бои могат да извлекат както от растенията, така и от различни животински видове. Те ползват всички тези средства, които богато им предоставя природата, и са едни истински вълшебници при създаването не само на обикновените багрени яйца, но и на тези, които са изписани с помощта на восък“, разказва тя.

„Първото яйце е изключително важно. Когато то се боядиса в червено, бабата задължително трябва да начертае кръстен знак върху челата на децата и да нашари бузките им, за да могат да са здрави и румени през годината. Това яйце се смята в традицията за магическо. То се оставя под домашната икона, след това се слага и пази в чеиза на момата или се изважда, когато има градушка навън, може да се зарови в средата на нивата. Неговите черупки се ползват срещу градушка, за повишаване на плодородието, когато се подготвя житото за Симеоновден (Този празник се е считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите)“, разказва Иглика Мишкова.

Обикновено на Велики четвъртък най-вещите жени в дома, възрастните жени, са ангажирани и с подновяването на кваса, и със замесването на тестата на великденските хлябове.

„До голяма степен наименованията на великденските хлябове в традицията наподобяват тези на хлябовете, които се приготвят за Коледа – това са великденските краваи, плодовата пита, плетеница, яйченик, кукла, великденска кошара и т.н. Самите наименования вече ясно ни дават информация за какъв тип хляб става дума. Този обреден хляб задължително е украсен с нечетен брой червени или бели яйца. Около яйцата се усуква тесто, самите яйцата се разполагат на кръст. Обикновено във всяко семейство са се приготвяли едни мънички великденски хлебчета само с едно червено яйчице в средата, които се пазят за дар на първия човек, гостенин, който влиза в дома, на кумовете и на различни роднини. Самите черупки от яйцата задължително се запазват и много често с тези черупки, които са били поставяни в обредните хлябове, не само баячките, но и жените, които са по-вещи в тези знания, лекуват различни болести по домашните животни“, обяснява етнологът.

Самият Велики четвъртък е свързан и с множество представи и вярвания. На този ден небето се отваря, съответно изпадат Ада и Рая, и душите на всички наши покойници се появяват тук на Земята.

„Поради тази причина в различни региони на страната, како Северна България, в нощта срещу Велики четвъртък се прави така нареченото ритуално греене на душите на мъртвите. Живите посещават гробищата, палят огньове там. Понякога в реките или в коритото на чешмата пускат кратунки със запалени свещи, за да помогнат на своите близки по-лесно да се върнат от отвъдното, да не им е студено и да се сгреят душите им“, разказва още Иглика Мишкова.

На Велики четвъртък бродници могат да оберат плодородието на нивите. Магьосниците излюпват под мишниците си от яйце с два жълтъка демонични пилета, мамници, те прехвърчат над нивята и оборите, пиукат и отнасят житата, класовете, млякото.

От Велики Четвъртък нататък, в рамките на шест последователни седмици жените изключително стриктно почитат четвъртъците. Не работят, не перат, не трябва да мият косите си, за да няма градушка през лятото. Тази забрана за домашна и полска работа се спазва, защото се смята, че по този начин хората ще се предпазят от гръмотевиците и от светкавиците.

Петъкът е денят, в който вярващите християни задължително трябва да посетят църковната служба. В събота тези жени, които не са имали възможността да го направят на Велики четвъртък, могат да си боядисат яйцата и замесят обредните хлябове.

„Това, което е важно да се знае е, че в годините след Освобождението у нас навлиза широко козунакът, така познатият сладък хляб, който има множество наименования при различните народи. Той е придобил популярност и вече е един от символите на празника“, подчертава д-р Мишкова.

Що се отнася до боренето с яйцата, то е едно своеобразно забавление, измислено за децата. Това всъщност е един от символичните елементи на Великден.

„Една символична битка за победа, за здраве. Вярва се, че този, който има най-здравото яйце или борецът, ще се радва на най-голямо щастие, на прекрасно здраве, на множество успехи през годината“, казва тя.

Великден продължава три дни, в които се поздравяваме с думите „Христос Воскресе“ и „Воистину Воскресе“.

„Но да не забравяме това, че всички вярващи християни се поздравяват по този начин в рамките на цели 40 дни“, припомня ни д-р Иглика Мишкова.

Андреа Драганова